Решение № 2393 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9765/2016 г.

Решение № 2393 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9765/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Кашукеева, чрез адв. М. Чечова, срещу Решение № 4991 от 13.07.2016 г. постановено по адм. д. № 2723 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2015 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от Кашукеева иск срещу Българска народна банка (БНБ) за осъждането й да й заплати сума в размер на 8627, 97 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. Наред с това, настоящата касационна жалбоподателка е осъдена да заплати на БНБ разноски по делото в размер на 1213, 00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК като постановено при наличието на всички касационни основания по посочената разпоредба. Поддържа се становище, че съдът не дал правилна квалификация на предявения иск. Буквално копирал решението, постановено по друго дело, като допуснал грешка при посочването на името П. Попов като ищец и относно това, че е подадена уточнителна молба от 17.05.2015 г., каквато по делото не била подавана. Според касационния жалбоподател съдът неправилно приел, че претендираното обезщетение е пряка и непосредствена последица от правно бездействие на БНБ – несвоевременно издаване на акт, с който да се установи "неналичност на депозити" в "Корпоративна търговска банка" ("КТБ") АД. Твърди се, че в случая се касае за фактическо бездействие, във връзка с което се претендира присъждането на обезщетение за имуществени вреди и не е правено уточнение, че се претендира такова поради правно бездействие. По тези и останалите подробно изложени в касационната жалба съображения, вкл. по същество на спора, се иска отмяната на обжалваното решение. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е постъпила молба от адв. Чечова, с която заявява, че поддържа касационната жалба, представя писмена защита и доказателства за сторени от Кашукеева разноски за производството. Ответникът – БНБ оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен адвокат. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като изходяща от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на приетото за установено по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод, че предявеният иск (неправилно посочено на стр. 6 от решението като предявен от П. Попов) е неоснователен. Като се позовал на молба, подадена от Кашукеева на 17.05.2015 г., съдът посочил, че твърдяното бездействие, във връзка с което се претендира присъждането на обезщетението за имуществени вреди е неиздаването на акт за "установяване на неналичност". Квалифицирал иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - за обезщетяване на настъпили вреди като последица на неправомерно бездействие на БНБ да издаде акт за установяване на "неналични депозити" в "КТБ" АД в сроковете по чл. 1, т. 3, б. (i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета. Така аргументиран съдът посочил, че настоящата касационна жалбоподателка основава исковата си претенция не на фактическо бездействие от страна на БНБ, а на правно – неиздаването на конкретен акт (решение). Взел становище, че последното не попада в обсега на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който има предвид само фактическо такова. По тези причини поради липсата на първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът направил извод за неоснователност на предявения иск. В допълнение изложил съображения, че в хода на производството не се доказало и настъпването на вреда, претърпяна от Кашукеева. Приел, че абстрактното й твърдение, че не може да разполага със сумата по депозита само по себе си не обуславя настъпването на вредоносен резултат, а по делото не били представени никакви доказателства за конкретно причинени вреди, следствие на което имуществото й е намаляло, респективно не се е увеличило. Отделно изложил и съображения, че искът не е доказан по размер. С тези съображения той бил отхвърлен, като в полза на БНБ били присъдени разноски в размер на 1213, 00 лв. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна. Основателно Кашукеева възразява, че не е подавала молба от 17.05.2015 г. по делото, в която да е направила конкретизиращо исковата молба изявление досежно твърдяното бездействие, както е приел съдът. При извършената проверка от настоящия състав се установява, че такава молба не се съдържа по делото. Не е налице и друго изявление на настоящата касационна жалбоподателка (направено лично или чрез процесуален представител), с което да е конкретизирала, че твърдените имуществени вреди, които претендира да бъдат обезщетени, са в резултат на бездействието на БНБ да издаде конкретен акт за установяване на "неналични депозити" в "КТБ" АД в сроковете по чл. 1, т. 3, б. (i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета. Тъкмо обратното. От представената по делото на 27.05.2015 г. молба от Кашукеева, в изпълнение на определение на съда от 21.05.2015 г., става категорично ясно, че в качеството си на вложител в "КТБ" АД тя е предявила иск, с който дири обезщетение за вреди не от административен акт, а от бездействие на компетентните органи - БНБ за вреда, пряка последица от бездействие на държавен орган, произтичащо от чл. 1, т. 3, б. (i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозитите (вж. молба на л. 114 от първоинстанционното дело). Ако предвид недовършеното изречение по т. II, т. 2 от същата молба (вж. л. 115 пак там, предпоследен абзац) съдът е имал колебания по въпроса, той е следвало да изиска изрично волеизявление от Кашукеева в тази насока, което предвид констатираните процесуални действия по делото, той не е сторил. Това обаче, според настоящия състав, дори не е било необходимо, доколкото видно от изявлението в представеното становище на л. 148-152 от първоинстанционното делото също става ясно, че Кашукеева се позовава на фактически, а не на правни действия, дължими по силата на чл. 1, т. 3, буква (i) от посочената по–горе директива, респективно твърди, че е налице бездействие, което не е правно такова (л. 152 от първоинстанционното дело, последните два абзаца от молбата). По същия начин бездействието е индивидуализирано и в представената пред първоинстанционния съд писмена защита от адвоката на Кашукеева (вж. л. 173 пак там). Изложеното по - горе е достатъчно основание за касиране на решението, доколкото така приетото въз основа на неподадена молба от Кашукеева, е дало основание на съда да направи несъответен на твърденията и искането й извод. В случая исковата претенция се основава на незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на БНБ да изпълни свое задължение, произтичащо от посочената разпоредба на директивата, което съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на съюза, а не на правно такова – неиздаването на конкретен акт. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване на мотивите на настоящото решение. Предявеният от Кашукеева иск следва да бъде разгледан по реда на чл. 203 – 207 АПК, в съответната редакция, срещу надлежния ответник – БНБ във връзка с възложените му административни правомощия по надзор върху кредитните институции. При това съдът следва да съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 162 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Съгласно установената практика и правилото на чл. 162 ГПК, при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може да го отхвърли, по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. В хипотеза, когато искът е доказан по своето основание, съдът има две възможности: или да определи размера по своя преценка или да назначи експертиза. Кой от двата варианта ще избере, съдът решава в зависимост от конкретните факти по делото. По разноските, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение