Решение № 1230 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11163/2020 г.

Решение № 1230 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11163/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда"-гр. Благоевград, подадена чрез старши юрисконсулт Е. Портокалска срещу решение 1325 от 18.08.2020 г. по адм. дело № 143/2020 г. на Административен съд-Благоевград, с което са отменени задължителни предписания, дадени с протокол изх. № ПР2002556/29.01.2020 г. на Дирекция"Инспекция по труда"-гр. Благоевград. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че административният съд неправилно е тълкувал събраните по делото доказателства във връзка с разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1, от Кодекса на труда. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание съображения се иска отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Ответникът по касационната жалба – "Метал груп индърстри" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. -Сандански, чрез пълномощника си адвокат С. Попов оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 1325 от 18.08.2020 г. по адм. дело № 143/2020 г. Административен съд-Благоевград е отменил задължителни предписания по т. 1, дадени с протокол изх. № ПР2002556/29.01.2020 г. на Дирекция"Инспекция по труда"-гр. Благоевград с които е наредено на "Метал груп индърстри" ЕООД да спазва правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като осигурява ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин от работниците и служителите в цеха за производство на арматурни скари за строителството в гр. Сандански, "Промишлена зона", съгласно чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предписанието в посочената му част е общо и бланкетно, създава неяснота, както по отношение на това в какво се състои неефективността на организирания от работодателя контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, така и по отношение на това какви други мерки, различни от вече предприетите от предприятието следва да бъдат взети за да се подобри контрола. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че по повод на настъпил инцидент на 17.01.2020 г. в цех за производство на арматурни скари за строителство в гр. Сандански, "Промишлена зона", е извършена проверка от служители на Д"ИТ"- гр. Благоевград. Установено е, че пострадалия работник Г. Филчев, изпълняващ длъжността "машинен оператор – изтегляне на жица и тел" в цеха за производство на арматурни мрежи, стопанисван от "Метал груп индърстри" ЕООД е прокарал арматурна тел с диаметър 8 мм, навита на руло (кангал), през отвора на "Бандера", който има за цел да размотае целта от кангала и е съставна част от "Калибратор машина" марка "SIEI SISTEMI". В работно положение "Бандера" е разположен на височина около четири метра на колони, чрез метални куки. Вместо да се качи на метална еднорамова стълба, за да достигне височината на "Бандера" и да прекара арматурната тел през технологичния му отвор, работникът е свалил "Бандера" на по-ниска височина и чрез електрически телфер прокарал арматурната тел. Завързал съоръжението с арматурна тел с диаметър от 6 мм към куката на телфера, повдигнал го малко за да откачи застопоряващите куки и го свалил ниско. Прекарал арматурната тел с диаметър 8 мм през технологичния отвор и започнал да повдига съоръжението чрез телфера на височина до работното му положение. При повдигането арматурната тел с диаметър 6 мм, използвана от Филчев за прикачване на "Бандера" към куката на телфера се е скъсала (развила). В този момент работникът се е намирал точно под "Бандера", който в резултат на скъсването на телта пада и го наранява смъртоносно. Установено е още, че пострадалия работник не е спазил технологичните изисквания и инструкциите за безопасна работа с машината. Не са представени вътрешни нормативни актове (протоколи, заповеди и др.) за извършени от работодателя проверки за осъществяване на наблюдение и контрол, свързани със спазването от работниците на Инструкциите за безопасност и здраве при работа и на Технологичните инструкции. Снети са писмени обяснения от управителя на дружеството, служител "Организатор на производството" и от прекия свидетел на настъпилия инцидент. Като е възприето, че е допуснато нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във връзка с чл. 275, ал. 1 от КТ, са издадени задължителни предписания по точки 1, 2, 3, 4 и 5. По точка 1 дружеството-работодател е задължено да спазва правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като осигурява ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин от работниците и служителите в цеха за производство на арматурни скари за строителството, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ. Задължителните предписания са обжалвани от дружеството само в частта по т. 1. По делото са събрани гласни и писмени доказателства. При така установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, че административния акт в оспорената му част не е мотивиран. Предписанието по т. 1 е общо и бланкетно, създава неясноти, и не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Това осуетява практически възможността за изпълнението му. От представените по делото доказателства по безспорен начин е установено, че в предприятието са предприети редица мерки по безопасност на работа, с оглед преодоляване на риска след станалата злополука. В конкретния случай административният орган не е направил анализ на тези предприетите мерки от страна на дружеството-работодател по отношение безопасността на работата, във връзка и с останалите дадени от инспекцията предписания. Не са посочени конкретните дейности, които работодателят следва да извърши, за да се счита, че е създадена нужната организация по осигуряване на ефективен контрол, нито нарушенията които са допуснати в организацията на работа (ако органът приема, че такава е създадена), които следва да бъдат отстранени. Правилно първоинстанционият съд е приел, че принудителните административни мерки от вида на оспорените имат за цел осигуряване спазването на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за работниците. Значението на тези ПАМ е двояко - от една страна преустановяващ ефект, насочен към прекратяване на конкретно деяние, осъществяващо състава на административно нарушение, а от друга - превантивно-възпиращ характер, целящ да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Съответно на това задължителните даваните предписания при контролната дейност на Дирекция"Инспекция по труда" следва да бъдат конкретни, ясни и недвусмислени. В конкретния случай не става ясно отстраняването на какви точно недостатъци на организацията на работа и в частност на контрола за извършване на работа без риск на дружеството-работодател е имал предвид контролния орган. Наличието на такива недостатъци не могат да се извлекат и от мотивната част на протокола. Не са посочени конкретните мерки, посредством които следва да се осъществи по-ефективен контрол по безопасност. Тези обстоятелства за довели до немотивираност на административния акт в оспорената му част. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Същото следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира съдебни разноски за настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение