Решение № 3946 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10280/2021 г.

Решение № 3946 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10280/2021 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Община Ямбол и М. К. и Г. К., срещу Решение № 147 от 08.07.2021 г., постановено по адм. дело № 156/2020 г. по описа на Административен съд – Ямбол и частна жалба на Община Ямбол срещу Определение № 389 от 06.08.2021 г., постановено по същото дело.

Касаторът Община Ямбол, чрез пълномощника си адв. Дограмаджиев, обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на М. К. и Г. К. обезщетение в размер на 52 910 лева за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се в намаляване на имуществото им със стойността на премахнатата сграда, в резултат на отменената, като незаконосъобразна, с влязлото в сила Решение № 38 от 28.02.2019 г. постановено по адм. дело № 312/2018 г. на АС Ямбол, Заповед № ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на Кмета на Община Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските. Излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърлят исковите претенции изцяло. Претендира разноски и за двете инстанции. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба подадена от М. и Г. К.

М. К. и Г. К., чрез пълномощника адв. Колева, обжалват решението изцяло с доводи за неговата неправилност и необоснованост, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му и уважаване на иска така, както е предявен, ведно със законните последици от това.

Ответникът по касационната жалба на М. и Г. К.и, Община Ямбол в писмен отговор чрез пълномощника си адвокат Вълчева, изразява становище за нейната неоснователност. Моли да бъде оставено в сила решението в оспорената му част. Претендира разноски.

С частната си жалба, Община Ямбол обжалва Определение № 389 от 06.08.2021 г., постановено по адм. дело № 156/2020 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което, в производството по чл. 248 ГПК, е отхвърлена молба за изменение на Решение № 147 от 08.07.2021 г. постановено по същото дело в частта за разноските. Излага доводи за неправилност и необоснованост на оспореното определение, като постановено в противоречие на материалния закон и иска да бъде отменено.

Ответниците по частната жалба, М. и Г. К. не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните и частната жалби.

Касационните и частната жалби са подадени от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, в законоустановения срок и са процесуално допустими.

Производството пред първостепенният съд е образувано по искова молба на М. К. и Г. К. против община Ямбол на основание чл. 203 и следващите от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди в размер на 417 332. 25 лева, претърпени в резултат от отменената като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт Заповед № ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на Кмета на Община Ямбол за премахване на част от сграда с идентификатор 87374.538.172. 1 по КК на гр. Ямбол – собственост на ищците. От исковата молба е установено, че претендираните имуществени вреди представляват претърпени загуби в намаляване на имущественото състояние на ищците със стойността на премахната сграда в размер на 400 000 лв. и пропуснати ползи под формата на пропуснати суми от три договора за наем, възлизащи в общ размер на 17 332.25 лв. за времето на действие на наемните договори от момента на премахване на търговския обект.

С обжалваното решение Административен съд – Ямбол:

1. e признал за неистински Договор за наем от 26.12.2017 г., сключен между М. К. и Ю. Р.; Договор за наем от 25.08.2005 г., сключен между М. К. – ЕТ "Ранс – Р. Кънчев" – Р. Кънчев, БУЛСТАТ[ЕИК]; Договор за наем от 30.06.2006 г., сключен между М. К. и "Янис 2001" ЕООД, БУЛСТАТ[ЕИК], и ги е изключил от доказателствата по делото;

1. осъдил е Община Ямбол, да заплати на М. К. и Г. К., обезщетение в размер на 52 910 лв. за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се в намаляване на имуществото им със стойността на премахнатата сграда, в резултат на отменената, като незаконосъобразна, с влязлото в сила Решение № 38 от 28.02.2019 г. по адм. д. № 312/2018 г. на АС Ямбол, Заповед № ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на Кмета на Община Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2019 г. до окончателното й изплащане;

1. отхвърлил е, като недоказан, предявения иск от М. К. и Г. К. срещу Община Ямбол, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, изразяващи се в намаляване на имуществото им със стойността на премахнатата сграда, в резултат на отменената като незаконосъобразна с влязлото в сила Решение № 38 от 28.02.2019 г. по адм. д. № 312/2018 г. на АС Ямбол, Заповед № ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на кмета на община Ямбол, за разликата над 52 910 лв. до претендирания с исковата молба по настоящото дело размер от 400 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата, считано от 30.11.2019 г. до окончателното й изплащане;

1. отхвърлил е изцяло предявения иск от М. К. и Г. К. срещу Община Ямбол, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от нереализирани приходи от наеми по сключени три договора за наем, настъпили в резултат на отменената, като незаконосъобразна, с влязлото в сила Решение № 38 от 28.02.2019 г. по адм. д. № 312/2018 г. на АС Ямбол, Заповед № ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на Кмета на Община Ямбол, в размер на 17 332. 25 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2019 г. до окончателното й изплащане;

1. осъдил е община Ямбол, да заплати на М. К. и Г. К., разноски по производството за внесена държавна от по 10 лева за всеки от ищците, за внесено възнаграждение за вещи лица в общ размер от 1 300 лв. и за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., възлизащи общо на сумата от 3 320 лв.;

1. осъдил е М. К. и Г. К. да заплатят на Община Ямбол, сумата от 450 лв., представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство по отношение на администрацията, съобразно уважената част от предявения иск.

За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че със Заповед № ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на Кмета на Община Ямбол, издадена на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, е наредено на М. К. и Г. К. да премахнат преместваем обект 2, съгласно скица "Заснемане павилиони [улица]с площ от 138 кв. м, в срок 5 дни от дата на връчването или обявяването й. Заповедта е изпълнена и в периода от 05.12.2018 г. до 12.12.2018 г. сградата, която от момента на последно извършеното преустройство в магазин за промишлени стоки, магазин за хранителни стоки и заведение за бързи закуски, до събарянето й е използвана по предназначението си, е съборена.

Установено е също, че с влязло в сила, на 30.11.2019 г., Решение № 38 от 28.02.2019 г., постановено по адм. дело № 312/2018 г. на Административен съд Ямбол, заповедта на Кмета на Община Ямбол е отменена, като незаконосъобразна.

С оглед на тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна следното:

1. По отношение на исковата претенция в частта, с която се претендират имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имущественото състояние на ищците със стойността на премахнатата сграда, съдът е приел същата за доказана по основание – сградата, която безспорно е собственост на ищците, е съборена въз основа на незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред с влязъл в сила съдебен акт. За доказване на размера на обезщетението съдът е назначил 3 съдебно-технически експертизи, като е дал вяра на изготвената последна тройна СТЕ. Приел е, че именно тя е обективно и компетентно изготвена основана на приобщените по делото доказателства, като от заключението й се установява, че след претегляне на получените стойности за обекта по двата избрани от вещите лица подхода, като краен резултат, пазарната стойност на оценявания имот към 05.12.2018 г. - датата на премахването му, е в размер на 52 910 лв. и именно в този размер предявения иск за репариране на имуществените вреди, съставляващи намаляване имущественото състояние на ищците със стойността на премахнатата сграда, следва да бъде уважен. За сумата до пълния претендиран размер от 400 000 лв. искът е преценен за неоснователен и недоказан и е бил отхвърлен. Съдът е счел акцесорния иск също за основателен и е присъдил законната лихва върху сумата от 52 910 лв., считано от 30.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

1. По инициатива на ответната страна, и на осн. чл. 193 и сл. ГПК, съдът е открил производство по оспорване истинността на Договор за наем от 26.12.2017 г. сключен между М. К. и Ю. Р., Договор за наем от 25.08.2005 г. сключен между М. К. и ЕТ "Ранс - Р. Кънчев" Р. Кънчев и Договор за наем от 30.06.2006 г. сключен между М. К. и "Янис 2001" ЕООД. В тази връзка по делото пред първостепенния съд са разпитани трима свидетели – Г. Василева и Р. Кънчев, като от техните показания съдът е направил извод за основателност на искането на ответника за изключване от доказателствата по делото на представените договори за наем. В производството по чл. 193 и чл. 194 от ГПК ищците са се отказали от показанията на свидетеля Ю. Р. за доказването на истинността и верността на Договор за наем от 26.12.2017 г., като други доказателствени искания относно същия не са направени. В тази връзка съдът е установил, че от ищците са ангажирани единствено свидетелски показания за установяване истинността на другите два договора за наем, като не са представени писмени доказателства за плащане на визираната в договора наемна цена, нито такива за водено счетоводство в тази връзка от наемателите-търговци. Въз основа на тази установеност и на осн. чл. 181, ал. 1 ГПК съдът е направил извод, че представените частни документи нямат обвързваща за третите лица и съда сила и претендираните имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи – нереализирани приходи от сключени от ищците три договора за наем, възлизащи в общ размер на 17 332. 25 лв., изчислен за времето на действие на наемните договори от момента на премахването на търговския обект до депозирането на исковата молба, са недоказани, поради което искът в тази му част е приел за неоснователен и недоказан.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Доводите на Община Ямбол за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са основателни.

Първоинстанционния съд е изложил подробно установените по делото факти и обстоятелства, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е въведените от страните възражения, но е направил погрешни правни изводи, които не се споделят от настоящата инстанция.

Претенцията на ищците за присъждане на обезщетение за понесени от тях имуществени вреди, настъпили вследствие на отменения, като незаконосъобразен административен акт, са необосновани и противоречат на приложимия материален закон.

Процесният "павилион за амбалаж", преустроен, на осн. чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), през 1991 г. в "пекарна", представляваща част от сграда с идентификатор 87374.538.172. 1 по КК на гр. Ямбол, назована в договора за покупко-продажба от 17.10.1997 г. "павилион", който съгласно разрешение за строеж № 445 от 18.12.1997 г. е преустроен в магазин за промишлени стоки, магазин за хранителни стоки и заведение за бързи закуски е собственост на ищците, съгласно Решение № 25 от 17.10.2018 г., постановено по гр. дело № 266/2017 г. по описа на ЯОС (в сила от 14.01.2020 г.). Този "павилион" представлява "временен обект" по смисъла на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), съгласно който: "По изключение, във връзка с временни нужди, главният архитект (инженер) на общината може да разрешава в незастроени терени да се изграждат необходими временни постройки....... В разрешението за строеж на временни постройки специално се отбелязва срокът на ползването им. След изтичането на този срок или при заемане на терена за предвиденото по плана строителство временните постройки се събарят от ползвателя им, без да се заплащат. Временните постройки могат да се свързват и захранват с инженерни мрежи с временни връзки. ".

Процесния обект, на чието премахване се основават вредите, е поставен върху терен публична общинска собственост след издаване на разрешение по чл. 197 ЗТСУ (отм.) и представлява временна постройка. Съгласно § 50а от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ (отм.) - Нов - ДВ, бр. 124 от 1998 г. разрешенията за строеж и одобрени проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени по действащите подробни градоустройствени планове, но са били допустими като временно строителство по реда на отменената ал. 4 на чл. 120 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство (Постановление № 500 на Министерския съвет от 1997 г., ДВ, бр. 6 от 1998 г.) към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичането на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизането в сила на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 6 от 1998 г.). Съгласно ал. 2 на текста строежите по ал. 1 се премахват по реда на чл. 160.

Следователно разрешението за поставянето на обекта в случая е изгубило действието си на 19.01.2001 г., тъй като в него не е посочен срокът на поставяне. От този момент същият подлежи на премахване от собственика му.

Не се оспорва обстоятелството, че на този обект не е предоставен постоянен градоустройствен статут, съобразно дадената възможност с § 50а, ал. 3 ПЗР на ЗТСУ (отм.), нито по § 17, ал. 1 от ДР на Закона за устройство на територията. Следователно премахването на търговския обект, недопустим съгласно действащия подробен устройствен план, за който няма разрешение за поставяне от 2001 г. не може да основе наличие на вреди и то в пряка причинна връзка с отменената, като незаконосъобразна, заповед.

Неоснователно е и твърдяното в касационната жалба, че са доказани по делото реално претърпени от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи - неполучени доходи (наеми) от търговския обект, премахнат съгласно отменената заповед, като пряка и непосредствена последица от отменения акт. Според чл. 4 ЗОДОВ субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт.

Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична, вреда и това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства следва да установи по несъмнен и категоричен начин както настъпването на вредите, така и пряката им и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт.

За да докажат вреди, под формата на пропуснати ползи, и техния размер ищците са се позовали на три броя договори за наем: от 26.12.2017 г. сключен между М. К. и Ю. Р., от 25.08.2005 г. сключен между М. К. и ЕТ "Ранс - Р. Кънчев" Р. Кънчев и от 30.06.2006 г. сключен между М. К. и "Янис 2001" ЕООД, незаверени копия от които са приложени по приобщеното към настоящия процес адм. дело № 156/2020 г. по описа на АС – Ямбол. Тези договори несъмнено са (частни) документи, от които ищците имат намерение да черпят благоприятни правни последици.

Съгласно чл. 183 ГПК, приложим в настоящото производство на осн. чл. 144 АПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Разпоредбата на чл. 183 ГПК се прилага в тежест на страната, черпеща благоприятни правни последици от документа, поради което представените и незаверени преписи от посочените по-горе 3 бр. договори за наем е следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото и съдът да не ги цени, вместо да открива производство по оспорването им по реда на чл. 193 и сл. ГПК. Тези писмени доказателства не са годни да обосноват и да докажат предявения иск и в тази му част.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че ищците не са провели пълно и главно доказване на претенцията за обезщетяване на имуществени вреди в претендирания с исковата молба размер.

При така изложените съображения решението ще следва да се отмени в частта, с която Община Ямбол е осъдена да заплати на М. К. и Г. К., обезщетение в размер на 52 910 лв. за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се в намаляване на имуществото им със стойността на премахнатата сграда, в резултат на отменената, като незаконосъобразна, с влязлото в сила Решение № 38 от 28.02.2019 г. по адм. д. № 312/2018 г. на АС Ямбол, Заповед № ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на Кмета на Община Ямбол, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2019 г. до окончателното й изплащане; в частта, с която община Ямбол е осъдена да заплати на М. К. и Г. К., разноски по производството в размер на 3 320 лв., както и в частта, с която са признати за неистински: Договор за наем от 26.12.2017 г., сключен между М. К. и Ю. Р.; Договор за наем от 25.08.2005 г., сключен между М. К. – ЕТ "Ранс – Р. Кънчев" – Р. Кънчев, БУЛСТАТ[ЕИК]; Договор за наем от 30.06.2006 г., сключен между М. К. и "Янис 2001" ЕООД, БУЛСТАТ[ЕИК].

Предявения иск за обезщетяване на понесени имуществени вреди е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Не са налице изискуемите се от специалния закон ЗОДОВ елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1, за да бъде ангажирана безвиновната отговорност на общината. При това положение искането за присъждане на разноски в исковото производство е неоснователно и не следва да бъде уважено.

В останалата му част решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на правния спор претенцията на процесуалния представител на Община Ямбол за присъждане на понесените разноски е основателна. Съгласно приетото в мотивите на определение на ВКС и ВАС № 2 от 20.04.2021 г. по съвместно ТД № 1/19 г. приложение в конкретния случай следва да намери § 6, ал. 1 от ЗИД на ЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), съгласно който новата алинея 4 на чл. 10 се прилага по делата, образувани по искови молби, подадени след влизането му в сила. Посоченият текст препраща към Закона за правната помощ, респ. към чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.), съгласно който по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв., а по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. за всяка инстанция. В случая с оглед фактическата и правна сложност на делото следва ищците да заплатят на ответника по иска сума в размер на 360 лв. за настоящата инстанция, както и внесената от него държавна такса за настоящата инстанция в размер на 423. 28 лв. В останалата част до пълния размер на заплатените от Община Ямбол разноски за процесуално представителство и защита (18 000 лв.), за които са представени писмени доказателства, следва да останат за сметка.

По отношение на частната жалба на община Ямбол срещу Определение № 389 от 06.08.2021 г., постановено по адм. дело № 156/2020 г. по описа на Административен съд Ямбол, настоящата инстанция счита същата за неоснователна.

С обжалваното определение АС - Ямбол е оставил без уважение молбата на Община Ямбол за изменение на Решение № 147 от 08.07.2021 г., постановено по адм. дело № 156/2020 г. по описа на Административен съд – Ямбол в частта за разноските, тъй като в решението си се е произнесъл по претенциите за присъждане на понесените от ищците и ответника съдебни и деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 и чл. 10, ал. 4 от специалния закон – ЗОДОВ, съответно съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска, както и съобразно направеното възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната в исковото производство страна, правилата на чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Определението е правилно, в съответствие с приложимия материален закон и правния резултат от спора, поради което обосновано претенцията за изменение на решението, по реда на чл. 248 ГПК, е приета за неоснователна и е била отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК Върховният административен съд, трето отделение,