Решение № 9364 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9142/2017 г.

Решение № 9364 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9142/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-министъра на здравеопазването, подадена чрез пълномощник, против решение № 4736/13.07.2017 г. по адм. дело № 103/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което съдът е отменил заповед № РД-18-47/26.09.2016 г. на заместник-министъра на здравеопазването и е върнал преписката за ново произнасяне. Касаторът навежда оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, не е съобразил обстоятелството, че заявителката М. Д. се е обучавала в задочна форма, която е с по-малка аудиторна заетост. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването като неоснователно. О. М. С. Д., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление от 13.04.2016 г. на М. Д. за признаване на професионална квалификация "магистър - фармацевт", придобита в Украйна на 18.02.2016 г. Комисията за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия и/или на специалност в областта на здравеопазването, на свое заседание от 13.05.2016 г. е поискала от заявителката представяне на допълнителни документи за проведен преддипломен стаж в аптека и информация относно съдържанието на положените от нея държавни изпити, които са били представени. Безспорно е в производството, че Д. е представила всички необходими документи съгласно чл. 77, ал. 2 ЗППК. Както органът, така и съдът са установили, че заявителката не е изучавала само една от посочените в Наредбата за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността фармация за образователно-квалификационна степен "магистър" учебна дисциплина - "Фармацевтичен анализ". Хорариумът на всички останали е по-голям от предвидения в Единните държавни изисквания, с изключение на "Фармакотерапия"-28%, "Биофармация и фармакокинетика"-17% и "Токсикология"-40%. По преписката е постъпило експертно становище на проф. д-р Н. Л. от Фармацевтичния факултет при Медицински университет - С.. Според него Д. не е положила изискуемите по ЕДИ 4 държавни изпита, а само един "комплексно практически - ориентиран изпит ", с което не са изпълнени изискванията на чл. 9, ал. 1 ЕДИ, въпреки че в приложената справка на НФУ в Харков, Украйна, изброените учебни дисциплини съответстват на заложените в чл. 9.2 ЕДИ. Заявителката е провела шестмесечен преддипломен стаж, с което са изпълнени изискванията на ЗППК, ЕДИ и Директива 2005/36/ЕО. Комисията, на свое заседание от 16.09.2016 г., е приела становище за отхвърляне на подаденото от Д. заявление и е предложила на административния орган да откаже признаване на придобита професионална квалификация "магистър-фармацевт". С оспорената пред първоинстанционния съд заповед е постановен отказ да бъде призната професионална квалификация "магистър-фармацевт" на М. Д. с мотиви, че е провела обучението си в задочна форма, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗППК и чл. 5 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Фармация"; посоченото несъответствие с нормативните изисквания не може да бъде компенсирано чрез полагане на изпит за признаване на правоспособност или преминаване на стаж за приспособяване, защото не е спазено едно от задължителните минимални квалификационни изисквания за упражняване на професията, касаещо начина на провеждане на обучението; задочната форма на обучение не може да гарантира придобиването на знания и умения, необходими за практикуване на професията "магистър- фармацевт". Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - заместник-министър на здравеопазването, на когото това правомощие е делегирано на основание чл. 4, ал. 2 ЗППК от компетентния съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗППК министър на здравеопазването със заповед № РД-01-368/14.11.2014 г. По съществото на спора съдът е приел, че разликата между задочно и редовно обучение практически се изразява в броя аудиторни часове по конкретната специалност, в който контекст органът не е изследвал броя аудиторни часове в обучението на жалбоподателката в Украйна от общо посочените в справката академични часове, съответно, този брой не е съотнесен към тези при редовното обучение в България. Първоинстанционният съд е приел, че не е изследвана и разликата между аудиторните часове в редовна и задочна форма на обучение в Украйна. Позовавайки се на понятието съществено различие по чл. 29, ал. 2 ЗППК и предпоставките по ал. 1, съдът е приел за недоказано наличието на съществено несъответствие в аудиторните часове. Според съда фактът, че аудиторната заетост по задочното обучение е по-малка от тази в редовната форма на обучение, не е основание да не не бъде призната професионална квалификация и/или заявената медицинска специалност, без да се предложи прилагането на компесаторни мерки. Решението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на твърденията на касатора, съдът е обсъдил задълбочено и в съвкупност събраните по делото доказателства, като ги е анализирал в тяхната логическа последователност. Възраженията на касатора се свеждат до неправилно приложение на материалния закон. Със Закона за признаване на професионални квалификации са транспонирани разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации. Съгласно съображение 10 от мотивите на Директивата, същата не е пречка държавите-членки да признават, в съответствие със своята нормативна уредба, професионални квалификации, придобити извън територията на Европейския съюз от граждани на трети страни, като във всички случаи признаването трябва да се осъществява при спазване на минималните квалификационни изисквания за съответните професии. Текстът на чл. 22 б. "а" от Директивата, препращащ към нормата на чл. 44, предвижда, че държавите-членки могат да разрешат задочно обучение при условията, предвидени от компетентните органи, като тези органи следва да гарантират, че продължителността, нивото и качеството на обучението е не по-ниско от това на редовното обучение. Съгласно чл. 44, т. 2, б. "а" и б. "б" е комулативно изискуемо удостоверенията за професионална квалификация "фармацевт" да удостоверят завършено обучение с минимална продължителност от пет години, което включва като минимум редовно теоретично и практическо обучение с продължителност четири години, проведено в университет или в друго висше учебно заведение с признат еквивалентен статут или под контрола на университет и шестмесечен стаж в аптека с общ достъп или в болнично заведение под контрола на фармацевтичния отдел на това болнично заведение. Посоченото изискване разкрива три съществени елемента на преценка от страна признаващия орган: продължителност, качество и ниво на обучението. И това са заложените от съюзния законодател минимални стандарти, извън които могат да бъдат прилагани национални законови изисквания към признаване на професионална квалификация, придобита в трети страни. Съгласно чл. 14, § 1 Директивата, за приемащата държава няма пречки да възприеме този подход и да въведе във вътрешното си право компесационни мерки, изразяващи се в период за приспособяване или изпит за правоспособност. Именно такива мерки са предвидени в чл. 29 ЗППК. Член 14, § 2 Директивата изрично сочи, че когато прилага компенсационни мерки, държавата-членка "трябва да предложи на молителя избор между период за приспособяване и изпит за правоспособност". Същото е предвидено и в чл. 30 ЗППК. В този смисъл фактът, че Д. се е обучавала в задочна форма, не може да обоснове отказ за признаване на професионална квалификация "магистър-фармацевт". Съществено е изискването за качествена и хорариумна равностойност между редовното и задочно обучение. К. К. за признаване на професионална квалификация установи съществени несъответствия на доказателствата за професионална квалификация с изискванията на закона, е длъжна да предложи на органа по признаването прилагането на компенсационни мерки спрямо заявителя. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в административното производство не са събрани доказателства за броя на аудиторните часове в обучението на заявителката от общо посочените в справката академични и този брой не е съотнесен към тези при редовно обучение в Р. Б.. Не е извършена съпоставка на специализираните знания и умения на Д. със знанията и уменията, изисквани от българското законодателство за упражняване на съответната професия. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт, тъй като органът не е изяснил релевантните факти и обстоятелства, което е довело до нарушение на материалния закон. Съдът правилно е тълкувал и приложил националните правни норми - чл. 83, ал. 1 и чл. 30 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗППК, приемайки, че на заявителката не е предоставена предвидена в закона възможност за компенсационни мерки. Като е отказал признаване на професионална квалификация, заместник-министърът на здравеопазването е постановил незаконосъобразен административен акт, който съдът правилно е отменил. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв. платено адвокатско възнаграждение по представения Договор за правна помощ от 10.08.2017 г. и извлечение от банковата сметка на адвоката, установяващо реалното му заплащане. Направеното възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и фактът, че размерът му е към минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд