Решение № 3414 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2008 г.

Решение № 3414 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Мюсюлманско настоятелство с. Езерово, обл. Варна, чрез Ремзи Дурмуш Али - касиер на същото срещу решение № 132/8.02.2008 г., по адм. д. № 1110/2007 г. на Административен съд- Варна. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и уважаване на жалбата. Ответникът по жалбата - областния управител на област Варна не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е недопустимо, тъй като подателят на жалбата не разполага с процесуална правоспособност. Върховният административен съд, трето отделение приема за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство е започнало по молба на Ремзи Дурмуш Али - секретар касиер на Мюсюлманско настоятелство Езерово, Варненска област до областния управител на Варна с искане за обезщетение по реда на ЗОСОИ за имоти - турска джамия и турско училище, находящи се в с. Езерово, община Белослав, собственост на Мюсюлманско настоятелство с. Езерово. Искането е оставено без уважение като решението си областния управител е мотивирал с липсата на доказателства установяващи принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти в патримониума на Мюсюлманското настоятелство с. Езерово. Ремзи Дурмуш Али в срок е обжалвал решение № РД-07-1103-8 от 21.04.2007 г. на областния управител на Варненска област и първостепенния съд е постановил оспореното решение, като е отхвърлил жалбата по съображения, че не са налице предпоставките на чл. 1-3 от ЗОСОИ и чл. 1 и 2 от от ЗВСОНИ за обезщетяване. Съгласно чл. 20 от Закона за вероизповеданията по решения на централните ръководства и според устава на съответното вероизповедание местните поделения могат да се регистрират като юридически лица в окръжните съдилища по седалището им, а съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за вероизповеданията само вероизповеданията и техните поделения придобили статут на юридическо лице по този закон имат право на свое имущество. Съгласно чл. 19 от устава на Мюсюлманско изповедание мюсюлманските настоятелства са юридическо лице. Съгласно § 2, ал. 4 от ПЗР на Закона за вероизповеданията заварените местни поделения които са юридически лица се вписват служебно от съответните окръжни съдилища по заявление на централното ръководство. По делото не са представени доказателства, че Мюсюлманско настоятелство Езерово, Варненска област е регистрирано като юридическо лице по този закон, поради което то не може да притежава имущество и не може да иска възстановяване на имущество по ЗВСОНИ или обезщетение по реда на ЗОСОИ на основание § 5 от ПЗР на Закона за вероизповеданията. От приложените по делото пълномощни не може да се приеме, че Ремзи Дормуш Али действа като пълномощник на централното ръководство на мюсюлманското изповедание. Видно от пълномощното от 24.06.2005 г. главният мюфтия упълномощава районния мюфтия на Добрич с редица правомощия, включително да представлява районното мюфтийство пред съда, а той може да преупълномощава с тези права председателите на мюсюлманските настоятелства. От представените доказателства по делото Ремзи Дормуш Али не е председател, а секретар касиер на Мюсюлманско настоятелство Езерово, Варненска област. При така установеното искането е недопустимо, тъй като заявителят няма процесуална правоспособност, а съгласно чл. 27, ал. 2, т. 4 АПК административният орган е длъжен да провери процесуалната правоспособност на организациите подали искането. Ето защо решението на административния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съгласно чл. 18, ал. 2 АПК за допустимостта съда следи служебно, поради което може да се произнесете без да има такова касационно основание. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,