Решение № 13634 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4363/2017 г.

Решение № 13634 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4363/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по искане на Ц. Н. Т. от гр. С., за отмяна на осн. чл. 239, т. 1, предл. второ АПК, на решение № 6 от 06 януари 2017 г., постановено по адм. дело № 580/2016 г., описа на Административен съд С. - област, с което е отменена, по жалба на Н. М. В. и С. Б. И., и двамата от гр. Е., заповед № РД - 15-277 от 06 юни 2016 г. на кмета на О. Е. и е осъден административният орган да заплати на двамата жалбоподатели сумата от 870, 00 лв. (осемстотин и седемдесет лева). Твърди, че са налице нови писмени доказателства, които не са били известни на молителя и са от съществено значение за делото. Като такова е представено заверено копие "вярно с оригинала" от влязло в сила съдебно решение от 04 август 2009 г., постановено по гражданско дело № 61/2006 г., описа на Етрополски районен съд, с което е допусната да се извърши съдебна делба. Искането за отмяна е обосновано с обстоятелството, че след приключване на производството, по отношение незаконосъобразността на заповедта на кмета на О. Е., молителят се е снабдил със заверен препис от делбеното решение, върху което е посочено, че е влязло в сила на 24 септември 2009 г. Към молбата за отмяна е приложен и съдебен протокол от проведено открито заседание на 29 ноември 2016 г., по адм. дело № 580/2016 г., по описа на Административен съд С. - област. Поддържа доводи, че към момента на представянето на решението за делба от РС гр. Е. пред Административен съд С. - област на 29 ноември 2016 г., по адм. дело № 580/2016 г., по описа на същия съд, е депозирано такова с невярно съдържание, в частта му относно датата на влизането му в сила. Прави се искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Административен съд С. - област като делото бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - кметът на О. Е., чрез пълномощника си юрисконсулт Б. П. намира искането за отмяна за основателно и моли за отмяна на съдебното решение на Административен съд С. - област. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в съответния законов размер. Ответникът - Н. М. В. и С. Б. И., чрез общия им пълномощник адв. И. А. оспорва искането за отмяна като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК и договора за правна защита и съдействие. Ответникът - А. Н. Т., Н. И. Н., Д. Н. Н. и К. Н. Н. не изразяват становище досежно искането за отмяна. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С влязло в сила решение № 6 от 06 януари 2017 г., постановено по адм. дело № 580/2016 г., по описа на Административен съд С. - област е отменена, по жалба на Н. М. В. и С. Б. И., и двамата от гр. Е., заповед № РД - 15-277 от 06 юни 2016 г. на кмета на О. Е., издадена във връзка с образувано съдебно производство за делба на недвижим имот, представляващ УПИ III - 602, кв. 62 по ПУП на ЦГЧ на гр. Е., с която е одобрен проект за изменение на ПУП - ПР на УПИ III - 602, кв. 62 на два нови урегулирани поземлени имоти: УПИ III - 602, с площ 401, 50 кв. м. и УПИ XVIII - 602, с площ от 401, 50 кв. м., съгласно приетата графична част на проектната документация - I ви вариант, представляваща неразделна част от заповедта. Съгласно чл. 239, т. 1, предложение второ от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови доказателства са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на съдебния процес, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези писмени документи (официални или частни), тъй като заинтересованата страна не е знаела за тяхното съществуване или не е била в състояние да се снабди с тях и да ги представи при разглеждане на спорния въпрос, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Също така от значение е да са от съществено значение за делото. С оглед приложението на цитираната правна норма съдът намира, че сега представеното писмено доказателство е от съществено значение за делото, но е било известно на страната при решаване на спорния въпрос. В. от представения съдебен протокол от проведено открито заседание на 29 ноември 2016 г., по адм. дело № 580/2016 г., по описа на Административен съд С. - област, се установява следното: При започване на съдебното заседание молителя в настоящото производство Ц. Н. Т. не е присъствал. Съдът е докладвал получено по електронната поща с вх. № 4064 от 25 ноември 2016 г., решение от 04 август 2009 г., постановено по гражданско дело № 61/2006 г., на Районен съд Е., изискано с разпореждане от 24 ноември 2016 г. След доклада в залата се е явил Ц. Н. Т., като съдът му е дал възможност да се запознае с това доказателство и същото не е надлежно оспорено от него. Също така, с писмено заявление от 02 декември 2016 г. Ц. Н. Т. е поискал от административния съд да му се предоставят незаверени преписи от приложените документи и съдебни актове по делото. Отбелязано е, че е получил исканите от него преписи от документи на 02 декември 2016 г. Ето защо, именно чрез извършените от него процесуални действия пред инстанцията по същество, искателят Ц. Н. Т. е имал възможност да се запознае с решението на Етрополския районен съд представено и прието по делото и да направи относимите към спорния факт доказателствени искания. Освен това, от съдържанието на процесното решение се установява, че същият е участвал в производството за делба на недвижимия имот, представляващ УПИ III - 602, кв. 62 по ПУП на ЦГЧ на гр. Е., поради което същото не може да бъде прието като ново доказателство, а напротив същото е било известно на страната и е знаел за неговото съществуване, а също така е била и в състояние да се снабди своевременно с него при разглеждане на спора по същество. По отношение на доводът на искателят Ц. Н. Т., че представеният, пред инстанцията по същество, препис от решението на Етрополския районен съд е заверен с различна дата на влизане в сила - 24 септември 2016 г. от тази, която е положена при заверяването на преписа от същия акт, с който той се е снабдил и представил с настоящото искане - 24 септември 2009 г. Безспорно е налице такова разминаване. Безспорно е също, че това разминаване е от съществено значение при постановяване на решението от инстанцията по същество. Административният съд обаче, при приемане на това доказателство по делото и при анализирането му не е имал основание да се съмнява в достоверността на отразената дата в представения по делото препис. Н. една страните не е оспорила този факт. Его защо, това не е основание за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд С. - област по реда на чл. 239, т. 1, предл. второ АПК. Това би било основание за отмяна, но на друго правно основание, ако по съответния процесуален ред се установи че вписаната в преписа на представеното по делото решение на Районен съд Е. дата на влизане в сила е неистинска. При така изложените съображения искането на Ц. Н. Т. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 6 от 06 януари 2017 г., постановено по адм. дело № 580/2016 г., описа на Административен съд С. - област, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода на делото, настоящият съдебен състав счита, че искането на ответните страни - Н. М. В. и С. Б. И., за присъждане на направените по делото разноски следва да се уважи като Ц. Н. Т. бъде осъден да им заплати сумата, възлизаща на 500, 00 лв., представляваща направените разноски по договор за правна защита и съдействие от 24 март 2017 г. (л. 34 от настоящото дело). По отношение на претенцията на кмета на О. Е. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същата също следва да се уважи с оглед нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, според която ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, когато не е дал повод за завеждане на делото. Такива разноски се дължат с оглед изхода от спора, въпреки изразеното в процеса становище от тази страна за основателност на искането за отмяна. С оглед на това на Ц. Н. Т. следва да бъде осъден да заплати и в полза на О. Е. юрисконсултско възнаграждение, по своевременно направеното искане и до минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК - 100, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд,