Решение № 12536 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9056/2016 г.

Решение № 12536 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9056/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Р. П. В. от гр. Ш., срещу решение № 6979 от 10.06.2016 г., постановено по адм. дело № 8634/2015 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с коeто е отхвърлена жалбата му срещу заповед № СД-05-122 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието, с която е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара Г. И. А., класиран на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд - гр. Ш.. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, като претендира отмяна му. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуални представители, в представена писмена защита и в съдебно заседание оспорва подадената касационна жалбата като неоснователна. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - Й. О. С., Г. Х. В. - Ц., Р. Д. Д. - И. и И. А. М. не представят становище по подадената касационна жалба. Заинтересованата страна - Г. И. А., в представен писмен отговор и в откритото съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Заинтересованата страна - М. И. А., чрез процесуален представител, в представена писмена защита взема становище за неоснователност на касационната жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото. Заинтересованата страна - Х. С. И. - Т., чрез процесуален представител, в представена писмена защита взема становище за неоснователност на касационната жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. С решение № 6979 от 10.06.2016 г., постановено по адм. дело № 8634/2015 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, е отхвърлена жалбата на Р. П. В. от гр. Ш. срещу заповед № СД-05-122 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието, с която е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара Г. И. А., класиран на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд - гр. Ш.. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е валиден акт, издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Не е констатирал нарушения на предписания от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ ред за обявяване на конкурса. Приел е, че същият е проведен при спазване на регламентираната в него и приложимата Наредба № 36 от 7.01.1998 г. процедура. Конкурсът е насрочен със заповед на компетентния орган - министър на правосъдието. Проведен е от конкурсна комисия, съгласно предписанието на чл. 8, 9 и 10 от Наредба № 36 от 7.01.1998 г. в съответствие с предложения в съответствие с чл. 6а от посочената Наредба и утвърден от този министър Регламент за провеждане на писмен и устен изпит и изискванията за начина на класиране на участниците, за който няма спор, че е оповестен по установения ред. Подробно е обсъдено от тричленния състав и релевираното от жалбоподателя възражение относно състава на комисията, определена от министъра на правосъдието със Заповед № СД-05-47 от 14.04.2015 г. и участието на Б. И. в нея, в качеството му на представител на Министерство на правосъдието, като е посочено, че съставът на конкурсната комисия е определен в съответствие с приложимия материален закон. Във връзка с така установеното съдът е преценил оплакванията в жалбата като неоснователни и е отхвърлил същата. Решението е подписано с особено мнение на председателя на състава. Развиват се мотиви за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради нарушение на материалния закон и съществено нарушене на административнопроизводствените правила по отношение на определения състав на конкурсната комисия в заповед на министъра на правосъдието. Споделя се становището, че лицето, определено от министъра на правосъдието, съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност трябва да бъде лице, заемащо административна длъжност в Министерство на правосъдието. Това се налагало от историческото тълкуване на посочената разпоредба - до приемането на настоящия закон е действал Закона за нотариусите - ДВ. бр. 123 от 1997 г., която редакция е била - "Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател - заместник-министър на правосъдието и правната интеграция, отговарящ за съдебната дейност и членове..." съответно подробно изброени. Поради което се приема, че волята на законодателя е била ясно изразена. Решението, подписано от мнозинството в състава е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а съдебният акт е обоснован. Правилно е съобразена от съда разпоредбата на 12, ал. 2 от ЗННД, съгласно която конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието. В случая съставът на комисията е определен след отправено от министъра на правосъдието писмено искане до председателя на Върховния касационен съд и до Нотариалната камара, в съответствие с чл. 12, ал. 2 от ЗННД за определяне на техни представители за включването им в състава на конкурсната комисия. Такива са посочени в постъпили в Министерство на правосъдието писма съответно с рег. № 92-17-98 от 26.03.2015 г. и с рег. № 92-17-98 от 30.03.2015 г. Посочените в тях представители са включени като основни и резервни членове в състава на комисията. Законът предоставя възможност на министъра да посочи лице по своя преценка за председател на комисията като представител на Министерство на правосъдието. Нормата не съдържа изискване това лице непременно да е от състава на служителите на Министерство на правосъдието. Именно в тази връзка като е посочил за председател на комисията съдията от Върховния касационен съд - Б. И. министърът на правосъдието не е нарушил изискването на ЗННД, каквото твърдение прави касационния жалбоподател. Правилни са изводите, че конкурсната комисия е определена в съответствие с приложимия материален закон. Не може да бъде споделено изразеното в особеното мнение по отношение волята на законодателя. Напротив този аргумент е в подкрепа на основното становище, тъй като ако законодателя е искал изрично да определени конкретно лице за председател на конкретната комисия, то той би точно го посочил, както е било в нормата до промяната през 1997 г., посочена по-горе. Сега явно основния смисъл на така формулирания текст в закона е да се даде на министъра на правосъдието възможност той лично да посочи лице, което да бъде представител на министерството от един по-широк кръг лица, отговарящи и на другите изисквания на закона относно участие в конкурсната комисия по ЗННД. Следва да се посочи, че единственото оплакване, както в жалбата пред пъвоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е свързано със състава на комисията. Във връзка с доказателствата по делото, както и с предписанието на чл. 12, ал. 2 от ЗННД първоинстанционият съд правилно е приел, че не е налице нарушение, което да опорочава проведения конкурс. Н. в случая комисията е определена министъра а правосъдието с оглед предоставените му правомощия и по преценка, която е в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното, следва да се приеме, че изводите на тричленния състав на съда са правилни и решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят на ответника и заинтересованите страни. На ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лв., но тъй като същият изрично в представените писмени бележки е поискал да му бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лв., следва да му се присъдят именно в поискания размер. Н. М. И. А. и Х. С. И. - Т. - заинтересовани страни, следва присъждане на доказаните и платени разноски съобразно представените договори за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия