Решение № 1910 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15233/2012 г.

Решение № 1910 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15233/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от АЛФА ФИНАНС ХОЛДИНГ АД гр. София против решение № 12551 от 10.10.2012 г. на Върховния административен съд, седмо отделение по адм. дело № 4257/2012 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 671 - Е от 07.11.2011 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", потвърдено с решение № 789 - Е от 29.12.2011 г. на председателя на КФН. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извличат касационни основания - необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му. Ответникът - Комисията за финансов надзор чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия на ВАС намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение на заместник председателя на КФВ ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" с което на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК поради непълноти в годишния финансов отчет. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението по съображения, че за това нарушение е било наложено административно наказание, в съществената си част отчета е бил представен поради което целта на принудителната мярка е изчерпана и тя не може да се приложи. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна от приложената преписка, че дружеството жалбоподател като емитенти на ценни книжа не е изпълнило задължение по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа. При установено нарушение съдът е приел, че наложената принудителна административна мярка е адекватна на фактическия състав и целта за която е наложена - да се предотврати състоянието на нарушението. При това фактическо установяване е прието, че наложеното административно наказание е без значение за налагането на принудителната административна мярка. Перли тези констатации жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Касационната жалба не съдържа конкретни касационни доводи, поради което те се извличат от съдържанието й. Оспорват се констатациите от фактическа страна които служат като основание за налагане на принудителната административна мярка. Тези доводи са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК когато се установи, че поднадзорни лица техните служители, лица които по договор изпълняват ръководни функции или сключват сделки за за сметка на поднадзорни лица, както и лица, притежаващи 10 или над 10 на сто от гласовете в общото събрание на поднадзорни лица, са извършили или извършват дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник председателя, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник председателя или са застрашени интересите на инвеститорите, комисията, съответно заместник председателя може да ги задължи да предприемат конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите в определен от нея срок. Анализа на цитираната принудителна административна мярка, каквато е наложената с обжалвания административен акт, разкрива фактическия състав при който тя може да бъде наложена. Това може да е състояние на нарушение което може да е установено и санкционирано по друг ред, може да е налице нарушение което не е установено или санкционирано по друг ред, може да са действия на поднадзорни лица които са в разрез с разпоредбите на ЗППЦК или актове на длъжностните лица ръководещи дейността на КФН, поради което принудителната административна мярка има целта да се поправи определено поведение или състояние, което е в разрез със закона. При безспорни констатации от фактическа страна, че има нарушение на разпоредба за пълнота на представения финансов отчет принудителната административна мярка е оправдано от закона средство за поправяне на това нарушение, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Правилно е прието, че другите производства които са проведени по повод на това нарушение са без значение в случая за налагане на принудителната административна мярка, тъй като тя има самостоятелно фактическо и правно основание, което е уредено в закон. При тези съображения доводите в жалбата са неоснователни и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд петчленен състав на втора колегия