Решение № 9569 от 27.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на З. Димитрова подадена чрез адв. Г. Вълев срещу решение 271 от 14.12.2021 год. по адм. дело 393/2021 год. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на Димитрова срещу решение 530106 от 30.07.2021 год. на Директора на ТП на НОИ Перник и З. Димитрова е осъдена да заплати на ТП на НОИ Перник разноски по делото в размер на 100 лева. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК- неправилност поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение, отмяна на административния акт и връщане преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона с оглед отмяната на разпореждане от 23.04.2021 год. изменено с разпореждане от 04.06.2021 год. поради оттегляне на искането за издаването им и при условията на евентуалност моли съдът да отмени оспореното решение като незаконосъобразно. Претендират се съдебни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява. Представлява се от адв.Вълев, който поддържа касационната жалба. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Перник чрез главен юрисконсулт Скримова оспорва касационната жалба като я намира за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Перник е отхвърлил жалбата на З. Димитрова срещу решение 530106/30.07.2021 год. на директора на НП на НОИ Перник, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане [номер]**** от 04.06.2021 год. на ръководителя на "ПО". Изложени са мотиви, че във връзка със заявление вх. 2121-13-9 от 24.03.2021 год. Димитрова е направила изрично искане за преизчисление на отпуснатата и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст във връзка с представено влязло в сила решение на Районен съд Перник за осигурителен стаж по ЗУТОССР. Пенсията и е преизчислена считано от 24.03.2021 год. като са и зачетени осигурителен стаж 33 год. 02 месеца и 13 дни, осигурителен стаж по чл.9а, ал.2 от КСО 04 години 11 мес. 11 дни или общ осигурителен стаж по чл.104 от КСО 38 год. 01 мес. и 24 дни;; базисен период за времето 01.01.2000 год.-20.05.2020 год. с осигурителен доход 60 522 лева; индивидуален коефициент 1, 7183; доход за изчисляване размер на пенсията 1 734, 80 лева; съгласно чл.70, ал.1 от КСО 45, 70 % от 1 734, 80 лева размер на ЛПОСВ 792, 80 лева. В разпореждането е посочено, че при определяне размера на пенсията за периода 01.07.2008 год. до 31.08.2008 год. и от 01.10.2008 год. до 31.12.2008 год. е включен осигурителен доход по постъпило на 28.05.2021 год. удостоверение УП-15, а за периода м.09.2008 год. за лицето е включен минимален месечен осигурителен доход по основни икономически дейности за длъжността ,управител по договор за управление и контрол. В следствие на така установеното ръководителят на ПО издал разпореждане [номер]**** от 04.06.2021 год., с което изменил разпореждане [номер]**** (прот.01156) от 23.04.2021 год. и определил размер на ЛПОСВ 792, 80 лева на основание чл.99, ал.1, т.1, буква а от КСО пожизнено. Именно това разпореждане е обжалвано от Димитрова пред Директора на ТП на НОИ Перник, който с оспореното пред първоинстанционния съд решение е отхвърлил жалбата и. Административен съд Перник е приел, че със заявление вх. 2113-13-98 от 18.02.2020 год. З. Димитрова е поискала да и бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Такава е отпусната с разпореждане [номер] от 31.07.2020 год. като е определен размер на пенсията 862, 96 лева. Със заявление вх. 2121-13-9 от 24.03.2021 год. Димитрова е поискала да и бъде преизчислена пенсията като и се зачете допълнително установен трудов стаж съгласно съдебно решение 260127/08.02.2021 год. на Районен съд Перник, съгласно което времето от 06.07.1999 год. до 31.12.1999 год., от 01.01.2001 год. до 29.04.2001 год., от 01.01.2002 год. до 31.12.2002 год., за м.07.2003 год. и от 01.07.2008 год. до 30.12.2008 год. е зачетено за трудов стаж. С разпореждане [номер]**** от 23.04.2021 год. е изменена ЛПОСВ като е определен нов размер, а именно 782, 65 лева при следните показатели: осигурителен стаж 33 год. 02 месеца и 13 дни, осигурителен стаж по чл.9а, ал.2 от КСО 04 години 11 мес. 11 дни или общ осигурителен стаж по чл.104 от КСО 38 год. 01 мес. и 24 дни; базисен период за времето 01.01.2000 год.-20.05.2020 год. с осигурителен доход 59 272 лева; индивидуален коефициент 1, 6963; доход за изчисляване размер на пенсията 1 712, 58 лева; съгласно чл.70, ал.1 от КСО 45, 70 % от 1 734, 80 лева. За периода 01.07.2008 год. до 30.12.2008 год. е взет минималния осигурителен доход по основни икономически дейности за длъжността управител по договор за управление и контрол. Разпореждането от 23.04.2021 год. е оспорено с жалба от 13.05.2021 год., която на 14.05.2021 год. е оттеглена от лицето. С резолюция от 20.05.2021 год. Директорът на ТП на НОИ Перник прекратил производството по обжалване на разпореждането от 23.04.2021 год. Межувременно на 14.05.2021 год. З. Димитрова подава искане до Директора на ТП на НОИ Перник, в което заявява, че се отказва от разпореждането от 23.04.2021 год. и иска да остане в сила разпореждането от 31.07.2020 год. На 28.05.2021 год. в ТП на НОИ Перник е постъпило служебно изискано удостоверение обр.15 за осигурителен доход при осигурител Солидус" ООД за периода от м.07. до м.12.2008 год., което след като е взето предвид от ръководителя на ПО е издадено оспореното в настоящото дело разпореждане от 04.06.2021 год., с което е изменен размера на пенсията на Димитрова като от 782, 85 лева същият е определен на 792, 80 лева като органът е увеличил осигурителния доход съгласно представеното удостоверение от 59 272 лева на 60 522 лева за периода 01.07.2008 год. до 31.08.2008 год. и от 01.10.2008 год. до 31.12.2008 год., променен е индивидуалния коефициент от 1, 69 на 1, 7183, увеличен доходът за изчисляване размера на пенсията от 1 712, 58 лева на 1 734, 80. Директорът на ТП на НОИ Перник с решение 580106**** от 30.07.2021 год. е отхвърлил жалбата на Димитрова. С оглед на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на З. Димитрова като е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, съдържа фактически и правни основания за издаването му, има ясен диспозитив и е посочен начина и реда за обжалването му. Същото е издадено при спазване на приложимите материално-правни норми и не се откриват отменителни основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК. Административният съд приел, че с оспореното разпореждане от 04.06.2021 год. е изменено разпореждане от 23.04.2021 год. като е увеличен размера на отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 782, 85 лева на 792, 80 лева в следствие на допълнително представено удостоверение за осигурителен доход за периода 01.07.2008 год. до 31.08.2008 год. и от 01.10.2008 год. до 31.12.2008 год. при осигурителя Солидус" ООД. Само по отношение на м.09.2008 год. пенсионният орган поради липса на данни за осигурителен доход и взел минималния осигурителен доход по основни икономически дейности за длъжността управител по договор за управление и контрол. За изясняване на спорния въпрос съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, което заключение изцяло е възприел и което потвърждава констатациите на административния орган. След допълнителното представяне на УП-15 пенсионният орган го е зачел и е увеличил общият осигурителен доход от 59 272 лева (по разпореждане от 23.04.2021 год.) на 60 522 лева (с процесното разпореждане). Съответно е увеличен и индивидуалния коефициент от 1 6963 на 1, 7183. Единствено за м.09.2008 год. поради липса на данни за осигурителния доход е взет предвид минималния осигурителен доход по основни икономически дейности за длъжността управител по договор за управление и контрол в размер на 520 лева. Това е така, тъй като във ведомостите за заплати за този месец липсва запис и не е налице друг разходооправдателен документ, а съгласно чл.40, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В тази връзка е приложен чл.40, ал.7 от НПОС като за месец септември 2008 год. е взет предвид минималния осигурителен доход по основни икономически дейности за длъжността управител по договор за управление и контрол. В следствие на събраните доказателства и съдебно-икономическата експертиза съдът е приел, че размерът на пенсията е изчислен съобразно правилата на чл.70, ал.8, ал.9, ал.10, т.2 и ал.11 от КСО /редакция ДВ бр.102 от 2018 год. в сила от 01.01.2019 год./ и правилно е приложен материалния закон. По отношение на искането на Димитрова от 14.05.2021 год., с което същата се отказва от разпореждането от 23.04.2021 год. и иска да остане в сила разпореждането от 31.07.2020 год. съдът е приел, че отказът е неприложим в хипотезата на вече издаден административен акт. Разпореждането от 23.04.2021 год. е обжалвано от Димитрова с жалба от 13.04.2021 год., но жалбата е оттеглена на 14.05.2021 год. и производството е прекратено с резолюция на органа. При това положение това разпореждане представлява стабилен административен акт издаден в условията на чл.99, ал.1, т.1, б.А от КСО след надлежно сезиране със заявление от 24.03.2021 год. Решението е правилно. Събраните по делото доказателства потвърждават така направените изводи от административния съд. Оспореното пред първоинстанционния съд разпореждане от 04.06.2021 год. е издадено на основание чл.99, ал.3 от КСО, съгласно който в случай че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. С това разпореждане се изменя разпореждане от 23.04.2021 год., което е връчено на Димитрова на 13.05.2021 год. видно от съставения приемо-предавателен протокол. Разпореждането подрежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му. Димитрова е подала жалба срещу разпореждането на 13.05.2021 год. На 28.05.2021 год. в ТП на НОИ Перник постъпило служебно изискано удостоверение УП-15 за осигурителен доход на лицето З. Димитрова издадено от Солидус ООД гр.Перник. Удостоверението е взето предвид от органа и удостоверения със същото осигурителен доход за периодите от 01.07.2008 год. до 31.08.2008 год. и от 01.10.2008 год. до 31.12.2008 год. е включен към общия осигурителен доход на лицето, който е увеличен от 59 272 лева (по разпореждане от 23.04.2021 год.) на 60 522 лева. Съответно е увеличен и индивидуалния коефициент на лицето от 1 6963 на 1, 7183. Размерът на пенсията е увеличен от 782, 85 лева на 792, 80 лева. За месец септември 2008 год. в представеното УП-15 липсват данни за осигурителния доход на лицето, поради което правилно административният орган е изчислил дохода съгласно минималния осигурителен доход по основни икономически дейности за длъжността управител по договор за управление и контрол в размер на 520 лева. Настоящият съд намира възраженията в касационна жалба за неоснователни. Основното възражение на касатора е, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че направения отказ от разпореждането от 23.04.2021 год. от страна на касаторката не следва да се взема предвид, тъй като отказът е неприложим в хипотезата на вече издаден административен акт и то по инициатива на лицето. Изводът на първоинстанционният съд е правилен. Не може да се сподели виждането на касатора, че в случая следва да се приложи по аналогия чл.156, ал.1 от АПК. Този текст урежда възможността административният орган да оттегли вече издаден административен акт и то във фазата на съдебното обжалване. АПК не предвижда възможност за инициатора на административното производство след издаването на акта /и в зависимост от съдържанието му/ да се откаже от същия. Такава възможност не се предвижда и в КСО. Съгласно чл.99, ал.1 от КСО влязлото в сила разпореждане може да се измени по инициатива на пенсионера при определени обстоятелства-при представяне на нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 и доказателства относно гражданското си състояние.В настоящия случай Димитрова не е представила каквито и да е нови доказателства и органът не е имал основание да отмени вече издаденото разпореждане. Останалите възражения в касационната жалба касаят размера на осигурителния доход на лицето за периоди, които не са предмет на разглеждане в процесното разпореждане. Видно от изложеното по-горе на лицето е зачетен осигурителен доход във връзка представеното удостоверение УП-15 от осигурителя Солидус ООД гр.Перник за периодите 01.07.2008 год. до 31.08.2008 год. и от 01.10.2008 год. до 31.12.2008 год. като размерът на осигурителния стаж на Димитрова е увеличен с данните от удостоверението. В тази връзка всички възражения в касационната жалба, които се отнасят до други периоди не са относими към спора. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100, 00 /сто/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд-шесто отделение