Решение № 13219 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2014 г.

Решение № 13219 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община - Пазарджик, подадена чрез процесуалния му представител юриск. Караджов срещу решение № 683 от 12.12.2013 г., постановено по адм. дело № 865/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила изразяващи се в необсъждане в съвкупност и поотделно на събраните доказателства и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по същество, с което да отхвърли жалбата на ТПК "ПАКО - 5", гр. Пазарджик срещу изричния отказ на административния орган да завери молба декларация. Ответникът ТПК "ПАКО - 5", се представлява от адв. Костурков, който оспорва касационната жалба, а по същество развива становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АС-Пазарджик е отменил изричния отказ на кмета на община Пазарджик, обективиран в негово писмо изх. № 44-Н-370 от 05.11.2013 г., да извърши заверка на молба - декларация за признаване на собственост чрез обстоятелствена проверка върху поземлен недвижим имот - ПИ с идентификатор 55155.505.118 находящ се в гр. Пазарджик, като е поискано да се завери молбата -декларация приложена л. 13 от делото, дали имотът не е актуван като общинска собственост. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че искането, с което е сезиран кметът на община - Пазарджик, е искане за извършване на административна услуга -попълване на молба- декларация за придобиване собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, като същината на заверката се изразява в удостоверяване върху молбата-декларация на факта дали за посочения в молбата недвижим имот е съставен акт за общинска собственост или не. Съдът е счел, че при извършване на исканата административна услуга административният орган не е оправомощен да извършва преценка дали молителят има право на собственост върху описания имот или не, съответно няма право на преценка дали с действията си по признаване право на собственост върху същия имот молителят би засегнал вещните права на трети лица или не. Кметът на община - Пазарджик няма тези правомощия по закон, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 587 и 588 от ГПК преценката дали едно лице е собственик на недвижим имот по давност чрез обстоятелствена проверка, съответно спазени ли са специалните материалноправни изисквания за това, е в компетентността единствено на нотариуса. Доколкото според § 8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 58 от АПК отказът да бъде извършена административна услуга подлежи на обжалване по реда и на основанията, предвидени за индивидуалните административни актове и доколкото специалните закони не съдържат забрана за заверка на процесната молба -декларация, АС-Пазарджик е отменил отказа на кмета на общината и е върнал преписката на същия с указание да извърши исканата административна услуга. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е определил характера на обжалвания изричен отказ на кмета на община -Пазарджик за попълване молбата -декларация по обстоятелствена проверка, квалифицирайки същия като отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК. Правилно съдът е преценил и наличието на правен интерес у ответника за сезиране на компетентния по закон орган с искането за извършване на тази административна услуга. Доколкото без заверка на молбата-декларация и попълването й с изискуемите данни за наличие или не на открита данъчна партида и актуване или не на имота като държавен /общински, молителят няма да може да установи претендираното от него право на собственост в охранителното нотариално производство, жалбоподателят като подател на молбата - декларация има правен интерес да поиска административната услуга, която е от значение за удостоверяване, признаване и упражняване на негови права - в случая правото да инициира пред нотариус производство за установяване и признаване правото му на собственост върху имота. Видно от характеристиките на поземления имот, за който се иска снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, същият попада в кръга имоти по Закона за общинската собственост, за които по принцип се издават актове за общинска собственост по см. на чл. 56 от ЗОбС, в случай че тези имоти съставляват общинска собственост. От друга страна административния орган е длъжен да удостовери дали имотът е актуван като общинска собственост или не, както и да отрази и всички значими факти, касаещи имота (с оглед твърдението, че по силата на Разпореждане на МС № 200/11.05.1970 г. имотът е отреден за нуждите на няколко кооперации, а не само за нуждите на ответника и че има регулационни промени по отношение на имота), но не и да откаже поисканата услуга. Дали са налице с оглед отразеното от административния орган предпоставки за признаване право на собственост е задължение на нотариуса. Ирелевантно за административния орган е и възможността от водене на последващи спор относно собствеността, защото това би довело до недопустима намеса в граждански правоотношения между други субекти. Исканата услуга се свежда до отразяване на действителното положение на имота такова каквото то е по книгите за регистрация на общинската и държавната собственост. След като молителят е доказал наличието на правен интерес от извършването на поисканата от него административна услуга, отказът за извършване на исканото удостоверяване се явява незаконосъобразен и правилно е бил отменен. Както се посочи правилно АС - Пазарджик е приел, че извън компетентността на общинската администрация е да преценява наличието или липсата на предпоставките за признаване правото на собственост върху имота въз основа на придобивна давност. Възникването или не на право на собственост по давност следва да се установи и прецени от нотариуса в хода на охранителното нотариално производство по чл. 587 от ГПК, необходима предпоставка за което обаче се явява издаване на удостоверение с отбелязване за наличието или липсата на съставен за имота акт за държавна/общинска собственост. Неоснователно касаторът твърди, че общинската администрация дължи заверка на молбата-декларация за обстоятелствена проверка само когато установи, че имотът не съставлява общинска собственост. При наличието на доказателства дори за конкуренция на права /включително с общината / общинската администрация не следва да откаже попълването на молбата-декларация с исканите удостоверявания, а следва да попълни същата, отразявайки подробно в нея всички, констатираните обстоятелства - наличието на документи, удостоверяващи правата на община Пазарджик или други кооперации върху имота, предмет на заявлението-декларация и др. Ако общинските служители, съответно кметът на общината, предвид обема на удостоверяването и евентуалната невъзможност всички данни да бъдат нанесени върху самото заявление- декларация, се съмняват в това, че удостоверените от тях данни ще достигнат до компетентния нотариус в пълния им обем, то те могат служебно да информират нотариусите с район на действие - РС-Пазарджик за констатираните данни, указващи на евентуална колизия на права, но не и да отказват удостоверяване. Отказът да се извърши удостоверяването по искането за заверка на молбата- декларация по същество съставлява произнасяне по въпроса кой е действителния собственик на имота, предмет на молбата, т. е. в чия полза следва да бъде разрешена евентуалната колизия на права, а този въпрос не е в материалната компетентност на общинската администрация. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,