Решение № 330 от 25.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 871/2015 г.

Решение № 330 от 25.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 871/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Т. Й. С. против въззивна присъда № 56/27.02.2015 г., постановена по ВНОХД № 76/2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд. В жалбата са наведени доводи единствено за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като окръжният съд незаконосъобразно е отказал да приеме, че случаят е маловажен, което от своя страна е довело и до явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че инкриминираното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид, а подсъдимият не е деец с висока степен на обществена опасност въпреки петте му предходни осъждания - три, от които при условията на съвкупност и тъй като той до момента не е търпял ефективно наказание лишаване от свобода. Претендира се да бъде отменена въззивната присъда и да бъде оставена в сила постановената такава от районния съд като правилна и законосъобразна. В съдебно заседание подсъдимият - лично и чрез защитника си адв. Г. Н., моли жалбата да бъде уважена по посочените в нея доводи. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Подсъдимият Т. С. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. С Присъда № 50/15.12.2014 г., постановена от РС - Царево по НОХД № 113/2014 г. по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 и сл. от НПК С., след като е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, е признат за виновен в това, че на 12.07.2014 г. в [населено място], област Бургас, на автогарата, от паркиран автобус е отнел от владението на М. Ш. чужди движими вещи - сумата от 275 лв., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 197, т. 2 вр. с чл. 194, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а вр. с чл. 57, ал. 1 вр. с чл. 42, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ - задължителна регистрация по настоящия адрес с явяване и подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител и двете мерки с продължителност от по една година, като го е ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение. По протест на прокурор на РП - Царево е образувано ВНОХД № 76/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас. С Присъда № 56/27.02.2014 г., постановена по същото дело на основание чл. 334, т. 2 вр. с чл. 336, ал. 1, т. 1 от НПК е отменена първоинстанционната присъда и С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 и вр. с чл. 58а ал. 1 вр. с чл. 54 от НК е осъден на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така определеното наказание лишаване от свобода е поставено да се изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор. По делото, протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК пред първоинстанционния съд, безспорно са установени релевантните факти към обвинението. При обсъждането и решаването на основния въпрос по делото - дали случаят е "маловажен" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, въззивният съд за разлика от първата инстанция изцяло се е съобразил с константната практика на ВКС/ВС. Касационната инстанция нееднократно е застъпвала становището, че следва да се вземат предвид всички обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, като те бъдат преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. В този смисъл правилно е прието, че вмененото във вина на С. престъпление не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Напротив - поведението на подсъдимия, непосредствено след придобиване владението на отнетите чужди пари, а именно - последвалите удари с юмрук по таблото и по една от седалките на автобуса, посягането му да удари пострадалия и само неговата бърза реакция да се отдръпне, от една страна са предотвратили настъпването на по-тежки последици за шофьора, а от друга - извършеното от подсъдимия не без основание би могло да бъде квалифицирано по доста по-тежък състав на престъпление от възведения в обвинителния акт /напр. по чл. 198, ал. 3 от НК/. С оглед на гореизложеното и предвид съдебното минало на подсъдимия - осъждан за пет престъпления, макар и три от тях при условията на съвкупност, не би могло да се приеме, че извършеното от С. престъпление е с по-ниска степен на обществена опасност сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Липсата на нарушение при определяне на правната квалификация на деянието от окръжния съд е довела и до законосъобразно определяне на вида на наложеното наказание - лишаване от свобода, което е отмерено в минималния предвиден в закана размер от една година, след което с оглед разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК е редуцирано на осем месеца. В жалбата и в съдебно заседание подсъдимият и защитника му не посочиха, каквито и да било допълнителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са били взети предвид от въззивния съд при определяне на размера на наказанието, поради което не са налага неговата корекция в желаната от касатора посока. Твърдението, че деянието е извършено под въздействието на алкохол и е предизвикано следствие на неизплатеното му договорено възнаграждение с работодател, който няма нищо общо с пострадалия, не биха могли да бъдат отчетени като такива. Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена в сила постановената от окръжния съд присъда ката правилна и законосъобразна. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение