Решение № 10080 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2053/2012 г.

Решение № 10080 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2053/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 150/16.12.2011 г., постановено по адм. дело № 361/2011 г. Административен съд гр. Шумен е отменил решение № 53 от 13.09.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Шумен, с което е оставена без уважение депозирана жалба на Здравко Крумов Алексиев вх. № ПЖ-49/23.06.2011 г., подадена срещу разпореждане № ИП-В-3798#1 от 08.06.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Осъдил е Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Шумен да заплати на Здравко Крумов Алексиев 320 лева разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Шумен. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, което съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административните актове. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът по касационната жалба - Здравко Крумов Алексиев, редовно призован, не се представлява, от пълномощника адв. Илка Кадрева е постъпил писмен отговор, в който се оспорва касационната жалба и се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С обжалваното решение на Административен съд гр. Шумен е отменено решение № 53 от 13.09.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Шумен, с което е оставена без уважение депозирана жалба вх. № ПЖ-49/23.06.2011 г., подадена срещу разпореждане № ИП-В-3798#1 от 08.06.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. За да постанови това решение съдът е приел за установено от фактическа страна следното: със заявление образец УП-1 с Вх. № 5119 от 07.03.2003 г., до директора на РУСО - гр. Шумен, Здравко Алексиев отправил искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като декларирал, че не се осигурява, считано от 17.10.2001 г. Въз основа на заявлението и приложените към него документи, с разпореждане № 78 по прот. № N 01038 от 14.05.2003 г. на Алексиев била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.01.2003 г. На 06.08.2010 г. Здравко Алексиев депозира ново заявление обр. УП-1 с вх. № ОП-В-7210, съдържащо искане за преизчисляване размера на пенсията на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). По този повод е изискано и представено удостоверение образец УП-15 № 2049-1808/19.10.2010 г., издадено от Архивохранилище при ТП на НОИ - гр. Шумен, съдържащо данни за осигурителен стаж и доход, положен в "Балкан" ЕАД - гр. Шумен. Пенсионният орган е приел, че са налице доказателства за осигурителен стаж и доход, който е следвало да бъде представен заедно със заявлението за отпускане на пенсията. Непосочването на този стаж и доход е обусловило определяне на по-висок размер на отпуснатата пенсия. С тези мотиви пенсионният орган издал разпореждане № ОП-В-7210#8/13.04.2011, с което изменил в посока намаление, размерът на отпуснатата пенсия за инвалидност. Със същото разпореждане е наредено надвзетата сума да се събере от лицето на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Впоследствие е издадено разпореждане № ИП-В-2721#1/20.04.2011 г. за възстановяване на неправилно изплатена сума за пенсия в размер на 430,93 лева (главница за периода от 02.01.2003 г. до 05.08.2010 г. в размер на 218,84 лева и лихва в размер на 212,09 лева, изчислена към 20.04.2011 г.). С решение № 35/02.06.2011 г. на директора на РУСО - Шумен, постановено по повод жалба на Алексиев, посоченото разпореждане е отменено в частта, с която оспорващият е задължен да възстанови неоснователно получена сума за периода до 31.12.2005 г., потвърдено е в останалата част, като пенсионната преписка е върната на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ за произнасяне. Видно от мотивите на решението, решаващият орган е приел, че оспорващият е декларирал неверни обстоятелства, в резултат на които е определен по-голям размер на пенсията, поради което е налице основание за възстановяване на неправомерно получените суми. За основателно е прието възражението на Алексиев за изтекла давност на част от посочените в разпореждането суми. Решението е обжалвано пред Административен съд - Шумен. С определение № 353/05.07.2011 г., постановено по административно дело № 229/2011 г. на ШАС, жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено. В изпълнение указанията на горестоящия административен орган, началникът на отдел "Администрация" издава разпореждане № ИП-В-3798#08.06.2011 г. за възстановяване на неправилно изплатена сума за пенсия от Алексиев в размер на 205,59 лева (главница за периода от 01.01.2006 г. до 05.08.2010 г. в размер на 129,75 лева и лихва в размер на 75,84 лева, изчислена към 20.04.2011 г.). Несъгласен с разпореждането, Здравко Алексиев оспорил същото пред директора на РУСО - Шумен с жалба Вх. № ПЖ-49/23.06.2011 г., с искане за неговата отмяна. С Решение № 53/13.09.2011 г. директорът на РУСО, гр. Шумен се произнесъл по жалбата на оспорващия, като на основание чл. 117 от КСО я е оставил без уважение. За да постанови този резултат административният орган приел, че в заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, Здравко Алексиев е декларирал, че не се осигурява от 17.10.2001 г. Същевременно не е декларирал, че отново е започнал работа в "Балкан" ЕАД - гр. Шумен. Този стаж и доход е следвало да бъдат включени при изчисляване размера на пенсията при отпускането й. Тъй като невярно декларираните обстоятелства са довели до определяне на по-висок размер на пенсията, то изплатените суми се явявали недобросъвестно получени и подлежали на възстановяване. За да отмени оспорените административни актове съдът е приел, че не е налице недобросъвестност на лицето по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО при получаване на пенсиите за посочения период, поради което и неправилно е разпоредено възстановяване на сумата. В тази връзка е посочил, че при подаване на първото заявление за отпускане на пенсия поради инвалидност, Здравко Алексиев не е декларирал умишлено неверни данни относно фактът, че не се осигурява от 17.10.2001 г., респективно, че е получил плащане по трудово правоотношение за месеците февруари и март 2002 г., а не е посочил тези обстоятелства, тъй като не е имал съзнанието, че е осигурено лице за този период. Според съда, видно от приложените по делото доказателства, първоначално личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е определена в размер на 101,79 лева, а с разпореждане № ОП-В-7210#7 от 13.04.2011 г., същата е в размер на 99,36 лева, като разликата между тях е 2,43 лева. Съдът намира, че тази разлика е минимална и не е достатъчна да мотивира, респективно да обоснове едно недобросъвестно поведение. В случай, че лицето е имало възможност да представи със заявлението удостоверение за придобития осигурителен стаж в периода от 25.11.2001 г. до датата на инвалидизиране - 03.01.2003 г., този стаж ще обуслови определяне на пенсия в по-висок размер. В посочения смисъл съдът е направил извод, че не са констатирани никакви недобросъвестни действия от страна на Алексиев, които да обосноват приложението на чл. 114, ал. 1 от КСО. Настоящият касационен състав намира така постановеното решение за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, посочена като правно основание за издаване на оспореното разпореждане за възстановяване на суми, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Следователно, недобросъвестността на лицето, което е получило осигурителните плащания е предпоставка за възстановяване на получените суми. Предвид събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, настоящата инстанция счита за доказано недобросъвестно получаване на сумите от Здравко Алексиев, адресат на административния акт и ответник в настоящото производство. Недобросъвестността предполага лицето, което е получило осигурителното плащане, да е знаело или да е било длъжно да знае за съществуването, респективно за несъществуването, на определени факти от обективната действителност, които са пречка за получаване на съответното осигурително плащане. В случая по делото е установено, че Алексиев не е декларирал факта, че е получил плащане по трудово правоотношение за месеците февруари и март 2002 г., т. е. преди подаване на заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В заявлението, което лицето е подписало на 07.03.2003 г., е декларирало, че не са осигурява от 17.10.2001 г., като към този момент е бил в трудовоправни отношения с "Балкан" ЕАД, който факт е укрит. Установеното по делото дава основание да се приеме, че в случая е проявена недобросъвестност от страна на Здравко Алексиев. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. В случая е без значение размера на получаваната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, решаващо при определяне недобросъвестността на Алексиев е укриването на трудово правоотношение и получаване на доход по него преди подаване на заявлението за отпускане на пенсията. Към този момент лицето не е било с прекратено осигуряване и в случай на съмнение е могъл да се осведоми от работодателя си по наличното трудово правоотношение. По изложените съображения настоящият състав намира, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което на основание чл. 222, ал. 1 от АПК делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция. По изложените по-горе съображения, жалбата на Здравко Крумов Алексиев против решение № 53 от 13.09.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Шумен, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № ПЖ-49/23.06.2011 г. срещу разпореждане № ИП-В-3798#1 от 08.06.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,