Решение № 4854 от 9.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Ч. Дамяновски и П. Дамяновска против решение 954 от 23.12.2022 г. по адм. дело 614/ 2022 г. на Административен съд Пазарджик. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който действието на началника на СГКК- Пазарджик по изменение на КККР на гр. Пазарджик да бъде отменено или евентуално - след отмяната делото да бъда върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендират и направените по делото разноски. Ответниците началник на СГКК Пазарджик, както и ответниците Д. Плачков и С. Плачков не изразяват становище по касационните жалби. Ответникът МБАЛ Пазарджик АД оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд Пазарджик е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че обжалваното действие на началника на СГКК Пазарджик (в решението погрешно е посочено, че предмет на оспорване е уведомление с изх. 24-13806/11.05.2022 г.) по изменение на КККР на гр. Пазарджик, изразяващо се в заличаване на сграда с идентификатор 55155.507.268.18 и самостоятелни обекти в сградата с идентификатори 55155.507.268.18.1, 55155.507.268.18. 2 и 55155.507.268.18. 3, е извършено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството пред административния орган е образувано по заявление на МБАЛ Пазарджик АД. Като собственик на ПИ с идентификатор 55155.507.268, в който са нанесени обектите, предмет на заявеното изменение, дружеството има качеството на заинтересовано лице по смисъла на §1, т. 13 ДР на ЗКИР. Ето защо доводът на касаторите, че производството е образувано по заявление на нелегитимирано лице е неоснователен. Изводът на първоиностанционния съд за съответствие на извършеното изменение на КККР с материалния закон също е правилен. По делото е установено, че ПИ с идентификатор 55155.507.268 е собственост на МБАЛ Пазарджик АД, както и че в кадастралната карта на гр. Пазарджик, одобрена през 2008 г., е нанесена сграда с идентификатор 55155.507.268.18 и самостоятелни обекти в сградата с идентификатори 55155.507.268.18. 1, 55155.507.268.18. 2 и 55155.507.268.18. 3. С решение 799 от 29.07.2020 г., постановено по гр. дело 1996/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик, влязло в сила на 26.02.2022 г., е признато за установено по отношение на МБАЛ Пазарджик АД, че жалбоподателите не са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 55155.507.268.18. 1 и 55155.507.268.18. 3, както и че тези обекти и обект с идентификатор 55155.507.268.18 не са недвижими имоти по чл. 110 ЗС и неправилно са нанесени в КК на гр. Пазарджик като обекти на кадастъра. В решаващите мотиви на цитираното решение е прието, че под кадастрален идентификатор 55155.507.268.18 е заснет метален павилион, който представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ и §5, т. 80 от ДР на ЗУТ, както и че павилионът и отделните помещения в него не подлежат на отразяване на КККР като сграда и съответно като самостоятелни обекти в сграда. При тези факти административният съд правилно приема, че изискванията на чл.53а, ал. 1 ЗКИР са осъществени и действието на административния орган за изменение на КККР чрез заличаване на сграда с идентификатор 55155.507.268.18 и самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: 55155.507.268.18.1, 55155.507.268.18.2 и 55155.507.268.18.3, е законосъобразно, а доводите на касаторите в обратен смисъл - неоснователни. Влязлото в сила съдебно решение по гр. дело 1996/2018 г. на Районен съд Пазарджик е цитирано в изпратеното от органа уведомление, поради което следва да се приеме, че изменението на КККР се основава на съдебния акт. Извършеното изменение на КККР е изцяло съобразено с влязлото в сила съдебно решение по гр. дело 1996/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик. Заличените обекти не представляват недвижими имоти по смисъла на чл. 110 ЗС и не са обекти на кадастъра съгласно чл. 23, т. 2 и т. 3 ЗКИР, съответно- не подлежат на нанасяне в кадастралната карта и не се записват в кадастралните регистри (арг. § 182 от ПЗР на ЗИД ЗУТ). Следователно като достига до заключение, че действието на административния орган по изменение на КККР без издаване на заповед е законосъобразно, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Възраженията на касаторите, че заличените обекти са недвижими имоти - сграда и самостоятелни обекти в сграда по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, не следва да бъдат обсъждани, тъй като въпросът за характера на обектите е разрешен със сила на пресъдено нещо с цитирания по- горе съдебен акт. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Законосъобразността на административния акт е преценена от съда съобразно доказателствата, като е взето предвид и съдържанието на изпратеното до страните уведомление, в което началникът на СГКК Пазарджик изрично се позовава на влязлото в сила съдебно решение по гр. дело 1996/ 2018 г. на Районен съд Пазарджик. Решението е постановено след обсъждане на релевантните доказателства, доводите и възраженията на страните и е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, касационните жалбоподатели Ч. Дамяновски и П. Дамяновска следва да бъдат осъдени да заплатят на МБАЛ Пазарджик АД общо и по равно сумата 1500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,