Решение № 842 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11785/2015 г.

Решение № 842 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11785/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на старши юрисконсулт в Националното бюро за правна помощ против решение № 5169 от 20.07.2015 г. по адм. дело № 2057/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № 15-04-03/12.02.2015 г. на същия административен орган, с което е отказан достъп до обществената информация, поискана със заявление вх. № 15-04-03/15.01.2015 г., подадено от С. Б. Б. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против решението на административния орган да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в нормативно установения в чл. 211 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебно решение и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на Административен съд С. - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореното решение на старши юрисконсулт в Националното бюро за правна помощ, независимо че е издадено от компетентен орган (със заповед № 31/08.08.2014 г. председателят на националното бюро възлага на юрисконсулта да се произнася по постъпилите заявления за достъп до обществена информация) и в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, следва да бъде отменено, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Аргументирано и при правилно тълкуване на нормативната уредба съдът приема, че поисканата от Б. със заявление вх. № 15-04-03/15.01.2015 г. информация е обществена. Описаните в заявлението сведения и данни са свързани с обществения живот, тъй като представляват служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, а именно: сведения и данни, които се събират, създават и съхраняват от органа във връзка с възложените му правомощия. Изпълнено е и второто изискване на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - исканата информация дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект във връзка със спазване на законовите изисквания при предоставянето на правна помощ и заплащането на възнаграждения за това от Националното бюро за правна помощ. В съответствие със закона е и заключението на административния съд, че решението на старши юрисконсулт в Националното бюро за правна помощ е издадено в противоречие с нормативната уредба и следва да бъде отменено, а преписката - върната на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Правилно съдът приема, че несъгласието на третото лице да се предостави исканата информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се осигури достъп до исканите сведения. Това тълкуване следва от разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, която предвижда, че при изрично несъгласие на третото лице, задълженият субект следва да предостави информацията в обем и по начин, който да не разкрива сведения, които се отнасят до третото лице, както и от нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, според която във всички случаи следва да се прецени наличието на надделяващ обществен интерес, което в случая не е сторено. Правилно съдът приема, че в разглежданата хипотеза е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставяне на исканите следения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект във връзка със спазване на законовите изисквания при предоставяне и заплащане на осигурената правна помощ. Възражението на касатора, че наличието на надделяващ общественият интерес следва да се установи от заявителя, е неоснователно. Този извод се обосновава от цитираната по - горе разпоредба на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, според която при отказ на третото лице да се предостави информацията, органът следва да прецени наличието на надделяващ обществен интерес, тъй като само при отсъствие на такъв, несъгласието на третото лице би било основание да се откаже достъп до исканите сведения и данни. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на Административен съд С. - град. С. акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,