Решение № 5194 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12273/2008 г.

Решение № 5194 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12273/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от кмета на Столичната община - район "Люлин", против решение № 700 от 17.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1501 от 2008 г. по описа на Административния съд - София - град, II отделение, 29-ти състав. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с приложимия материален закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, и моли съда да го отмени. В открито съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по жалбата. Ответника по касационната жалба - Васил Тодоров Гамизов от София, чрез процесуалния си представител - адвокат Симеон Миков от САК, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правят искане за оставяне на обжалваното решение в сила като законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, приема същата за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на на Васил Тодоров Гамизов против заповед № РД-09-030/06.02.2008 г. на кмета на район "Люлин" на Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столичната община (НРУУРОЖТСО) е отменена заповед № ЖН-04-В-017/21.10.2003 г. на кмета на район "Люлин" на Столична община, с която жалбоподателят е бил настанен в общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 702, вх. Б, ет. З, ап. 16 и е било прекратено наемното правоотношение за това общинско жилище. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил административния акт. Съображенията за това са били, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби, а именно че първоначалното настаняване е извършено по реда и с решение на комисията по на чл. 9 ППЗОС (отм., ДВ бр. 23/18.03.2005 г.). Изискването за адресна регистрация съобразно чл. 5, ал. 1, т. 6 ППЗОС е 5 години за София, с изключение на случаите по чл. 7, ал. 1, т. 1 , което съгласно ал. 2 на чл. 5 ППЗОС. Видно от текста на първата заповед за настаняване, същата заповед е издадена въз основа на решение на комисията по чл. 9 ППЗОС и поради това съдът е приел, че към датата на решението й тя е установила адресна регистрация с необходимата продължителност или обстоятелства по чл. 7, ал. 1, т. 1 от ППЗОС. От друга страна съдът е установил също, че в оспорения акт като основание за прекратяване е посочена разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата - "неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от 6 месеца", каквито обстоятелства не се твърдят и не се установяват от административната преписка. Същата е неприложима - на първо място, тъй като касае отпадане на условията, т. е., събития, настъпили след настаняването, а не такива, които са съществували и е следвало да бъдат установени преди настаняването; облагоприятстващият характер на настанителната заповед за нейните адресати изключва разширяването на основанията за прекратяване на наемното правоотношение или разширителното им тълкуване. На второ място, в настоящия случай се касае за съществуваща картотечна преписка, изготвена по отменения ППЗОС , за които не се изисква условието на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредбата (в т. ч. за адресна регистрация и постоянен адрес), съгласно § 6, ал. 1 и ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на същата Наредба . Последната е приложима спрямо оспорения акт, тъй като е в сила от деня на приемането й - 14.07.2005 г., съгласно § 10 от ПЗР на Наредбата . Така постановеното решение е правилно. Развитите от първоинстанционния съд мотиви за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради издаването й в нарушение на материалния закон са правилни и се възприемат от настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях. Както правилно е приел и съдът в конкретния случай, следва да се касае за изменения в обстоятелствата, свързани с адресната регистрация на територията на Столична община на наемателя. Съдът е обсъдил прецизно релевантните доказателства и е направил обосновани изводи, че не е налице "отпадане на условията" по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, а така също правилно е констатирал противоречието на правните и фактически основания посочени в оспорената заповед като основание за нейната незаконосъобразност, още повече, че в като основание в обстоятелствената част на заповедта е посочена Наредбата за РУУРОЖТСО , а в разпоредителната част като основание е посочена Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество( НРПУРОИ). Като е достигнал до тези правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на пороците, релевирани в касационната жалба следва да бъде оставено в сила. С оглед изричната претенция на пълномощника на ответника по касационната жалба и на основание чл. 228 във вр чл. 143 ал. 3 от АПК касатора следва да заплати 510 лева направени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение и платена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,