Решение № 6268 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11153/2017 г.

Решение № 6268 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11153/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от кмета на община Асеновград и В. Х. К., срещу решение № 1352/24.07.2017 г., постановено по адм. д. № 414/2017 г. по описа на Административен съд - П.. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението. Ответната страна - Н. М. Т., чрез своя пълномощник, представя писмен отговор с доводи за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалба за процесуално допустими, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба на Н. М. Т. срещу заповед № А-2007/7.12.2016 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 192, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е учредено безсрочно и възмездно право на преминаване в полза на В. Х. К. през два поземлени имота с идентификатори 12992.14.50 и 12992.14.46 по кадастралната карта на с. В., община Асеновград до поземлен имот с идентификатор 12992.30.75. Съдът е приел, че при издаването на заповедта са допуснати нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила, поради което я е отменил. Решението е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че поземлен имот с идентификатор 12992.30.75 няма излаз на улица. От заключението на вещото лице е видно, че е разрешено право на преминаване, като пътят минава през строителните граници на имот с идентификатор 12992.14.50 и освен това по предвидения път се осигурява достъп само за автомобили с висока проходимост. Достъпът на леки и товарни автомобили е невъзможен поради големия наклон на терена, а предвид обслужването на жилищен имот това не е най-целесъобразното решение. От разпита на вещото лице става ясно, че е възможен транспортен достъп до имот 12992.30.75, който преминава през общински имоти, а не тези посочени в заповедта. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 192, ал. 2 и 4 от ЗУТ, е законосъобразен. Тези разпоредби изискват с правото на преминаване да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, както и да се избере икономически най-целесъобразният начин. Правилна е констатацията на съда, че с разрешеното право на преминаване се влошат условията на застрояване на имот 12992.14.50, тъй като строителните линии са на три метра от границите на имота, а границата на сервитута е на четири метра. Законосъобразен е и изводът на съда относно това, че при издаването на оспорената заповед административния орган не е изследвал въпроса относно възможността да се осигури достъп до имот 12992.30.75 по друг начин. Представената по делото скица-предложение, както и заключението на вещото лице сочат, че такъв начин е възможен, но не е обсъждан от административния орган. С оглед изложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,