Решение № 12669 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8376/2016 г.

Решение № 12669 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8376/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив против решение № 1243/16.06.2016 г., постановено по адм. дело № 304/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Г. А. Г., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Решение № 2153-15-17/15.01.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него Разпореждане № 6002164447 по Протокол № 2140-15-295/19.10.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., с което на Г. А. Г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Преписката е изпратена на длъжностното лице по от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. П., за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № МП-2645/13.01.2015 г. по описа на ТП на НОИ - гр. П., подадено от Г. А. Г., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При постановяване на първоинстанционния съдебен акт, решаващият съд установява, че производството е започнало по повод заявление вх. № МП-2645/13.01.2015 г., с което Г. Г. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Констатирано е, че към датата на подаване на заявлението, лицето е навършило 54 години, 10 месеца и 27 дни. След анализ на представените със заявлението писмени доказателства и допълнително извършени проверки, осигурителният стаж на жалбоподателя, приравнен към трета категория на основание чл. 104 КСО, е установен в размер на 41 години, 10 месеца и 13 дни, като не е зачетен осигурителен стаж за периода от 20.04.1981 г. до 31.12.1981 г. и за периода 01.01.1982 г. до 19.01.1984 г., за които Грозев е представи съответно УП-30 № 196/22.04.1986 г. на ЖЗП "Г. Димитров" - С., УП-3 № 301-2/15.05.2002 г., издадено от ДФ "Строймашинженеринг" С. и трудова книжка № 2715/20.04.1981 г. Въз основа на тези данни е установено, че Грозев има сбор от осигурителен стаж и възраст 96 (41 години, 10 месеца и 13 дни + 54 години, 10 месеца и 27 дни). При горната фактическа обстановка е издадено Разпореждане № 6002164447 по Протокол № 2140-15-295/19.10.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., с което на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО във вр. § 4 от ПЗР на КСО, на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), тъй като не е изпълнено условието за сбор от продължителност на ОСВ - 100. С Решение № 2153-15-17/15.01.2016 г. Директорът на ТП на НОИ - гр. П. оставя без уважение подадената жалба срещу горното разпореждане. Първоинстанционният съд обосновава извод за неправилност и незаконосъобразност на постановения административен акт, предвид допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Обосновани са доводите на първоинстанционния съд досежно неяснота при изчисляването на общия осигурителен стаж на жалбоподателя, възлизащ на 41 години, 10 месеца и 13 дни, приравнен към трета категория на основание чл. 104 КСО. Този извод се налага от обстоятелството, че в хода на административното производството, осигурителният орган е установил, че Грозев има осигурителен стаж от първа, втора и трета категория труд като единствено стажът от втора категория е индивидуализиран по периоди и място на неговото полагане. Това от своя страна възпрепятства съда да извърши цялостна проверка за правилното определяне на общия осигурителен стаж на жалбоподателя, чийто размер в случая е от съществено значение за отпускане на исканата от него лична пенсия за ОСВ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Липсват мотиви в административния акт на колко точно години от трета категория е приравнен стажът от първа, съответно от втора категория. Административният орган следва да съобрази и установената от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка (ОФГ) относно констатирания в самото разпореждане осигурителен стаж от първа, втора и трета категория труд, който приравнен по реда на чл. 104 КСО, многократно надвишава установения общ осигурителен стаж в размер на 41 години, 10 месеца и 24 дни. Правилни са съображенията на първоинстанционния съд относно наличието на изричен процесуален ред за отстраняване на допусната ОФГ в издаден административен акт, което обуславя недопустимостта в настоящото производство, съдът да заменя волята на административния орган. Настоящият състав споделя изводите, установени в първоинстанционното решение, относно допуснато нарушение в административното производство на нормите на чл. 35 АПК, с оглед неизясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая; неизпълнение задължението по чл. 36, ал. 1 АПК за събиране служебно на всички доказателства относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушен основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 АПК - да се съберат всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това. Административният орган не съотнася към съвкупния доказателствен материал, а само описва писмо изх. № УП-505#1/16.03.2015 г., издадено от ТП на НОИ С. - град, в което е обективирано, че фирма "Рейлком" ЕАД, съхранител на разплащателните ведомости на Железопътен завод "Г. Д." - С. е представила протокол от 14.12.1999 г., от който е видно, че със Заповед на Директора на Железопътен завод "Г. Д." - С. е установено, че след възникнал пожар през 1999 г. напълно са унищожени ведомостите на цех "Леярен" на завода за периода 1953 г. - 1999 г. След отговора на ТП - К., Отдел "Обединен осигурителен архив" с. Н., обективиран в писмо вх. № МП-2645#10/16.09.2015 г. по описа на ТП на НОИ гр. П., от който се установява, че "след проверка в цялата налична документация ... липсват данни за лицето Г. А. Г.", административният орган не е изискал информация за конкретно проверените документи и за периода, за който се отнасят. Не е изследван въпроса съхраняват ли се изходящи дневници на процесните работодатели и вписани ли са в тях издадените на Грозев обр. УП-30 № 196/22.04.1986 г. от Железопътен завод "Г. Димитров" С. и УП-3 № 301-2/15.05.2002 г. от ДФ "Строймашинженеринг" С.. Не е изследван въпроса каква е била правноорганизационната форма на "Строймашинженеринг" към датата на издаване на процесното УП-3 и доколко е било възможно това предприятие да е съществувало като "Държавна фирма" през 2002 г. Не на последно място следва да се посочи, че по административната преписка липсват доказателства, че ДФ "Строймашинженеринг" и "Рейлком" ЕАД са правоприемници съответно на Стопанско обединение "Вагоностроене" и на Железопътен завод "Г. Д." гр. С.. Необходимостта от изследването на горепосочените относими факти и обстоятелства, се налага от обстоятелството, че тяхното наличие или липсата им са от съществено значение за признаването или непризнаването на спорния между страните осигурителен стаж. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,