Решение № 9346 от 29.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11094/2015 г.

Решение № 9346 от 29.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11094/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, срещу решение № 1687 от 20.07.2015 г. по адм. д. № 3836/2014 г. по описа на Административен съд - град Варна, ХIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Варненска строителна компания" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, чрез пълномощника си адвокат Чуклева, моли решението да бъде оставено в сила. Ответницата - С. Б. Г. от гр. Добрич, чрез адвокат Вутова, поддържа теза за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. С решение № 1687 от 20.07.2015 г. по адм. д. № 3836/2014 г., Административен съд - град Варна, ХIII състав, е отменил постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, издадено на 13.08.2014 г. от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна. Настоящият тричленен състав на ВАС приема, че решението е валидно и допустимо. Същото не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В мотивите на същото се съдържа правилен прочит на събраните по делото писмени и гласни доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Преценката им е извършена с оглед на приложимите спрямо спорните правоотношения правна норма на чл. 405, ал. 1 КТ. В оспореното постановление от 13.08.2014 г. е посочено, че пострадалото лице е престирало труд в полза на "Варненска строителна компания" ООД и е изпълнявало трудови функции в сутеренен етаж на строителен обект, находящ се в гр. Варна, улица "Братя Шкорпил" № 26А при иззиждане на преградни стени, без да е налице сключен трудов договор. От данните по първоначалното дело се установява, че по силата на предварителен договор от 26.04.2007 г. "Варненска строителна компания" ООД, е поела по отношение на две физически лица комплексни задължения по изготвяне на ПУП-ПРЗ и РУП на имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Братя Шкорпил" № 26А, същото така цялостно проектиране и строителство. Цитираното дружество е сключило договор от 02.03.2013 г. за възлагане и изпълнение на строително-монтажни работи със "СТН-Компани" ЕООД за сграда - стоманобетонова конструкция по предварително одобрена оферта и проекти в недвижим имот с идентификатор 10135.1504.125 по кадастралната карта на гр. Варна, находящ се на улица "Братя Шкорпил" № 26. В чл. 55, раздел Х от този договор е отразено, че лицето, което ще представлява възложителя и ще подписва от негово име всички документи и фактури, обслужващи този договор е А. М. От този текст на договора, на който се позовава касационният жалбоподател, не може да се направи извод, че цитираното лице има правомощия да наема строителни работници, респ. да сключва с тях трудови договори от името на "Варненска строителна компания" ООД. В протокола за откриване на строителна площадка от 28. 01. 2013 г. като възложители са посочени физическите лица, а като строител - "СТН-Компани" ЕООД, с технически ръководител П. В. В., т. е. лице различно от М. В хода на съдебното производство като свидетел е бил разпитан Ц. Р. Н., който е управител на "Варненска строителна компания" ООД. Той заявява, че през процесния период е взето принципно решение фирмата да се занимава само като инвеститор с този обект, тъй като поради криза в строителството, са съкратили персонала си. Същият свидетел не познава пострадалото лице и заявява, че А. М. има заповед само за осъществяване на инвеститорски контрол, а именно да проверява извършената работа, да съставя протоколи обр. 19, да актува и след като извърши фактуриране, дружеството осъществява плащанията. Лицето е категорично, че А. М. не се е занимавал с наемането на работници за обекта, не му е възлагана такава задача. Показанията на Н., който е лицето, което единствено може изразява воля като работодател за сключване на трудови договори, категорично сочат на липсата на такава воля. Неговите показания се подкрепят и от трудовия договор на М. от 21.11.2007 г., с който последният е назначен за технически ръководител. Свидетелят А. М. заявява, че на обекта е трябвало да се иззида една стеничка, която се намира в сутеренния етаж. Това се дължало на допуснати от него технически грешки при некачествена работа, извършена от "СТН - Компани" ЕООД и притеснявайки се от негативния резултат за фирмата "Варненска строителна компания" ООД, той е имал уговорка с пострадалото лице. Тази негова уговорка не може да ангажира юридическото лице "Варненска строителна компания" ООД, тъй като техническият ръководител няма правомощия нито да наема работници без упълномощаване от работодателя, нито да сключва трудови договори. В постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение описанието на изпълняваната от пострадалия С. Г. С. трудова функция е твърде лаконично, без изследване в смисъл дали уговорката е касаела изграждане на конкретна стена, т. е. извършване на работа с определен краен резултат или се касае за зидане на неопределен брой стени, което е съществено, с оглед разграничаване на договора за изработка, който е граждански договор, от трудовия договор. Съществен недостатък на проведеното разследване е и това, че не е бил изяснен въпроса относно лицето, възложило строителните работи - дали това е юридическото лице "Варненска строителна компания" ООД или физическото лице А. Г. М.. Данните по делото сочат на последното. Наред с това в чл. 36, 40, 41, 42, 43 и 44 от договора за възлагане и изпълнение на строително-монтажни работи от 02.03.2013 г. е предвидено съставяне на двустранни констативни протоколи за недостатъци, както и гаранционни срокове. Наличието на тези предпоставки по договора и възможността некачествено извършените СМР да бъдат отстранени от изпълнителя, не налага обоснован извод, че извършваната от пострадалото лице строителна дейност е била от полза на "Варненска строителна компания" ООД. Действително данни относно характера на извършваната от него и от пострадалото лице трудова дейност, се съдържат в свидетелските показания на С. И. П. Той описва трудовата функция като извършване на зидария, като на друго място сочи, че е трябвало да се правят поправки по зидарии, надзиждане на стени, довършителни работи и други такива общи неща. Този свидетел не е участвал при договарянето, състояло се между С. и М. Свидетелски показания, които са единствените относно характера на изпълняваната работа, не могат да изяснят точно характера й, с оглед разграничаване на функциите по трудов договор и по договор за изработка по ЗЗД. Този свидетел твърди наличие на работно време, както и възлагане на конкретни ежедневни задачи от страна на А. М., но дори и този сведетел заявява, че в деня на злополуката, който е бил неработен ден, той е бил извикан на работа от пострадалия, както и че М. не е искал да се работи в този ден и им е направил забележка в това отношение. Освен това този свидетел е заинтересован, тъй като е работил съвместно със С. С., също без трудов договор и от обявяването на правоотношението между С. "Варненска строителна компания" ООД за трудово, Петров може да извлече благоприятни последици и за себе си. От показанията на този свидетел се налага изводът, че починалото лице не е демонстрирало воля за сключване на трудов договор. Той е желаел да свърши определена строителна работа, за да получава "надник" по 25 лв., платим всеки ден на ръка. Неизясняването на посочените по-горе обстоятелства, съставляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалния административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Това не е било сторено от органите на "Инспекция по труда" - гр. Варна преди издаване на процесното постановление. Съгласно чл. 146, т. 3 АПК същественото нарушение на административнопроизводствените правила е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. По изложените в тези мотиви съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е прието, че оспореното постановление е незаконосъобразно, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Що се касае до тезата на С. Б. Г., тя не е участвала в административното производство, което е инициирано от административния орган и в което е постановено процесното постановление. Ето защо пред нея съществува правната възможност да подаде искане за ново разследване, като представи съответни нови доказателства. Освен това се съобразява, че тя е била конституирана като заинтересована страна по първоначалното дело едва с разпореждане № 8900 от 27.05.2015 г. По изложените съображения се приема, че административният орган не е доказал предпоставките за определяне на правоотношението на С. Г. С. като трудово, както правилно е приел и решаващият състав на Административен съд - гр. Варна. Липсата на касационни основания обуславя оставяне в сила на оспореното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,