Решение № 2906 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5579/2012 г.

Решение № 2906 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5579/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Пазарджик против решение № 137 от 23.03.2012 г. по адм. дело № 968/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена заповед № з - 3005/02.11.2011 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Радослав Емилов Кънчев на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са установени всички факти, които имат значение за изясняване на правния спор (уточнение в писмените бележки). Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на тричленния състав да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: При постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводът на съдебния състав за отмяна на заповед № з - 3005/02.11.2011 г. на директора на ОДМВР - Пазарджик, с която на ответника по касация Кънчев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е направен само въз основа на констатацията, че наказанието е наложено след изтичане на предвидения в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (изм.) едногодишен срок. Това заключение е направено, без да са изяснени всички обстоятелства от значение за делото в тази насока (арг. от чл. 171, ал. 4 от АПК). Не е изяснен въпроса дали през периода от извършване на нарушението до налагане на наказанието с процесната заповед наказаният служител не е ползвал законоустановен отпуск - обстоятелство, което води до спиране на срока съгласно чл. 225, ал. 3 от ЗМВР. При постановяване на съдебния акт е допуснато нарушение и на нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК. Задължението на съдебния състав по цитирания текст не е изпълнено и на административния орган не се дадени указания да ангажира доказателства за ползван от служителя отпуск през периода до налагане на дисциплинарното наказание, съответно за спиране на срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Такива доказателства не са събрани и този факт от съществено значение за разрешаване на спора е останал неизяснен. Допуснатите от първоинстанционния състав и посочени по-горе нарушения на нормите, регламентиращи събирането на доказателства е съществено, тъй като спазването на цитираните процесуални норми е гаранция за правилността на съдебния акт. Обратно - несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда не съответстват на събраните доказателства по делото, а тълкуването на закона е направено, без да съобразени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по - горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - Пазарджик за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото от първата инстанция следва да се съобрази изложеното по-горе, като съдът прояви активност за попълване на делото с доказателства относно посочените по-горе обстоятелства, обсъди и разгледа всички доказателства, включително представените в касационното производство и въз основа на тяхната съвкупната преценка да направи крайните изводи за това дали са налице законовите предпоставки за постановяване на оспорената заповед, респ. за основателността или неоснователността на жалбата. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,