Решение № 12 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1299/2016 г.

Решение № 12 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1299/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 250, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от В. Р. Н., Д. С. К. и Р. И. К., чрез процесуалните им представители адв. К. и адв. С. с искане за допълване на постановеното по делото решение № 162 от 08.07.2016 г. като се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нот. акт № 153, т. V, рег. № 34540, по н. д. № 858/2014 г. съставен от Р. Д. - нотариус с рег. № 274 на Нотариалната камара, район на действие СРС в частта, вписан в СП вх. № 55703, акт № 90, том CXXXIII от 2014 г. с която лицата, посочени в него са признати за собственици както следва: Л. Г. Б. и Р. Т. Б. на по 3/8 ид. ч от ПИ с идентиф. 44063.6223.1446 по КК и КР на [населено място], район Панчарево като се иска акта да се отмени за разликата над 4/8 ид. ч. от имота общо за двамата; да се отмени изцяло в частта, с която Ц. Н. Б., съпруга на Р. Б., е призната за собственик на 2/8 ид. ч. от същия имот на основание изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС; да се отмени и в частта, с която Л. Г. Б. и Р. Т. Б. и съпругата му Ц. Н. Б. са признати за собственици на двуетажна жилищна сграда, застроена на площ от 53 кв. м. и с РЗП 104 кв. м., в същия поземлен имот при права по 3/8 ид. ч. за първите двама и 2/8 ид. ч. за третата. Ответниците по искането не са взели становище по основателността му. Върховният касационен съд, състав на I г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С решението, допълване на което се иска, е отхвърлен предявеният от Л. Г. Б., Р. Т. Б. и Ц. Н. Б. срещу Д. С. К. и Р. И. К. иска за делба на двуетажна жилищна сграда, построена на площ от 53 кв. м., с РЗП 104 кв. м. в УПИ ХVI-1446, в кв. 68, по плана на [населено място] с площ от 765 кв. м. като е прието, че имотът не е съсобствен между страните. Прието е за установено, че сградата е построена от В. Н. на основание отстъпено от родителите й през 1984 г. право на строеж по реда на чл. 56, ал. 2 ЗТСУ във вр. с чл. 13, ал. ал. 3 и 7 СК от 1968 г. и въпреки че е изпълнена без одобрен проект и строителни книжа, но за задоволяване на остра жилищна нужда, е станала собственост на носителката на правото на строеж. През 2008 г. В. Н. е продала двуетажната жилищната сграда и притежаваните от нея ? ид. ч. от ПИ ХVI-1446, в кв. 68, по плана на [населено място], която е придобила на основание наследствено правоприемство, на дъщеря си Д. С. К., която към този момент е била в брак с Р. К. По предявен от Р. Б. и Л. Б., син и съпруга на наследодателя Т. Б.) иск по чл. 33, ал. 2 ЗС с решение по гр. д. № 41680/2009 г. СГС е признал правото им на изкупуване на ? ид. ч. от дворното място и от двуетажната жилищна сграда. Въз основа на това решение и позовавайки се наследствено правоприемство от наследодателя Т. Р. Б., Р. Б., Л. Б. и Ц. Б., съпруга на Р., са се снабдили с констативен нот. акт № 153, т. V, рег. № 34540, по н. д. № 858/2014 г. съставен от Нотариуса Р. П., в с който са признати за собственици на дворното място и двуетажната жилищна сграда при посочените в акта права на основание наследствено правоприемство и изкупуване. Искането за отмяна на нот. акт на основание чл. 537 ГПК е основателно само по отношение на двуетажната жилищната сграда, застроена на площ от 53 кв. м. и с РЗП от 104 кв. м., тъй като само в тази част въззивното решение е било допуснато до касационна проверка и след като е отменено в тази част е постановено друго по съществото на спора. С решението, допълване на което се иска, след като е прието за установено, че тази сграда не е съсобствена между страните по делото, тъй като ищците, сега молители, не са придобили права върху нея на посочените в констативния нот. акт основания, е отхвърлен иска за делба на този обект. Искът за делба на дворното място, което при предявяването му е било УПИ ХVI-1446, в кв. 68, по плана на [населено място], е отхвърлен от първоинстанционния съд, тъй като е прието, че като застроен с две жилищни сгради, съсобствени между страните, тъй е със статут на етажна собственост на основание чл. 38, ал. 1 ЗС и не подлежи на делба. Решението в тази част е влязло в сила като необжалвано и не е било предмет на касационното производство, съответно на решението допълване на което се иска. Поради това искането за отмяна на констативния нот. акт в частта относно признатите права върху поземления имот, следва да се остави без уважение като неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I г. о.