Решение № 5069 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10562/2013 г.

ВАСIV отделение11.04.2014 г.докладчик т Кремена Хараланова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 1395/31.05.2013 г. постановено по адм. дело № 1074/2013 г. на Административен съд-Варна, ХХV състав и ПРЕКРАТЯВА производството по това дело. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5069 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10562/2013 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петър Костов Радев, от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адвокат Иван Иванов, против решение № 1395/31.05.2013 г. постановено по адм. дело № 1074/2013 г. на Административен съд-Варна, ХХV състав. Касаторът твърди, че решението е недопустимо, а в отношение на евентуалност - неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. Претендира отмяна на решението и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да се уважи искането му за прогласяване на нищожността на атакуваната пред първата инстанция, заповед на кмета на община Варна. Ответникът по жалбата - кмета на община Варна, редовно призован, не изразява становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, но по различни от наведените с нея съображения: С обжалваното решение № 1395/31.05.2013 г. по адм. дело № 1074/2013 г., съставът на Административен съд - Варна в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК е отхвърлил жалбата на Петър Костов Радев, обективираща искане за прогласяване на нищожност на заповед № 553/15.03.2001 г. на кмета на община Варна. С последната, на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е наредено изземването на имот пл. № 833 по КП 1997 г. в землището на гр. Варна, Владиславово от касатора в настоящото производство. Видно от приложените по делото доказателства, обоснован е направеният от първата инстанция извод, че към момента на образуване на производството по адм. дело № 1074/2013 г. на АС - Варна, подадената от Петър Костов Радев, предходна жалба срещу горепосочената заповед от 15.03.2001 г. на кмета на община Варна, вече е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение от 28.12.2002 г., постановено по адм. дело № 505/2001 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение /потвърдено с решение № 4082/24.04.2003 г. по адм. дело № 2056/2003 г. на ВАС, четвърто отделение/. Поради това, неправилен е направеният от Административен съд - Варна, извод за допустимостта на жалбата на Петър Костов Радев от 19.03.2013 г., с която е поискано прогласяване на нищожността на заповед № 553/15.03.2001 г. При образуване на съдебното производство и постановяване на решението по адм. дело № 1074/2013 г. съдът не е съобразил чл. 177, ал. 3 АПК, според който решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяната на административен акт е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Разрешаването на спора относно законосъобразността на административния акт, с влязло в сила решение, прегражда правото на жалба срещу същия акт и съставлява процесуална пречка за образуване на съдебно производство със същия предмет, поради което съставът на административния съд е бил длъжен да прекрати образуваното по недопустима жалба производство на основание чл. 159, т. 6 АПК. Наместо това, като се е произнесъл по съществото на предявеното искане за прогласяване на нищожност, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото, образувано по недопустимото оспорване - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 от с. к., Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

2