Решение № 15619 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4165/2012 г.

Решение № 15619 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4165/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Пенчев Стойчев, в качеството му на управител на "ШАН ШЕЛ" ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, ул. "Юрий Венелин" № 18, ап. 9 и съдебен адрес - гр. Варна, бул. "Сливница" № 98, вх. 2, ет. 1, ап. 1 Адвокатско дружество "Басаров и Гонов" против решение № 174 от 27.01.2012 г., постановено по адм. дело № 1240/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 0311004750/11.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна в частта, в която е потвърден и изменен с решение № 84/10.03.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"- гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени РА и решение № 84/2011 г. в частта, в която частично потвърждава и частично изменя РА, като бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, обсъди сочените в нея пороци на решението и извърши служебна проверка, съгласно с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, против решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е законосъобразността на РА № 0311004750/11.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна в частта, в която с решение № 84/10.03.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"- гр. Варна при ЦУ на НАП е потвърден за данъчен период 01.10.2009 г. - 31.10.2009 г. и изменен в посока намаление за данъчен период 01.12.2009 г. - 31.12.2009 г., като в тежест на дружеството са установени задължения за данък добавена стойност по ЗДДС в общ размер на 14 135.62 лв. главница и лихва към 11.01.2011 лв. в размер на 1 472.41 лв. За да откаже на дружеството право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури № 1226/02.10.2009 г. за продажба на 5 340 кг. найлон фолио, № 1230/06.10.2009 г. - 22680 кг. и 1268/23.12.2009 г. - 3 200 кг., всички издадени от "Вива Трейд България" ЕООД, данъчният орган е приел, че липсва реалност на доставките, тъй като в хода на данъчната ревизия не са ангажирани безспорни доказателства за реалност на доставките. При постановяване на решението, предмет на касационната жалба, административният съд много обстойно и задълбочено е обсъдил по отделно и в съвкупност всички събраните по делото доказателства и доводите на страните, като е изложил подробни съображения, обосноваващи направения извод за нереалност на процесните три доставки, с оглед липсата на годни и категорични доказателства за фактическото предаване от доставчика на купувача на процесните родово определени вещи, за тяхното транспортиране, за липсата на кадрова и техническа обезпеченост за осъществяване на процесните доставки (като складова база, транспортни средства, работници). Изложените съображения и направените въз основа на тях прави изводи напълно се споделят от настоящия състав. Първоинстанционният съд правилно е приел, че нито със свидетелските показания на лицето Иван Стефанов, нито с двете заключения по допуснатите ССЕ и СТЕ се оборва направения от данъчния орган извод за липса на реалност на процесните доставки. Свидетелят е заявил, че лично е превозвал тежък товар - найлон фолио от склад на касатора до оранжерия в гр. Бургас през 2009 г., т. е. показанията му касаят не процесните доставки, по които касаторът е купувач и по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, а осъществени от самия жалбоподател доставки. СТЕ също е относима към осъществени последващи доставки от касатора, а не към процесните. Със ССЕ са установени обстоятелства, които са част от законовите предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, а именно предпоставките свързани с осчетоводяване по съответните сметки и вписване в съответната документация на процесните фактури. С оглед на гореизложеното, Административен съд - гр. Варна правилно е приел, че представените от касатора доказателства не оборват констатациите на данъчния орган за липса на реалност на процесните доставки. При липса на доставка по чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, вр. с чл. 12 ППЗДДС, не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. ал. 1, 2, 3 и 4 ЗДДС и не настъпва задължение за начисляване на данъка, а от там съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС не е налице и право на приспадане на данъчен кредит. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,