Решение № 2854 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6323/2013 г.
ВАСV отделение27.02.2014 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1072 от 18.02.2013 г., постановено по адм. дело № 353/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2854 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6323/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу решение № 1072 от 18.02.2013 г., постановено по адм. дело № 353/2012 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е обявено за нищожно, по жалба на "ПИ АР ВИ - Рефреш Вижън" ООД, нейно Решение № 23/09/6.12.2011 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно. Излага подробни съображения за правилността на постановения от нея административен акт. Ответникът, в представен от процесуалния му представител писмен отговор и в съдебно заседание излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС) - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното пред първоинстанционния съд КЗЛД наложила на наложила на "ПИ АР ВИ - Рефреш Вижън" ООД административно наказание - имуществена санкция в размер на 10 500 лв. за извършено нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД. Производството пред КЗЛД първоначално е образувано по жалба на Данчо Кънев от 10.03.2009 г. срещу "ПИ АР ВИ - Рефреш Вижън" ООД и Павлина Павлова Йонова за извършени нарушения по ЗЗЛД. С решение № 23/13.05.2009 г. КЗЛД - I. Прекратила производството срещу Полина Павлова Йонова; II. Уважила жалбата на Кънев срещу "ПИ АР ВИ - Рефреш Вижън" ООД и III. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 3 и чл. 23 ЗЗЛД наложила на"ПИ АР ВИ - Рефреш Вижън" ООД административно наказание без да го конкретизира по вид и размер. По жалба на "ПИ АР ВИ - Рефреш Вижън" ООД с решение № 10518 от 30.08.2010 г., по адм. дело № 9619/2009 г. ВАС, тричленен състав на Пето отделение отменил решението на КЗЛД в частта му по т. 2 и т. 3. С решение № 2787 от 24.02.2011 г., по адм. дело № 16097/2010 г. Петчленен състав - II колегия на ВАС отменил решение № 10518 в частта му, в която било обжалвано от КЗЛД - с която била отменена т. 2 от Решение № 23/13.05.2009 г. и постановил отхвърляне на жалбата на "ПИ АР ВИ - Рефреш Вижън" ООД против т. 2 от решението на КЗЛД, с която е уважена жалбата на Кънев срещу дружеството. Поради това, че КЗЛД не е обжалвала решението на тричленния състав в останалата част решението на тричленния състав на Пето отделение, същото е влязло в сила в частта му, с която е отменена т. 3 от Решение № 23/13.05.2009 г. на КЗЛД. В тази част КЗЛД е наложила неустановено по вид и размер наказание на "ПИ АР ВИ - Рефреш Вижън" ООД за извършени нарушения на чл. 2, ал. 2, т. 3 и чл. 23 ЗЗЛД. При така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него Решение № 23/09/2011 от 06.12.2011 г. на КЗЛД е нищожно. С него административният орган е наложил на ответника по касация административно наказание за същите нарушения, посочени в т. 3 на Решение № 23/13.05.2009 г., въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение, с което налагането на административно наказание именно за тези нарушения на "ПИ АР ВИ - Рефреш Вижън" ООД е отменено. В случая са налице предпоставките по чл. 177, ал. 2 АПК - обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение, поради което правилно съдът е обявил неговата нищожност. Не следва да бъде разглеждано възражението за прекомерност на присъдените от първоинстанционния съд разноски, тъй като същото е могло да бъде направено до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение