Решение № 15846 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11893/2010 г.

Решение № 15846 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11893/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ганка Илиева Иванова, от гр. София, против Решение № 1477/14.05.2010 г. по адм. дело № 3390/2009 г. на Административен съд София - град, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - началника на сектор София при РДНСК - Югозападен район, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Любомир Станев Жеков също не се явява и не изразява такова становище. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на Ганка Илиева Иванова против Заповед № ДК-02-СО-33/17.04.2009 г. на началника на Столична РДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Гараж, преустроен за жилище", находящ се в УПИ VIII -111, кв. 146 по плана на гр. София, м. "Подуяне - Центъра", р-н "Оборище", като неоснователна. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че извършеното преустройство на гараж, с промяна предназначението му, представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква разрешение за строеж, каквото в случая липсва. Поради това и липсата на условия за търпимост на строежа, на основание § 16, ал. 2 от ДР на ЗУТ, законосъобразно е постановено премахването му. Решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи, че процесното преустройство на гараж представлява незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като засяга съществуващ гараж № 4 и част от съседен гараж № 1, с промяна предназначението му, без изискуемите за това строителни книжа, каквито са били необходими, както по ЗТСУ (отм.), така и по ЗУТ. От данните по делото и най-вече от приетата, съдебно-техническа експертиза на вещото лице - Аврамова, е установено, че гараж № 4 е изграден през 1984 г., чрез преустройство на гараж № 4 и на част от съседния му гараж № 1, с промяна на предназначението му в помещение за живеене. Извършените върху гараж № 4 строителни дейности, свързани с изграждане на вътрешни преградни стени за обособяване на стая, кухненски бокс и баня с тоалетна, както и приобщаване на част от съседен гараж № 1, в размер на около 6-6,5 кв. м., чрез преместване на стената между двата гаража, според вещото лице са преустройство с промяна на предназначението му, по смисъла на § 5, т. 38 и т. 41 от ДР на ЗУТ, за които е било необходимо издаването на строителни книжа - разрешение за строеж, каквито в случая липсват. При неоспорване на това заключение, съдът основателно е приел, че строежът отговаря на условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за определянето му като незаконен, тъй като не разполага с разрешение за строеж. Законосъобразни са и другите изводи на съда, че премахването му не може да бъде осуетено, поради това, че строежът не е "търпим" по смисъла на § 16, ал. 1, респ. ал. 2 от ДР на ЗУТ, тъй като е недопустим по правилата и нормативите действали към момента на извършването му, респ. по правилата и нормативите на сега действащия ЗУТ. С преустройството е усвоена част от съседен гараж № 1, собственост на ответника Любомир Жеков, без съгласието му и без да е налице частично изменение на ПУП-ПЗ за този урегулиран поземлен имот. Поради това неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради търпимост на строежа. Недоказани са и останалите оплаквания за изграждане на стената между двата гаража през 1980 г., съгласно архитектурния проект на сградата. Ето защо като валидно, допустимо и правилно, обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение