Решение № 4714 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11958/2010 г.

Решение № 4714 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11958/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Марушка Владимирова Генова, от гр. София, против заповед № СП-237/6.08.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Моли за отмяната й. Ответникът - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателката е била държавен служител, с ранг II младши и е заемала длъжността "главен експерт" в отдел "Административни процеси" на дирекция "Електронно управление" в министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С обжалваната заповед органът по назначаването е прекратил служебното правоотношение на Марушка Владимирова Генова на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено утвърдено длъжностно разписание в сила от 16.08.2010 г. По делото безспорно е установено, че жалбоподателката е заемала длъжността, описана в оспорената заповед. Видно от приложените по делото длъжностни разписания е че съгласно длъжностното разписание в сила от 28.07.2010 г. в Дирекция "Електронно управление" за длъжността "главен експерт са били предвидени общо 7 бр., от които 4 бр. в отдел "Електронно правителство и електронни административни услуги", 1 бр. в отдел "Административни процеси", заемана от жалбоподателката и 2 бр. в отдел "Оперативна съвместимост и информационна сигурност". С доклад от 4.08.2010 г. директорът на Дирекция "Електронно управление" е предложил на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията преструктуриране на дирекцията, свързано с оптимизиране на работата и увеличаване на капацитета на отдел "Оперативна съвместимост и информационна сигурност". Със заповед от 06.08.2010 г. органът по назначаването е утвърдил ново длъжностно разписание в сила от 16.08.2010 г., съобразно което длъжността "главен експерт" в отдел "Административни процеси" е премахната, а за същата длъжност в отдел "Оперативна съвместимост и информационна сигурност" бройките са увеличени от 2 на 3. По делото са представени и длъжностни характеристика за заеманата от жалбоподателката длъжност, както и длъжностни характеристики за останалите длъжности "главен експерт" в дирекцията, в т. ч. и за новосъздадена длъжност в отдел "Оперативна съвместимост и информационна сигурност", от които се установява, че е налице разлика между длъжността, заемана от жалбоподателката и новата длъжност. Различни са целите на длъжността, областите на дейност, преките задължения и свързаните с това образователни изисквания за изпълнението им. Посоченото обстоятелство се установява и от заключението на приетата по делото съдебно-кадрова експертиза. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна. Заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. При прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността фактическото основание за издаване на заповедта е посоченото правно такова. В случая са налице и допълнителни мотиви, изложени в доклада на директора на дирекцията, обосноваващи съкращаването на длъжността. Ето защо доводите, че заповедта е постановена в нарушение на предписаната от закона форма, са неоснователни. Не води до незаконосъобразност на оспорения акт и факта, че до жалбоподателката не е отправено предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като същото е заменено с обезщетение съгласно правилото на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Заповедта е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че длъжността, заемана от Марушка Владимирова Генова е премахната като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В случая е установено, че е преустановено изпълнението на дейността, присъща за заемана от жалбоподателката длъжност, което е породило необходимостта от прекратяване на правоотношението на лицето, заемащо тази длъжност. Въпрос на свободна преценка на органа е определяне на наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 от Закона за администрацията). В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния УП. Трансформирането на една длъжност в нова длъжност води до нейното съкращаване, когато конкретният вид дейност на новата длъжност е различна от дейността на старата длъжност, т. е. когато утвърдените с новата длъжностна характеристика функции, задачи и задължения са различни от функциите, задачите и задълженията, в които се е изразявала дейността на трансформираната длъжност, което е установено от събраните по делото доказателства. Качествената характеристика на една длъжност е не наименованието, а възложената й конкретна трудова (служебна) дейност. Затова възлагането на нова и различна дейност поначало води до създаване на нова длъжност, а премахването на предишната трудова (служебна) дейност обуславя премахване на длъжността, в която се е изразявала тази дейност. В тази връзка е неоснователен доводът на процесуалния представител на жалбоподателката за идентичност на заеманата от нея длъжност и новосъздадената в отдел "Оперативна съвместимост и информационна сигурност". Видно от длъжностната характеристика за новосъздадената длъжност е, че описаните в нея област на дейност и преки задължения са свързани именно с оперативната съвместимост и информационната сигурност, каквато е и основната дейност на отдела. Твърдението на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като същата е издадена на 6.08.2010 г., а новото длъжностно разписание е в сила от 16.08.2010 г., поради което към момента на издаването й не е било налице съкращаване на заеманата от нея длъжност, е неоснователно. В оспорената заповед изрично е отбелязано, че служебното правоотношение се прекратява, считано от 16.08.2010 г., т. е. при влизане в сила на утвърденото ново длъжностно разписание, от която дата заповедта е породила своето правно действие и към който момент е било налице фактическото и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. От изложеното дотук следва, че с утвърждаване на ново длъжностно разписание, в сила 16.08.2010 г. длъжността, заемана от Генова е престанала да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, поради което спрямо нея са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,