Решение № 14294 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2020 г.

Решение № 14294 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Петров, подадена чрез адв. Станев срещу решение № 2123 от 22.04.2020 г., постановено по адм. дело № 13632/2019 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 8121 К-13407/31.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, в частта й по т. 3, с която Петров е отстранен временно от длъжност - разузнавач в сектор 02 "Данъчни престъпления и осигурителна система" в ГДБОП-МВР, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), считано от датата на издаване на заповедта. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че вместо да отхвърли жалбата против министерската заповед АССГ е следвало да спре съдебното производство до приключване на наказателното производство срещу Петров с влязла в сила присъда. Същото процесуално действие се изисква и от касационната инстанция, като се спре предварителното изпълнение на процесната заповед. В съдебно заседание касаторът представя заповед № 8121 К-9056/11.09.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която е отменена т. 3 от оспорената министерска заповед. Въз основа на това писмено доказателство моли да се обезсили като недопустимо спорното решение на АССГ и да се прекрати производството по делото. Претендира се изплащане на възнаграждение на Петров за времето, през което е бил отстранен от длъжност. Ответникът - министър на вътрешните работи, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че ако представеният административен акт на министъра на вътрешните работи е действителен, искането на касатора е основателно и следва да бъде уважено. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, тъй като жалбата е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно, поради следното: Първоинстанционото решение е валидно и допустимо. Обстоятелството, че процесният административен акт е отменен по време на касационното производство, не води до обезсилване на решението на АССГ, след като касационната жалба се поддържа и не е оттеглена. Решението е правилно. За да отстрани Петров от длъжност административният орган е изложил подробни мотиви, които обосновано са били споделени от решаващия съд. Според съда, служебното положение на жалбоподателя действително ще затрудни разкриването на обективната истина, тъй като същият има достъп до информационните масиви и оттук възможността за манипулиране на доказателства, релевантни в дисциплинарното производство, при провеждането на което ще бъдат снемани сведения от свидетели - служители в търговски обекти, по отношение на които се твърди, че е извършвал неправомерни действия (изнудване с цел заплащане на такса "спокойствие") и чиито показания са от съществено значение за установяване на фактическата обстановка. Затова присъствието на жалбоподателя на работното му място не би допринесло за установяване на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство предвид хипотетичната възможност да повлияе на служителите на търговските обекти, както и достъпа му до документи, които имат значение за изясняване на фактите по дисциплинарното дело. Въз основа на тези свои мотиви АССГ правилно е отхвърлил жалбата срещу т. 3 от оспорената министерска заповед. Що се касае до образуваното наказателно производство срещу Петров, то е ирелевантно към настоящия спор. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност. Поради това АССГ не е имал задължение да спира производството по делото до приключване на наказателното производство срещу жалбоподателя. Такова действие не се дължи и от настоящата инстанция. И на последно място за пълнота на изложението следва да се посочи, че търсенето на обезщетение за временно отстраняване от длъжност, което впоследствие е отменено от органа, в случая не може да се претендира пред касационната инстанция. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,