Решение № 9386 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2019 г.

Решение № 9386 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР- Пловдив срещу Решение № 902 от 19.04.2019 г., постановено по адм. д. № 731 по описа на Административен съд - Пловдив за 2019 г., с което ОД на МВР е осъдена да заплати на К. С. сума в размер на 400(четиристотин) лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане на решението за отмяната на НП в сила – 06.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, ОД на МВР е осъдена да заплати и разноски по делото в размер на 310 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като съдът без основание не е приложил разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Поддържа се становище, че в спорната хипотеза първоинстанционният съд е следвало да намали размера на обезщетението на посоченото законово основание, тъй като видно от мотивите на съдебното решение постановено РС- Пловдив, образувано във връзка с оспорването на наказателното постановление става ясно, че наложената имуществена санкция е била отменена на процесуално основание. Излагат се съображения, че в случая заплащането на адвокатското възнаграждение било последица от недобросъвестното поведение на ищеца. Наред с това се възразява, че съдът не е съобразил факта, че претендираното сега в производството по ЗОДОВ като обезщетение - платено адвокатско възнаграждение е силно завишено, тъй като делото не е сложно от фактическа и правна страна, каквито възражения са направени още в писмения отговор подаден по първоинстанционното производство. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Касационната жалба се оспорва от К. С. в представен по делото писмен отговор. Претендират се сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящата инстанция ответникът по касационната жалба не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд – Пловдив е разгледал предявения от К. С. срещу ОД на МВР - Пловдив иск за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв., като последица от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 18 -1030-005101 от 21.06.2018 г., издадено от Началник група в сектор "Пътна полиция " при ОД на МВР - Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение 06.03.2019 г. до окончателното заплащане на сумата на обезщетението. Установено е от съда, че в съдебното производство пред Районен съд – Пловдив К. С. е бил представляван от упълномощен адвокат М. Кръстева по приложено пълномощно и сключен договор за правна защита и съдействие. Съгласно последния и представените доказателства по делото, договореното между страните възнаграждение в размер на 400 лв. е платено в брой при подписване на договора. Страните не оспорват фактите по делото. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът мотивирано и с позоваване на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд е приел иска за допустим, а по същество – за основателен. Съобразил е, че НП е отменено, като незаконосъобразно, като направил извод, че причината за тази незаконосъобразност е ирелевантна за преценка досежно наличието на първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил е съображения, че в случая са налице претърпени от ответника имуществени вреди и причинно-следствена връзка между отмененото НП и настъпилия вредоносен резултат. Съдът отхвърлил възражението, направено от процесуалния представител на касатора като е отхвърлил доводите относно оспорването на иска по размер, за което се е мотивирал. Относно размера на заплатеното възнаграждение съдът приел, че така определено и платено то съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, като се е позовал и на ТР 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. По тези причини уважил изцяло предявения иск и осъдил ОД на МВР - Пловдив да заплати на С. сумата 400 лева и разноски за производството по ЗОДОВ в размер на 310 лева. Решението е валидно и допустимо, и правилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд правилно е приел иска за доказан по основание. Доколкото е установено наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претендираните имуществени вреди. Обосновани на приобщените по делото доказателства са и изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане в брой на уговорените съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие суми на адвокатските възнаграждения. Оплакването, направено в касационната жалба, относно приложението на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е неоснователно. Възражението относно размера на присъденото обезщетение е обсъдено от първоинстанционния съд, като мотивите изложени от него във връзка с това се споделят от настоящия състав и не следва да се преповтаря. Видно от приложеното, като доказателство НАХД № 4933/2018 г. по описа на РС - Пловдив упълномощения адвокат се е явявал в с. з., представил е и допълнителни подробни мотиви към жалбата, поради което правилен е извода на първоинстанционния съд, че определения размер на адвокатското възнаграждение е съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Наред с това, противно на поддържаното в касационната жалба становище, без значение за основателността на иска за присъждане на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е основанието, на което е било отменено наказателното постановление. За реализиране на отговорността на държавата в случая е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Недопустимо е в настоящото производство съдът да извършва косвен контрол за материалната законосъобразност на наказателното постановление, отменено поради констатирани нарушения при издаването му. Ето защо, съдебното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, на К. С. да се присъдят и разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 400 лв. Съдът приема направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар като основателно. Производтвото се е развило по касационно обжалване на първоинстанционно съдебно решение постановено по иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което не се отличава с особенна фактическа и правна сложност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение