Решение № 8042 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8729/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Общински съвет Бургас, против решение 640 от 19.06.2023 г. по адм.д. 421/2023 г. на Административен съд Бургас, в частта, касаеща отмяната на чл. 72 т. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, приета от Общински съвет Бургас. В жалбата се твърди, че са налице всички основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Съдът неправилно приел, че отменения текст от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи е приет в нарушение на чл. 28 ал. 2 от ЗАН. Към проекта за наредба имало достатъчно мотиви. Закона не изисквал мотиви по отношение на всеки текст от приемания подзаконов нормативен акт, а в неговата цялост. С приемане на текста на чл. 72 т.1 от Наредбата се целяло избягване на спекулативно участие в тръжните процедури. Иска се отмяна на решението и оставяне в сила на оспорената разпоредба. Ответникът прокурор при Окръжна прокуратура Бургас не дава становище. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Бургас срещу Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи (Наредбата), приета с решение по т.1 от Протокол 13 от 28.06.2016 г. на Общински съвет Бургас и на самостоятелно основание срещу разпоредбата на чл. 72, т. 1 от същата. С оспореното съдебно решение, съдът е оставил протеста без уважение в частта, касаеща оспорване на Наредбата изцяло и е отменил чл. 72 т.1 от същата. Съдебният акт е влязъл в сила по отношение на оспорване законосъобразността на процесната Наредба в нейната цялост, поради което предмет на проверка в настоящото производство следва да бъде правилността на решението в частта на оспорването, съобразно касационната жалба на Общински съвет Бургас. За да се произнесе в този смисъл е приел за установено, че подзаконовия нормативен акт е приет от компетентен орган на местно самоуправление, заседавал в законен състав при наличие на кворум и решението за приемане е с необходимото мнозинство, при спазване на изискуемата от закона специална писмена форма. Проектът на Наредба бил придружен от мотиви, в които са посочени причините за приемането, преследваните цели, необходимите за прилагането на уредбата финансови и други средства, очакваните от прилагането резултати и др. Съдът е приел, че са спазени изискванията на чл.26 от ЗНА (в приложимата редакция ДВ, бр.46 от 2007г.) и на чл. 27, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМСМА в приложимата към 28.06.2016 г. редакция. Като неоснователни са определени твърденията в депозираната пред съда допълнителна обосновка, че на заинтересованите лице следва да се предостави 30-дневен срок за запознаване с проекта за наредба. Разпоредбата на чл.72, т.1 от Наредбата е определена от съда като незаконосъобразна, тъй като не са установени допуснати при приемането ѝ до толкова тежки нарушения на приложимите процесуални правила и на материалния закон, които да водят до нейната нищожност. Съдът е приел, че оспорената разпоредба е приета в нарушение на процесуалните правила на чл.28, ал.2 от ЗНА, тъй като липсват мотиви, изготвени от вносителя на проекта и публикувани по реда на чл.26, ал.3 от ЗНА в приложимата редакция. Такива мотиви липсвали и в протоколите на постоянните комисии, при обсъждането и приемането на Наредбата на заседанието на Общинския съвет. При приемането на този текст било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което препятствало пълната преценка за съответствието на оспорената разпоредба с материалния закон и с неговата цел. Предвиждането на процедурни изисквания при провеждане на търгове за управление и разпореждане с общинско имущество, следвало да се извършва в съответствие с принципите, залегнали в чл. 4-7 от Административнопроцесуалния кодекс. Касационната жалба е подадена от участник в производството пред първоинстанционния съд, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Настоящият съдебен състав не намира за обосновани изтъкнатите в касационната жалба доводи, че при приемане на оспорения пред съда текст от Наредбата, са спазени изискванията на чл. 28 ал. 2 от ЗНА в приложимата му редакция. Както правилно е установил решаващия съдебен състав, при внасяне на проекта за наредба пред общинския съвет, кмета на общината е приложил и изискуемите по силата на чл. 28 ал.2 от ЗНА мотиви относно необходимостта от приемане на изцяло нова регулация на конкретния вид обществени отношения, свързани с реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи в Община Бургас. В тази неразделна от предложението част са посочени причини, които налагат приемането, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата правна уредба, както и очакваните резултати. Налице и анализ на съответствието на Наредбата с правото на Европейския съюз. Следва да се сподели становището, че предоставянето от страна на законодателя на възможност, по силата на чл. 8, ал. 2 от ЗОС, на органите за местно самоуправление да определят условията и реда за провеждането на търгове и конкурси в наредба, не изключва необходимостта от съобразяване с въведените с Административнопроцесуалния кодекс основни принципи на административното производство. Принципа на съразмерност, въведен с разпоредбата на чл. 6 от АПК, определя граници в правомощията на административните органи, които ги задължават упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като издаваните от тях актове, в това число и процесния, не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както и такива, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В представените от вносителя на проекта за Наредба мотиви, липсва каквато и да е обосновка на предвидените в чл. 72 т.1 рестриктивни мерки, изразяващи се в невъзстановяване на внесен депозит от подали заявление, но неявили се на публичен търг с тайно наддаване лица. Освен описаните в оспореното решение мотиви, които настоящия съдебен състав споделя изцяло на основание чл. 221 ал. предл. последно от АПК, поради което не следва да ги преповтаря, следва да се отбележи и следното: При приемане на норма за поведение, решаващия административен орган следва да отчете вида, характера и последиците от общественото отношение, което регулира. В случая са определени последици от поведение по повод провеждане на търг с тайно наддаване, като в чл. 69 ал. 1 от Наредбата са описани документите, които следва да са представени. Липсата на който и да е от тях води до определяне на предложението на кандидата като недопустимо, а от там и до отстраняване от участие. Част от документите е наддавателно предложение, съдържанието на което е подробно посочено в ал. 2 на същия текст. Липсват мотиви на вносителя, които да обосновават необходимостта, а от там и възможността, при депозиране на предложение, което отговаря в пълнота на поставените изисквания, кандидата да бъде санкциониран чрез невъзстановяване на внесения депозит. След като се касае за търг с тайно наддаване, т.е. при предварително и своевременно внесено наддавателно предложение, липсва пречка това редовно подадено заявление да бъде оценено от съответната комисия. Неявяването на кандидата лично или чрез представител при провеждане на тръжната процедура, би могло да доведе до недопускането му до участие и неговото отстраняването, което не води до допълнителни разходи за ангажираната с провеждането ѝ администрация. В чл. 61 ал. 1 т. 7 от Наредбата е предвидено закупуване на тръжна документация, като нейната цена се определя на база извършените за подготовката на търга разходи, т.е. разходите за търга следва да бъдат покрити от кандидатите, чрез задължително влагане на финансови средства за подготовка на участието си. Това изискване ограничава изцяло възможността за настъпване на вредни последици за органа, организиращ и провеждащ търга с тайно наддаване и не обосновава необходимостта от задържане на внесен депозит за компенсиране на вреди. Изтъкнатите в касационната жалба мотиви за въвеждане на правилото по чл. 72 т. 1 от Наредбата, свързани с избягване на спекулативно участие в тръжните процедури не може да бъде вземано предвид от настоящия съдебен състав. Мотивите за издаване на административния акт следва да са обективирани от издателя му в документацията по неговото приемане, а не в производството пред съда по проверка на неговата законосъобразност. Предвид изложеното съдът намира касационната жалба за неоснователна поради липса на основания по чл. 209 т.3 от АПК, а оспореното решение за правилно и обосновано. Поради горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение