Решение № 8658 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 900/2018 г.

Решение № 8658 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 900/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Неделков" ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Орешец, ул. "Христо Ботев" № 2, общ. Димово, обл. Видин против Решение № 498 от 15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 411/2017 година по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, вр. чл. 182, ал. 2 ДОПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт, както и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" Велико Търново /ДД "ОДОП"/ при ЦУ на НАП в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Велико Търново е бил ревизионен акт /РА/ № Р- 04000516005015-091-001/10.02.2017 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 115/09.05.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, в обжалваната част, в която на дружеството не е признато преотстъпване на корпоративен данък за 2012 г., 2014 г. и 2015 г. в размер общо на 12 035. 53 лв. и в резултат на това, след извършено прихващане, са определени задължения за внасяне по ЗКПО общо в размер на 10 647. 36 лева и лихва 4 392. 48 лева. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма по чл. 120 ДОПК, след проведено ревизионно производство, което е възложено със заповед за възлагане на ревизия, издадена от оправомощен за това орган по приходите от директора на ТД на НАП Велико Търново. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел за правилен изводът на приходната администрация, че условието за инвестиране на преотстъпения данък в ДМА - нова земеделска техника, предмет на финансов лизинг, по смисъла на счетоводното и данъчно законодателство се счита за изпълнено единствено за годината на признаване на актива, т. е. за 2011 година. Обосновал е извода си с т. 4. 3, б. "д" на СС 17, съгласно която лизинговите вноски само намаляват задължението на дружеството по лизинговия договор, т. е. те сами по себе си не формират актив. На следващо място съдът е споделил и допълнителните доводи на ответника да откаже преотстъпването на КД за 2015 г., които се свеждат до това, че за посочената година дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установените по делото факти административният съд е направил обосновани правни изводи, съответни на приложимите материалноправни норми, след като е обсъдил подробно доказателствата по делото е отговорил на всички наведени в жалбата доводи, възпроизведени отново и в касационната жалба. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че преотстъпените от жалбоподателя данъци за 2012 г., 2014 г. и 2015 г. са свързани с един и същ актив (трактор и плуг) и за тях същата държавна помощ вече е ползвана през 2011 г., поради което земеделският стопанин би ползвал двойно и тройно финансиране от националния бюджет за един самостоятелен дълготраен материален актив (земеделска техника) чрез данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани. Основателен е и изводът, че ако жалбоподателят счита, че придобива процесните активи едва с последната вноска, няма как да иска "авансово" през 2012 и 2014 г. да ползва данъчното облекчение по чл. 189б от ЗКПО, доколкото условието на закона е преотстъпеният данък се инвестира в нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, придобита в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Правилен е изводът на административния съд за приложимост на нормата на чл. 167 ЗКПО при преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от същия закон, тъй като тя регламентира общо изискване за преотстъпването му като данъчно облекчение по смисъла на чл. 166, от което могат да се ползват само данъчно задължените лица, които стриктно изпълняват данъчните си задължения за своевременно внасяне в бюджета на дължимите данъци и други публични задължения, изброени в чл. 162, ал. 2 ДОПК, а в чл. 189б са регламентирани специалните изисквания, за преотстъпване на същия данък като данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за малки и средни предприятия, които осъществяват дейност по производството на селскостопански продукти. Изложените в този смисъл мотиви от административния съд настоящата касационна инстанция преценява като правилни. Мотивиран така, Върховният административен съд, осмо отделение