Решение № 6596 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1099/2021 г.

Решение № 6596 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1099/2021 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 1763 от 26.11.2020 г., по адм. д. № 1524/2020 г. на Административен съд Варна /АС-Варна/, с което е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-180-6500/38#8/27.05.2020 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие"/ИД на ДФ3 за пълен отказ от финансиране по схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първичното производство на растениевъдна земеделска продукция" по заявление за подпомагане с вх. № 02-180-6500 от 03.02.2020 г. на Д. М., и преписката е изпратена на ИД на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът- Д. М. оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Варна е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. АС-Варна е приел за безспорно по делото обстоятелството, че кандидатът е регистриран земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, за период най-малко три години назад считано от датата на кандидатстване /Наредбата/, като от представените по делото доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът е намерил за доказано обстоятелството, че през спорния период-2017 г. и 2018 г. жалбоподателя действително се е занимавал с растениевъдство. Съдът е достигнал до извод, че в процесния случай са налице предвидените две предпоставки в т. 4, изр. първо от Указания за прилагане на схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първичното производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2020 г. /Указанията/, а именно: ЗП, кандидатстващи за предоставяне на помощ, да са регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани за период от най-малко 3 последователни предходни години, преди датата на кандидатстване, като през целия 3-годишен период да са се занимавали с растениевъдство, поради което не са били налице материалноправните предпоставки за осъществяване правомощието на АО да откаже поисканата държавна помощ. Решението е правилно. Земеделският производител /ЗП/ М. е подал е подал на 03.02.2020 г. заявление за кандидатстване по Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция", представляваща 50% от инвестиционните разходи за проект "Закупуване на цялостно хладилно оборудване-представляващо хладилна камера (термоизолацион контейнер) и необходимото хладилно оборудване за охлаждане и съхранение на добитата продукция от плодове и зеленчуци", с обща стойност на инвестицията 230730 лв. На кандидата е извършена проверка на място от комисия към ДФЗ, резултатите от която са обективирани в КП от 07.02.2020 г., според който не е установено наличие на хладилна камера и комисията няма препоръки. По процесното заявление е изготвено становище от 11.02.2020 г. на ОД на ДФЗ-Русе, в заключението към което е посочено, че кандидатът отговаря на всички изисквания по условията на схемата на държавна помощ, и е предложено такава да бъде отпусната в размер на 115365 лв. В оспореното УП административния орган е възприел като правно основание за отказ т. 13. 15 вр. т. 4. 1 от Указанията, с мотиви, че не е изпълнено едно от условията за допустимост на кандидатите по т. 4. 1 от Указанията, а именно: кандидатите да са се занимавали с растениевъдство за период от най-малко три последователни предходни години преди датата на кандидатстване, тъй като за стопанските 207 г. и 2018 г. липсват данни ЗП да е осъществявал растениевъдна дейност. Това според органа е установено от представените към проекта ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, което не доказвали по категоричен начин, че заявените от ЗП в декларацията доходи с код 301 са реализирани от осъществяван растениевъдна дейност през 2017 г. и 2018 г. Законосъобразен е извода на АС-Варна за липса на материалноправните предпоставки за отказ, регламентирани в Указания за прилагане на схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първичното производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2020 г., приета на осн. чл. 14 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПЗП и чл. 30 от ПП на Закона за държавните помощи. Според т. 13. 15 от Указанията ДФЗ отказва изцяло или частично държавната помощ спрямо искания размер при неизпълнение условията по настоящата схема. При посочените по-горе мотиви на АО в оспорения акт, и приложимото за настоящия казус условие в т. 4. 1. от Указанията- кандидатите да са се занимавали с растениевъдство за период от най-малко три последователни предходни години преди датата на кандидатстване, спорния по делото въпрос е занимавал ли се е касатора с растениевъдство за стопански години 2017 и 2018 г. като част от относимия в случая тригодишен период преди датата на кандидатстване 03.02.2020 г. Съобразно разпределената тежест на доказване в процеса с разпореждане № 7924 от 24.07.2020 г., и предвид приетите по делото и неоспорени от страните доказателства, вкл. данните в заключението на ВЛ М. М. по допусната еднолична съдебно-счетоводна експертиза по делото, правилен е извода на съда, че по делото е установен факта на получаване доходи на ЗП от дейности като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селското стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност", посочени като изплатен доход по код 301 в подадена справка по чл. 73 ЗДДФЛ от Д. М.. Недопустимо е мотивите на оспорения акт да почиват на предположения, до какъвто извод се достига предвид използвания от АО в оспореното уведомително писмо израз "недоказаност по категоричен начин" на факти, релевантни за развилото се административно производство пред ИД на ДФЗ. Ако за административния орган е била налице неяснота относно данните, предоставени от кандидата, то органа е следвало да изпълни задължението си по т. 13. 12 от Указанията, като укаже на кандидата необходимостта от предоставяне на допълнителни данни и/или документи, включително да изиска предоставяне на допълнителни документи и/или информация от негови доставчици/изпълнители или други институции, имащи отношение към изпълнението на проекта (арг. от т. 13. 13 от Указанията). В случая това не е сторено от АО, който въпреки положителното становище за кандидата, изразено в становище от 11.02.2020 г. на ОД на ДФЗ-Русе, изготвено по реда на т. 13. 7 от Указанията, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая в нарушение на чл. 35 АПК, е издал оспореното УП за пълен отказ от финансиране на процесното заявление за подпомагане. Не се кредитират доводите в касационната жалба. При допуснатите пропуски от АО в хода на административното производство, спорният въпрос относно растениевъдната дейност на ЗП съобразно възприетите мотиви за отказ от АО, свързани с предоставената информация по чл. 73 ЗДДФЛ от ЗП като данъчно задължено лице, както се отбеляза по-горе, е изяснен в първоинстанционното производство. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора не следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, защото няма данни за сторени такива. Визираните от касатора плащания за ДТ и експертиза пред първата инстанция, не са присъдени в негова полза от АС-Варна поради липса на направено такова искане от оспорващия, поради което е недопустимо присъждането им в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,