Решение № 10074 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Д. О., чрез адв. Дончева, против Решение 8655 от 13.03.2025г., постановено по адм. д. 12162/2024г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Касаторът навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като твърди, че в процесната заповед не са посочени текстовете от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/, което води до несъответствие между фактическите и правни основания за издаване й. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание лично и чрез адв. Дончева, поддържа касационната жалба. Ответникът Директора на Главна дирекция Гранична полиция /ГДГП/, не дава в срок писмен отговор по касационната жалба, но в допълнително молба взима становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски по делото, като в условията на евентуалност възразява срещу разноските на касатора като прекомерни по размер. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение АССГ отхвърля жалбата на П. Д. О. срещу заповед рег. 3282з-5545/11.11.2024 г., издадена от Директора на ГДГП, с която на осн. чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал.1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, му е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител младши инспектор, полицай в ГКПП Аерогара Бургас от ГПУ Летище Бургас към РДГП Аерогари при ГДГП. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът излага подробни съображения защо счита, че служителят О. извършва тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Настоящият касационен състав споделя напълно всички фактически установявания и изведените въз основа на тях правни изводи. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на процесуалните правила и сроковете в дисциплинарното производство и при гарантиране правото на защита на наказания служител. В административният акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на О., с които същият извършва цитираните в заповедта нарушения и правила за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР, при наличие на данни за извършени от касатора тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, същият е запознат с нея и с правата му по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Била му е предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство. В заповедта изрично е налице позоваване на становището и обобщената справка, с която служителят е запознат и са приети писмените му обяснения, на които също е направен анализ. Дисциплинарното наказание е наложено на служителя в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и в съответствие с чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като при определяне на вида му е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че процесната заповед е съответна на материалния закон. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства - сведения от полицаите, изпратени на адреса на инцидента на 30.05.2024г. и тези, които са работели с него по време на задържането му в РУ Казанлък, снетите сведения от пострадалото лице К. К., медицинската документация, представена по делото, протокола от проведения разговор със спешен телефон 112 на процесната дата, както и от приложените материали, събрани по следствено дело 50/2024 г. по описа на ОСлО ОП Стара Загора, приобщени към делото, съдът аргументирано установил, че служителят О. е осъществил фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същия към датата на издаване на оспорената заповед е заемал длъжност младши инспектор, полицай в ГКПП Аерогара Бургас от ГПУ Летище Бургас към РДГП Аерогари при ГДГП. В извън работно време, на 30.05.2024 г., той е влязъл в дома на бившата си приятелка К. К., находящ се в гр.Казанлък, след което й е нанесъл побой. При пристигане на полицейски патрул по подаден сигнал за побоя на спешен номер 112, П. О. е побягнал, преследван е и заловен, при което се е легитимирал със служебната си карта като е парадирал със служебното си положение пред колегите си и се е държал арогантно с тях. Бил е незабавно задържан, на основание чл.131, ал.1, т.5а от НК (причиняване телесна повреда в условията на домашно насилие), за срок от 24 часа и срещу него е образувано досъдебно производство. Фактическият състав на нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във вр. с т. 15, т. 19, т. 20, от ЕК, е осъществен с факта, че на 30.05.2024г., в гр.Казанлък, в извънработно време, О.,който е държавен служител в МВР, е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата. Деянията му са станали достояние на голям кръг от служители на правоохранителните органи полицаи, следователи, прокурори, на екипа на спешна помощ и на граждани, което е довело до накърняване на доверието в полицейската институция, до уронване авторитета и престижа на МВР. Горното е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В заповедта са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от служителя на МВР водят до уронване престижа на службата и конкретно е посочено, че са такива по т. 15, т. 19, т. 20, от ЕК. Следователно обосновано първоинстанционният съд приема, че извършеното от О. е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение, предвиждащи служителят да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, и това е довело до уронване на престижа на службата. В случая, същият е извършил незаконни действия посегателство върху друго лице, изразяващо се в нанасяне на побой на бившата си приятелка, пред пристигналия по сигнал екип на полицията е парадирал със служебното си положение, представяйки служебната си карта в извън работно време. Тези изводи съответстват и на задължителните такива, възприети с Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело 4/2007 г. Съдът е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства и извел подробни и съобразени с материалния закон правни изводи, които почиват на негов собствен и задълбочен анализ на установените по делото факти. Отговорил мотивирано на всички възражения и оспорвания, предявени пред него и е постановил решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на съдебното решение са неоснователни. Част от тях преповтарят тези развити пред първоинстанционния съд и по тях съдът се е произнесъл аргументирано и в съответствие с материалния закон. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника в касацията направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 100 /сто/ лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,