Решение № 6185 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2014. г.

ВАСIII отделение28.05.2015 г.докладчик Румяна Лилова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Струмка Велинова Елшишка и Йорданка Велинова Йосифова срещу Решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100, на територията на област София, в частта, с която е отчужден от Велин Христов Димитров, наследодател на жалбоподателките, имот с идентификатор 68134.8641.41 по Кадастралната карта и регистър и № 24041 по Картата на възстановената собственост, представляващ нива (орна земя), целият с площ от 0,838 дка, за който е определено обезщетение в размер на 16795,00 лв. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6185 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2014. г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба, подадена от Струмка Велинова Елшишка и Йорданка Велинова Йосифова, чрез пълномощника им адв. Вероника Велинова, срещу Решение № 811 от 21.12.2013 г. (Решение № 811) на Министерския съвет на Република България (МС на РБ) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100, на територията на област София, в частта, с която е отчужден от Велин Христов Димитров, наследодател на жалбоподателките, имот с идентификатор 68134.8641.41 по Кадастралната карта и регистър (ККР) и № 24041 по Картата на възстановената собственост (КВС), представляващ нива (орна земя), целият с площ от 0,838 дка, за който е определено обезщетение в размер на 16 795,00 лв. В жалбата се поддържа, че Решение № 811, в обжалваната част, е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречи на материалноправните разпоредби на Закона за държавната собственост (ЗДС) и не съответства на целта на закона. Релевира се нарушение на чл. 34б, ал. 1 ЗДС. Наред с това се поддържа, че обезщетението, определено на база сделки, вписани в периода 13.09.2011 г. - 13.09.2012 г. не е равностойно и справедливо предвид изтеклия период от време между тези сделки и момента на отчуждаването. То е силно занижено, тъй като не е съобразено с действителната пазарна цена на отчуждавания имот. Твърди се също така, че при изготвянето на оценката не са съобразени всички пазарни аналози, които са от значение за определяне на пазарната цена на отчуждавания имот и не е взето предвид, че относими са сделките в целия район. Изключени са всички сделки, сключени между физически лица, без да е извършен анализ, дали някоя от страните не е търговец по чл. 1 и 2 от Търговския закон (ТЗ). Иска се отмяната на административното решение, в обжалваната част, а при условията на евентуалност - неговото изменение, в тази част, като определеното обезщетение бъде увеличено. Претендират се направените по делото разноски съгласно представен списък и доказателства за извършването им. Ответникът МС на РБ, чрез упълномощен процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата в придружителното писмо. В съдебно заседание оспорва жалбата. По същество иска отхвърлянето й като неоснователна. Представя подробно писмено становище. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез упълномощени процесуални представители, поддържат становище за неоснователност на жалбата. Представените след съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, писмени бележки, становище и писмена защита съответно от процесуалния представител на жалбоподателките, ответника и една от заинтересованите страни, не следва да се обсъждат, доколкото видно от протокола, съставен за проведеното на 16.03.2015 г. съдебно заседание съдът не е дал такава възможност в съответствие с разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК и не са представени със съответния брой преписи според броя на страните. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че е подадена от надлежни страни - адресати на решението на МС, в оспорената му част, и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 811 от 21.12.2013 г. на МС на РБ, прието на заседание по Протокол № 52 от 21.12.2013 г., за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100" на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на гр. София, кварталите Бенковски, Требич, Илиенци, Орландовци, Малашевци и Враждебна, Столична община, област София, подробно описани в приложението към т. 1 от решението по местонахождение, вид, обща площ и подлежаща на отчуждаване такава, стойност на паричното обезщетение и собственици. Съгласно Приложение към т. 1 от решението, в землище Враждебна, ЕКАТТЕ 99136, Столична община, земеделска територия, се отчуждава имот от Велин Христов Димитров, с идентификатор № 68134.8641.41 по ККР, с площ 0,838 дка и начин на трайно ползване "ниви (орна земя)". Правото на собственост върху имота е възстановено на наследниците на Димитров, настоящи жалбоподателки, съгласно Решение № 1321 от 16.10.2009 г., издадено от Общинска служба по Земеделие, район "Кремиковци", гр. София (т. 2). Елшишка и Йосифова са наследници на Димитров видно от представено по делото Удостоверение за наследници № 297 от 13.05.2014 г. С Решение № 302 от 20.04.2012 г. на МС на РБ и Приложение към т. 1 от него, пътят "Северна скоростна тангента", в участъка "о. п. София - запад - о. п. София - изток", като част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 (т. 3.2. от приложението), е обявен за обект с национално значение - републикански път и за национален обект. На 11.12.2013 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е отправил искане, обективирано в такова с изх. № 04-19-198 от същата дата, до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие, относно отчуждаване на имоти и части от имоти за държавни нужди за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400/16 + 540, участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на Столична община и внасяне на предложение до МС на РБ в този смисъл. На 19.12.2013 г. до МС на РБ е бил изпратен съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, с който е направено предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100", на територията на област София. За имотите - предмет на отчуждаване по Решение № 811 е изготвена Експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска и урбанизирана територия, възложена от Агенция "Пътна инфраструктура" на "Сървей груп" ЕООД с договор, изведен от агенцията по изх. № РД - 37 - 24 от 13.09.2012 г. Оценката е предадена на АПИ с приемо - предавателен протокол от 10.12.2013 г. Засегнати са територии от парцеларен план на Северна скоростна тангента, в това число за землище Враждебна, ЕКАТТЕ 99136 и от регулационен план на гр. София - м. НПЗ "Илиенци - Изток" и м. НПЗ "Илиенци - запад". По аргумент от § 1а, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС в случаите, когато е възможно, пазарната цена, трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и при условията на същата разпоредба. В настоящия случай релевантният период е 13.09.2011 г. - 13.09.2012 г. Видно от експертната оценка относно обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400/16+540, засягащ землищата на кв. Требич, кв. Мировяне, кв. Илиенци, кв. Бенковски, кв. Орландовци, кв. Малашевци и кв. Враждебна, гр. София - участък от км 0+000 до км 15+100, за Враждебна (район Кремиковци, СО), ЕКАТТЕ 99136, оценката е изготвена при съобразяване на осреднена цена съгласно чл. 32, ал. 4 ЗДС относно земите земеделска територия л. 98, гръб от делото). От посоченото в раздел VII "Анализ на информацията и избор на оценителски подход" от експертната оценка, част 1.6. относно землище Враждебна, ЕКАТТЕ 99136, подобект "Поземлени имоти в земеделска и нарушена територия в землище Враждебна - 99136, район "Кремиковци", СО", се установява, че равностойното парично обезщетение за поземлените имоти в земеделска територия е определено от оценителския екип по чл. 32 ЗДС (определяне на осреднена цена за землището) предвид наличието на достатъчен брой сделки с поземлени имоти (три пазарни аналога). В табличен вид като приложение е определено равностойното парично обезщетение на тези имоти, представляващи земеделска територия в землище Враждебна, ЕКАТТЕ 99136, СО. В хода на съдебното производство е ангажирана съдебно - оценителна експертиза (СОЕ) от жалбоподателите. Представени са основно и допълнително заключения, в които вещото лице дава варианти за оценка на процесния имот. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното: Решение № 811 е издадено от компетентен административен орган съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС и в кръга на неговите правомощия. То има съдържанието, регламентирано в чл. 34б, ал. 1 ЗДС, а доводите за допуснато нарушение на посочената разпоредба не се възприемат от настоящия състав. Касае се за наследниците на лицето, посочено в обжалваното решение, което се установява от представеното по делото удостоверение за наследници. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила в съответствие с процедурата по чл. 34а, във връзка с чл. 33 и чл. 34б ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предложение до МС на РБ за отчуждаване на имотите, между които и процесния, са направили министърът на регионалното развитие и министърът на финансите, с приложен към него съвместен доклад. Решението за отчуждаване е обнародвано в Държавен вестник, брой 2 от 7.01.2014 г. Твърдяното нарушение на чл. 34, ал. 2, т. 3 ЗДС (респ. чл. 34а, ал. 4, т. 3 ЗДС) не е доказано. Не обосновава такова представеното от жалбоподателите писмо с вх. № 53-00-4119 от 4.04.2013 г. По делото се съдържа още едно писмо, депозирано в Агенция "Пътна инфраструктура" по вх. № 53-00-16072 от 10.12.2013 г., с което от "Сървей груп" ЕООД се изпращат експертни оценки относно обект "Северна скоростна тангента", ведно с два броя магнитен носител, каквито не са били приложени към писмото от м. 04.2013 г. На 10.12.2013 г. е подписан и приемо - предавателния протокол между представител на Агенция "Пътна инфраструктура" и на посоченото дружество за предаване на експертни оценки в изпълнение на Договор № РД - 37 - 24 от 13.09.2012 г. и магнитните носители. Искането за отчуждаване от заинтересованото ведомство е направено с писмо вх. № 04-19-198 от 11.12.2013 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството, и министъра на финансите. При така установените факти следва да се приеме, че твърдяното нарушение в хода на отчуждителната процедура не е допуснато. Неоснователни са и доводите за издаването на оспореното решение при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Евентуалното нарушение на чл. 34а, ал. 3 ЗДС не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не може да се приеме, че недопускането му би имало за резултат акт с различно съдържание. Неоснователни са и възраженията във връзка с периода, в който следва да са извършени сделките, с оглед приемането им за пазарни аналози. Съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (редакция ДВ, бр. 105/2014 г.) "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Изисквания във връзка с определяне датата на възлагане на оценката не се поставят, но при спазване принципа за равностойното парично обезщетение тази дата следва да позволява определянето именно на такова. В настоящия случай, въпреки че спорното решение за отчуждаване е прието на 21.12.2013 г., а периодът на изследване на пазарните аналози е 13.09.2011 г. - 13.09.2012 г., посоченият принцип не е нарушен. Обезщетението се определя въз основа на законовите критерии и не е в компетентността на съда да определи друг период на изследване на пазарните аналози. По допуснатата и назначена СОЕ, във връзка с оспорване размера на определеното парично обезщетение за процесния имот, са изготвени и приети по делото основно заключение, разработено в два варианта, и първа допълнителна СОЕ, втора допълнителна СОЕ и допълнение към нея. Използвани са от вещото лице пазарни аналози от диска, представен по делото и такива, представени от жалбоподателите. Заключението на основната СОЕ, разработено във вариант първи и втори, заключението на първата допълнителната СОЕ в двата варианта, това на втората допълнителна СОЕ по вариант първи, в двата подварианта, вариант втори, подвариант втори и допълнението към втората допълнителна СОЕ не се кредитират от настоящия състав. Последното касае сделки извън относимия едногодишен период, а обезщетението се определя въз основа на законовите критерии и не е в компетентността на съда да определи друг период на изследване на пазарните аналози. Частично относимо към правилното разрешаване на спорната хипотеза е даденото заключение по вариант втори, подвариант първи на втората допълнителна СОЕ, с корекция, направена от настоящия състав, съобразно изложеното по - долу в решението. При изготвянето на вариант първи от основното заключение на СОЕ са съобразени пазарни аналози само за сделки в кв. "Враждебна", а за втория - пазарни аналози за сделки в район "Кремиковци". Първият вариант противоречи на § 1а, т. 4, б. "а" от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС и на Тълкувателно решение № 3 от 23.03.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на Общото събрание на I и II колегия на ВАС, съгласно които в големите градовете с районно деление "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, разположени в един и същ район, съответно относими са вписани сделки с имоти с подобни характеристики на отчуждавания, намиращи се в един и същ район като съставна административно-териториална единица на общината, включително когато се касае за земеделски земи и горски територии. В спорната хипотеза това е район "Кремиковци". По втория вариант на основното заключение на СОЕ, изготвен въз основа на пазарни аналози за район "Кремиковци", освен относими такива, експертизата е взела предвид и такива, които не отговарят на установените в ЗДС изисквания, тоест явяват се неотносими пазарни аналози. Това са сделки с идеални части от имоти, ипотеки, за които по делото не е установено, че обезпечават покупко - продажбата на имот и цесия. При изготвянето на втори подвариант на двата варианта на първата допълнителна СОЕ са съобразени и сделки между физически лица, които също са неотносими пазарни аналози съобразно нормативно установените изисквания в ЗДС. Съдът не приема за пазарни аналози Договор за цесия от 8.12.2011 г., такъв от 23.11.2011 г., а така също Нотариален акт № 24 от 28.02.2015 г. и Нотариален акт № 013 от 16.02.2012 г., Нотариален акт № 7 от 23.01.2012 г. и Нотариален акт № 95 от 23.07.2012 г. - последните три за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот. Договорът за цесия има предмет, различен от предвидения в § 1а от ДР на ЗДС, поради което не може да се използва за пазарен аналог. Сделката, обективирана в Нотариален акт № 24 касае продажбата на недвижим имот, целият с обща площ 1000,00 кв. м., от които 950,00 отчуждени съгласно Решение на МС № 777 от 30.11.2007 г., предвид което не обективира сделка за имот с подобни характеристики на отчуждавания. В този смисъл се явява неотносим пазарен аналог досежно изчисляването на паричното обезщетение. Сделката, обективирана в Нотариален акт № 013 от 16.02.2012 г. е за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти. Актът е във връзка със сключен договор за инвестиционен кредит между "Уникредит Булбанк" АД и едно търговско дружество и не покрива изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Той не обективира ипотека, която обезпечава покупко-продажба на имот, каквото условие поставя ЗДС с оглед възприемането й като пазарен аналог. От Нотариален акт № 013 от 16.02.2012 г. се установява, че "Уникредит Булбанк" АД предоставя при условията на посочения там Договор за банков инвестиционен кредит от 15.02.2012 г. такъв в общ размер на 845095,00 евро на упоменатото в акта дружество, като именно за обезпечаване на всички вземания на кредитора по посочения договор за банков инвестиционен кредит и Общите условия на банката, и всички последващи анекси, в това число главница, лихви и разноски, това дружество учредява договорна ипотека върху посочените в акта имоти, без да е отразено всеки един от посочените имоти каква стойност от кредита обезпечава. Направените изводи не се променят предвид представената по делото пазарна оценка на част от ипотекираните имоти № 079021, 079022, 079023, 079025 и 079026, извършена от "Явлена - импакт" ООД, Нотариален акт № 011 от 16.02.2012 г. и договор за банков инвестиционен кредит. Видно от последния кредитът има за цел както финансиране до 80% от покупната стойност на складови халета, така и финансиране до 80% на разходи за ремонт на кранове, халета, преместване на производствена база, покупка, транспорт и монтаж на два 5-тонни крана. Съгласно Нотариален акт № 011 от 16.02.2012 г. само част от продажната цена се заплаща с банков кредит, разрешен на дружеството от "Уникредит Булбанк" АД, без да е индивидуализиран, като сумата ще бъде преведена от банката едва след представяне в банката от страна на купувача на редица документи, между които и вписана законна ипотека в нейна полза върху имотите, описани в този нотариален акт, която може да се разглежда като надлежно обезпечение. Не отговаря на установените в закона изисквания и Нотариален акт № 95 от 23.07.2012 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, тъй като ипотеката не обезпечава покупко-продажба на имот, а всички вземания на "Уникредит Булбанк" АД по Договор за стандартен кредит за оборотни средства. Нотариален акт № 7 от 23.01.2012 г. също не отговаря на установените изисквания, доколкото ипотеката не обезпечава покупко - продажба на имот, а обезпечава описаните в раздели първи и втори от акта банков кредит и банкова гаранция. Не се приемат за относими пазарни аналози и Нотариален акт № 17 от 4.09.2012 г., Нотариален акт № 18 от 4.09.2012 г. и Нотариален акт № 114 от 2.07.2012 г., доколкото обективират сделки с идеални части от недвижими имоти. Те не са типични за пазара, не дават възможност да се изчисли реалната цена за единица площ при цена на целия имот и са изрично изключени по аргумент от § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (публ. ДВ, бр. 105/2014 г.). При изготвянето на заключението на първата допълнителна СОЕ, представена на 13.02.2015 г. по първия вариант (в двата подварианта) и на заключението на втората допълнителна СОЕ по вариант първи в двата му подварианта, представена на 13.03.2015 г., са съобразени пазарни аналози за сделки само в кв. Враждебна, предвид което важи изложеното по - горе относно вариант първи на основното заключение на СОЕ. Вариант втори, подвариант втори на първата допълнителна СОЕ и вариант втори, подвариант втори на втората допълнителна СОЕ са изготвени въз основа на пазарни аналози за район "Кремиковци", но при съобразяване, по искане на жалбоподателите, на два такива относно сделки между физически лица, предвид което не се кредитират от съда. Извършването на исканата преценка, дали някое от тези физически лица е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ, в контекста на представените актове и справки, не е от компетентността на назначеното по делото вещо лице. Наред с това жалбоподателките не навеждат никакви конкретни твърдения по отношение на една или група сделки, сключени в релевантния период, с оглед извършване на такава преценка по отношение на определено лице. Вариант втори, подвариант първи от втората допълнителна СОЕ е изготвен на база относимите пазарни аналози в район "Кремиковци", с изключение на съобразения Нотариален акт № 24 от 28.02.2012 г., предвид което настоящият състав на ВАС, трето отделение кредитира само частично този вариант. Съображенията във връзка с този пазарен аналог бяха изложени по - горе, предвид което той се явява неотносим досежно изчисляването на паричното обезщетение. Приетата от експертизата осреднена пазарна цена за декар в размер на 12917,00 лв./дка. се коригира от съда на 13265,57 лв./дка и конкретно въз основа на нея е преизчислено от съда паричното обезщетение за отчуждавания имот, а именно 11116,55 лв., вместо приетия от експертизата размер 10824,00 лв. по този вариант, при размер на обезщетението, определен от административния орган в размер на 16795,00 лв. След като определеното обезщетение (при изключване от съда на неприложимия пазарен аналог) за отчуждавания имот е в размер по-нисък от определения с Решение № 811, в оспорената му част, то не е налице основание за изменението му, в частта относно имота чрез претендираното в жалбата увеличение. По изложените по-горе причини, Решение № 811, в оспорената част, е законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, доколкото забраната за влошаване положението на жалбоподателите не допуска намаляване размера на определеното обезщетение. При този изход на спора присъждане на разноски на жалбоподателите не се следва. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение,

Цитирани разпоредби

3