Решение № 9939 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10828/2010 г.

Решение № 9939 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10828/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, срещу решение № 1153 от 27.07.2010 г. по адм. дело № 561 по описа за 2010 г. на Административния съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалноправния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Агробул" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 160901627 от 17.12.2009 г., поправен с акт за поправка № 1003411 от 18.02.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 106 от 17.02.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. Този ревизионен акт е издаден в изпълнение на решение № 850 от 11.12.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив, като с него допълнително е начислен ДДС в размер на 3 808.00 лв. за придобити превозни средства преди 1.01.2007 г., налични към датата на влизане в сила на ЗДДС и продадени след това. В хода на административното производство е констатирано, че ревизираното дружество има качеството на дилър по отношение на придобитите или весени от него преди 1.01.2007 г. превозни средства втора употреба, за които е упражнило право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 01. и м. 02.2007 г., като е приложен общият ред за облагане с ДДС, при действието на отменения закон. Ревизиращият орган е направил извод, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС, като за извършените от ревизираното лице доставки след 1.01.2007 г. на процесните автомобили втора употреба, данъчната основа следва да бъде определена по реда на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС. При това следва да се съблюдава забраната същата да не е по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или от данъчната основа при внос. В мотивите на съдебното решение е изложена фактическата обстановка, по която няма спор, а именно че става въпрос за покупката на четири броя леки автомобили, респ. осъществяван внос на същите и реализиране на последващи доставки с тях, като на основание чл. 86, във връзка с чл. 151, ал. 3 от ЗДДС при ревизията е начислен ДДС по повод на същите, в размер на 3 808.00 лв. Решаващият съдебен състав прави извод за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Съображенията на съда, които се споделят от настоящия съдебен състав и представляват установена съдебна практика, са насочени към незаконосъобразния извод на административния орган, че ревизираният субект попада в хипотезата на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, а именно, че е дилър на стоки - втора употреба. От една страна липсата на това качество се обуславя от факта, че придобиването на процесните автомобили е преди влизането в сила на закона, а посоченият § следва да се свързва с придобиването на стоки само след 1.01.2007 г. От друга страна по делото не се установява, ревизираният субект при придобиването на автомобилите преди тази дата да е прилагал режима, предвиден в чл. 85 от ЗДДС (отм.). Последното означава, че преди 1.01.2007 г. лицето е ползвало общия режим на облагане по ЗДДС (отм.) и е упражнявало правото на данъчен кредит. Другото съображение на решаващия съд е, че разпоредбите на глава седемнадесета от закона, включително и чл. 151, ал. 3 от него, се явяват неприложими в спора, понеже нямат обратно действие и не намират приложение относно стоките, придобити при действието на отменения ЗДДС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Спорният между страните въпрос е кой ред трябва да се приложи при облагането с ДДС в процесния случай при последващата продажба на автомобилите, втора употреба. В ЗДДС е уреден специалният ред за облагане маржа на цената по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. от дилъри на стоки - втора употреба, като общият ред е по чл. 151, ал. 3 от ЗДДС. Специалният ред за облагане по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС изисква облагане само на маржа, а това е разликата между покупната и продажната цена. Общият ред е този по чл. 151, ал. 3 от ЗДДС и той е относим отново само за дилъри по смисъла, вложен за това понятие в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, като данъчната основа се определя по чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС и не може да бъде по-ниска от стойността на придобиването. По делото няма доказателства осъщественият внос на автомобилите през 2006 г. да е извършен по специалния ред, касаещ дилърите на стоки - втора употреба по ЗДДС (отм.), а именно чл. 85 и сл. Това от своя страна означава, че и при придобиването на автомобилите е ползван не специалният, а общият ред на облагане по ЗДДС (отм.) и е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, за което обстоятелство няма спор между страните по делото. Задълженото дружество няма качествата и на дилър, по смисъла вложен в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, понеже вносът на процесните автомобили е през 2006 г., а дефиницията на понятието "дилър" касае закупуване, придобиване и внасяне на стоки при действието на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., който третира вноса само за получени стоки от трети страни, които не са в Европейския съюз, каквато е нашата държава, считано от 01.01.2007 г. Следователно, новият режим на облагане не е относим към старите вносове, т. е. преди 01.01.2007 г. Липсата на данни за лицето, че е дилър по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, не може да обоснове извод за приложимост на Глава Седемнадесета от ЗДДС, т. е. включително и на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и чл. 151, ал. 3 от ЗДДС. Освен това институтутът на вътреобщонстното придобиване (което беше внос при уредбата на отменения ЗДДС) е приложим само за доставки, извършени след 1.01.2007 г., поради което не може да се приеме, че внесените автомобили през 2006 г. имат статут на вътреобщностни стоки. Както се посочи по-горе няма спор по делото, че към момента на вноса на колите и придобиването на част от тях от български юридически лица, ревизираното и задължено лице е ползвало материалното си право на приспадане на данъчен кредит, което означава, че то е упражнено по общите правила, поради което и при последващата препродажба на автомобилите данъчната основа за начисляване на ДДС също е по общият ред, а това са правилата по чл. 26 ЗДДС (решение № 5294 от 22.04.2009 г. по адм. дело № 15650 по описа за 2008 г.). Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение