Решение № 14101 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8027/2009 г.

Решение № 14101 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8027/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Община - гр. Благоевград е обжалвал решението от 25.03.2009 г. постановено по адм. д. № 1575/2008 г. на Благоевградския административен съд, с което е отменена заповед № 2584/27.11.2008 г., издадена от кмета на община- Благоевград като незаконосъобразна. Наведени са доводи по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК за отмяната му. Подадена е частна жалба от Петър Стоянов, Георги Кирилов, Кирил Георгиев и Стефан Дончев срещу определението от 21.04.2009 г., с което община- Благоевград е осъдена да заплати направените от тях разноски по делото в размер на 430.00 лв- редуцирани. Динчо Христов, Петър Стоянов, Георги Кирилов, Кирил Георгиев и Стефан Дончев изразяват писмено становище за неоснователност на касационната жалбата и правилност на решението. Ответниците Димитър Маслински и Рени Маслинска считат решението за неправилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението като счита частната жалба за основателна. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване, мотивирайки този свой извод с нарушение на административнопроцесуалноправните предпоставки за издаването й на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ. 1) Задължителна предпоставка за издаване на заповедта по реда на чл. 195, ал. 5 и 6 от ЗУТ е изслушването на заинтересованите лица - собственици в сградата като това изискване има императивен характер съгласно чл. 196, ал. 2 ЗУТ. В конкретния случай по делото липсват данни собствениците на процесната сграда, където е построен навеса да са изслушани. Не е достатъчно те да са уведомени. Не изслушването им е нарушение на административнопроизводствените правила и е абсолютно основание административният акт само на това основание да се приеме за незаконосъобразен. 2) Задължение на административния орган е при издаване на заповедта за премахване да изложи фактическите и правни обстоятелства за издаване на акта - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В настоящия случай в заповедта не се съдържат съображения, че процесния навес е неподходящ по вид местоположение, а такива липсват и в съставения констативен протокол. Съображенията на административния орган не могат да бъдат замествани от тези на съда, поради което изводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й е правилен. Наред с това от заключението на в. л. е установено, че навеса е изграден с подходяща конструкция, добре закрепен и има добър естетически вид. При така възприетата фактическа обстановка изводите за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му е в съответствие с закона. Решението е обосновано. Изводите на съда кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което не са налице съществени процесуални нарушения водещи до отмяна. Не е налице хипотезата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 АПК същото следва да се остави в сила. По частната жалба С обжалваното определение в частта му с която е оставено без уважение искането на заинтересованите лица Петър Стоянов, Георги Кирилов, Кирил Любомиров Георгиев и Стефан Дончев за присъждане на направените от тях разноски по делото в размер на 900.00 лв. Определението е правилно. Отмененият административен акт е издаден по жалба на Димитър Маслински, е бил оспорен от Динчо Христов Делев и е постигнат за него положителен резултат. Законосъобразно, съдът е редуцирал на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поисканите разноски от него направени за адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лв, отчитайки прекомерността на този размер с оглед фактическата и правна сложност на делото и правилно ги определил на 430.00 лв. С отмяната на акта на частните жалбоподатели - заинтересовани страни разноски не се дължат по арг. на чл. 143, ал. 1 АПК, тъй като те не са инициатори по издаване на отменената заповед и довели до съдебен процес, а такива се дължат само на оспорващия, след като акта е отменен, които се заплащат от органа, издал акта. Такива се присъдени на оспорващия Динчо Делев, поради което определението в тази му част е законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, II отд. и на основание