Решение № 1510 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6800/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на РИОСВ Пловдив срещу Решение 1016 от 01.06.2023 г., постановено по адм. дело 2500/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено Решение 09-УО-104/27.07.2022г. на същия Директор и преписката е била върната за ново произнасяне от него. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Община Раковски срещу цитираното по-горе решение. Претендира разноски. Ответникът Община Раковски оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и настоява за оставянето му в сила. Настоящият касационен състав, във връзка със служебно вменените му задължения по чл.218 ал.2 АПК да следи служебно за допустимостта на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното. Жалбоподателят Община Раковски е останала недоволна от Решение 09-УО-104/27.07.2022г. на Директор РИОСВ Пловдив, с което и е отказано предоставяне на сумата от 198 932,40 лева от натрупани средства от отчисления по чл.20 от Наредба 7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци. Административният съдия е приел, че жалбата, с която се оспорва този акт на ответника, е редовна, вкл. и подадена в срок(като изпратена чрез лицензиран пощенски оператор на дата 21.09.2022г., т.е. в последния ден на 14-дневния срок за оспорване пред съд). Настоящият състав на касационната инстанция, след като прецени представените доказателства в тази насока, намира, че административният съдия се е произнесъл по просрочена жалба. Тук важно за преценката е обстоятелството, че Общината се е възползвала от възможността да оспори първо по административен ред решението на Директор РИОСВ Пловдив, за което е подала в срок жалба пред Министъра на околната среда и водите. Видно е от представените с пълната административна преписка доказателства, че последната е постъпила пред горестоящия орган на дата 19.08.2022г., за което е изпратено на Общината и предвиденото в чл.97 ал.1, изр. трето АПК писмено уведомление(така писмени доказателства по делото на Адм. съд на л.11 и л.12, вкл., че писмото е получено от адресата му). Или считано от 20.08.2022г. е започнал да тече законовоопределения в чл.97 ал.1 АПК двуседмичен срок(органът е едноличен) за произнасяне на Министъра. С оглед на последното срокът за постановяване на акт от компетентния горестоящ орган е изтекъл на 02.09.2022г.(работен ден), без обаче същият да постанови акт по преписката. При това положение след тази дата е налице мълчаливо потвърдено решение на Директор РИОСВ Пловдив, като е започнал да тече и законовоопределения срок за обжалване на първоначалния административен акт съгласно посоченото в чл.97 ал.5 АПК. Издаденото след срока Решение 142 от 05.09.2022г. на Министъра на околната среда и водите, с което жалбата е била отхвърлена, не променя правното положение и не новира срока за обжалване, а неговото последвало съобщаване не създава нов срок за оспорване, след като на обжалване подлежи първоначалният административен акт(арг. от чл.98 ал.2, изр. второ АПК). В този смисъл е и константата практика по въпроса(напр. Определение 3103 от 23.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 2425/2023 г., VI о.; Определение 1146 от 02.02.2023 г. на ВАС по адм. д. 11615/2022 г., VI о., Определение 10335 от 15.11.2022 г. на ВАС по адм. д. 8909/2022 г., VI о., и др.). В случая страната е била изрично и ясно уведомена за началото на срока за произнасяне на горестоящия орган, поради което е следвала да следи изтичането му, респ. да охрани правата си след като не е получила уведомяване за постановен акт от Министъра в двуседмичния срок от получаване на преписката. Консеквентно това обосновава и извода на касационната инстанция за недопустимост на постановеното от административния съдия съдебно решение, упражнено при наличие на процесуална пречка за разглеждане на жалбата на Община Раковски, а именно нейното подаване едва на дата 21.09.2022г., след като срокът за оспорване пред съда е изтекъл още на 16.09.2022г.(присъствен ден). При наличие на просрочена жалба и на основание чл.159 т.5 АПК оспорването е следвало да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати, поради недопустимост. Като се е произнесъл по съществото на спора, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили на основание чл.221 ал.3 АПК, жалбата се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство се прекрати. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция от касационния жалбоподател за присъждане на разноски, Община Раковски дължи такива на РИОСВ Пловдив в размер на общо 370 лева, включващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за осъществената защина на две съдебни инстанции, 70 лева платена ДТ за касационно обжалване и 100 лева за вещо лице. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.3 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение