Решение № 1864 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2015 г.

Решение № 1864 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД срещу Решение № 1320/6.03.2015 г. на Административен съд София град по административно дело № 7610/2014 г. Въвежда касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът от една страна твърди, че между страните е налице спор относно наложените с решение № 1361/2012 г. на КРС задължения по отношение на БТК. От друга заявява, че задължението, така както е формулирано в изпратената Покана за доброволно изпълнение и в издаденото Постановление № 3/2014 г. на КРС, от БТК незаконосъобразно се изисква прилагане на Система за определяне на разходите за всички услуги, посочени в Приложение № 2 към Решение № 1882/2012 г. Прави искане съдът да отмени решение № 1320/6.03.2015 г. на Административен съд София град по административно дело № 7610/2014 г., като вместо него постанови друго, с което да се приеме за установено, че задълженията по т. IX. 5.2.5. и т. X. 5.2.5. от Решение № 1361/2012 г. не задължават БТК да измени Системата за определяне на разходите като включи в него всички услуги съгласно Приложение 2 към Методологията за разделно счетоводство, приета с Решение № 1882/2012 г. на КРС. Ответникът по касационната жалба, КРС взема становище за неоснователност. Заявява, че обхватът на задълженията на БТК по Решение № 1361/2012 г. във връзка с представянето на проект на изменена система за определяне на разходите е окончателно потвърден с Решение на 5 чл. състав на ВАС. Поканата за доброволно изпълнение от КРС с изх. № 04-04-87/10.05.2014 г. и Постановлението № 3/19.06.2014 г. на Комисията, не представлявали нови обстоятелства относно начина на тълкуване и прилагане на Решение № 1361/2012 г. Сочи, че искът с правно основание чл. 292 АПК предполага установяване на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. В случая такива не били доказани от БТК, което обосновавало заключение за правилност на обжалваното решение на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон: БТК сезира АССГ с иск с правно основание чл. 292 АПК. Прави искане съдът да се произнесе със съдебно решение, с което да приеме за установено, че задълженията по т. IX. 5.2.5. и т. X. 5.2.5. от Решение № 1361/2012 г. не задължават БТК да измени Системата за определяне на разходите като включи в него всички услуги съгласно Приложение 2 към Методологията за разделно счетоводство, приета с Решение № 1882/2012 г. на КРС. Решение № 1361/2012 г. на КРС е влязло в сила. С Решение № 6472/14.05.2014 г. по адм. д. № 16519/2013 г. на 5 чл. състав на Върховен административен съд е оставено в сила решение от 26.08.2013 г. по адм. д. № 9031/2012 г. на Върховен административен съд, с което е отхвърлена жалбата на БТК срещу Решение № 1361/2012 г. на КРС. Страните не спорят, че с Покана за доброволно изпълнение с изх. № 04-04-87/10.05.2014 г. КРС е поискала доброволно от БТК да изпълни задълженията си въз основа на Решение № 1361/2012 г., представляващо годно изпълнително основание. С Постановлението № 3/19.06.2014 г. на Комисията, на БТК и на лицето представляващо дружеството са наложени съответно периодична имуществена санкция и глоба, за да се принуди БТК да предприеме действия за отстраняване на неизпълнението на т. IX. 5.2.5. и т. X. 5.2.5. от Решение № 1361/2012 г. С решение № 1320/6.03.2015 г. Административен съд София град по административно дело № 7610/2014 г. е приел, че искът е неоснователен като недоказан. Решението е правилно. Въз основа на събраните доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. Предмет на настоящото производство не е законосъобразността на Решение № 1361/2012 г. на КРС. Същото е влязло в сила и настоящият съдебен състав няма компетентност да коментира законосъобразност на влязъл в сила административен акт в производство по чл. 292 АПК. Административният съд е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В конкретния случай съдът правилно е приел, че не са налице нови факти, настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание, които да са довели до изключване, погасяване или отлагане на задължението вменено с изпълнителното основание. За да бъдат приети за такива, тези факти, относими към законосъобразността на основанието, следва да са настъпили тогава, когато не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаване на акта или оспорването му. Правилни са изводите на АССГ, че поканата за доброволно изпълнение на КРС и постановление № 3/2014 г. на Комисията, на които се позовава касатора не представляват нови обстоятелства относно начина на тълкуване и прилагане на Решение № 1361/2012 г. Обоснован е извода на съда, че ищецът не доказва факти и обстоятелства, които да са настъпили след издаването на изпълнителното производство, поради което не са налице основанията за уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Възраженията на касатора за вменяване на задължения с изпратената покана за доброволно изпълнение, които са извън обхвата на изпълнителното основание, могат да се релевират в производството по изпълнение, но са ирелевантни към настоящото. Възраженията на касатора във връзка с тълкуване на обхвата на задълженията, вменени му с Решение № 1361/2012 г. на КРС могат да се релевират в производство по тълкуване на акта, вменяващ задължения, но са ирелевантни към настоящото производство. Предвид всичко това, съдът приема, че не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение и същото следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, на ответника КРС се държат разноски за тази инстанция в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд