Решение № 9404 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1425/2012 г.

Решение № 9404 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1425/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Стоил Методиев Стоилов, чрез пълномощника му адв. Савева - САК, срещу Решение № 5204 от 16.11.2011 г., постановено по адм. дело № 5459/2011 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Евтимов, поддържа становище за неоснователност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, след като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявения от Стоил Стоилов иск срещу Министерството на правосъдието (МП), с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение в размер на 8 000 лева, представляващи неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно бездействие, довело до изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" над определения срок. За да постанови този резултата съдът е приел за установено, че в случая не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата, а именно незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган. В подкрепа на този извод съдът е посочил, че лишеният от свобода може да бъде освободен от мястото за изтърпяване на наложеното му наказание само при наличието на посочените в чл. 100 от ЗИН (отм.) предпоставки, една от които е изтърпяване на наложеното с присъдата наказание, при условията на чл. 101, ал. 1 от същия закон - в деня, когато изтича наложеното с присъда или намаленото с помилване и зачитане на работните дни наказание. Приел е още, че в конкретния случай ищецът е бил освободен от Затвора гр. Пазарджик на 07.11.2007 г., т. е. точно в деня, в който в деловодството на Затвора са постъпили одобрените от съда, на 02.11.2007 г., споразумения по НОХД № 1313/2007 г. и по НОХД № 8889/2007 г., като при условията на чл. 23 - чл. 25 от НК на осъдения е било определено едно общо, най-тежко, наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, при зачитане на предварителния арест за времето от 09.07.2006 г. до 07.08.2006 г. (28 дни) и от 08.08.2006 г. до 16.03.2007 г. или общо 8 месеца и 6 дни. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че затворническата администрация е изпълнила стриктно задълженията си по чл. 125 от ППЗИН (отм.), доколкото при наличието на постъпило писмено нареждане за освобождаване, каквото е актът на съда за одобрено споразумение, същото незабавно е било изпълнено и Стоилов е бил освободен от Затвора, т. е. не е налице незаконосъобразно бездействие. Прието е още, че ищецът не е доказал да е бил задържан в мястото за изтърпяване на наказание над определения максимален срок от една година. Решението е правилно. За да се реализира отговорността на държавата за вреди по специалния закон - ЗОДОВ - следва да са налице едновременно всички, посочени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1, предпоставки. Отсъствието на която и да е от тях води до отхвърляне на предявената претенция в административното производство. В случая ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличие на незаконно задържане в периода от 10.10.2007 г. до 07.11.2007 г. Това обстоятелство е правилно преценено от решаващия съд. Преди датата 02.11.2007 г., на която съдът е одобрил споразумението, сключено между Стоилов и Прокуратурата, не е налице нито кумулиране на наложените на Стоилов наказания "лишаване от свобода" с определяне на "едно общо, най-тежко, наказание", нито зачитане на времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение, нито зачитане на изтърпяното наказание по присъда, произнесена по НОХД № 1313/2007 г. на Софийския районен съд. А преди това споразумение да бъде доведено до знанието на администрацията на Затвора - на 07.11.2007 г., няма законови основания за освобождаването на изтърпяващия наказание "лишаване от свобода". Следователно, съдът правилно е преценил фактите по делото и въз основа на направения анализ на доказателствата е стигнал да верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Твърдението, че Стоилов е бил задържан 29 дни над определения със споразумението от 02.11.2007 г. срок не води автоматично до отговорност на администрацията на Затвора, респ. на ответника - МП. За да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ трябва по безспорен начин да се докаже, че е налице незаконосъобразно бездействие на държавен орган или длъжностни лица, осъществено при или по повод на изпълнение на административна дейност, което да е отменено по съответния ред, от което да са настъпили вреди и тези вреди да са в пряка причинна връзка с обявеното за незаконосъобразно бездействие. Изискванията на специалния закон в случая не са налице, както правилно е приел решаващия съд, поради което претърпените вреди не могат да бъдат репарирани по реда на административното производство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение