Решение № 1685 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9845/2009 г.

Решение № 1685 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9845/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби - от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП и от Борис Данаилов Томов в качеството му на ЕТ "Борис Томов" - гр. Ловеч, против решение № 272 от 2.06.2009 г., постановено по адм. дело № 595 от 2007 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт № 1100118 от 29.05.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Ловеч, потвърден с Решение № 583 от 01.08.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 4000 лв. по фактура № 134 от 30.06.2006 г., издадена от "Зорница 2005" ЕООД, съответно в частта на решението, с която е отхвърлена жалбата на едноличния търговец в останалата й част относно непризнато право на данъчен кредит. Присъдени са и съответните разноски съобразно уважената и отхвърлената част. В касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, се поддържа неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно приема, че по фактура № 134 от 30.06.2006 г., издадена от "Зорница 2005" ЕООД, са налице всички законови предпоставки на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за ползване на право на данъчен кредит и конкретно, че е налице реално осъществена доставка на строителни материали, както и че последните са използвани за извършване на облагаеми доставки от едноличния търговец. По съображения в този смисъл, подробно изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението в тази част и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата, или алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Борис Томов, не е взел становище по тази жалба, а е подал от своя страна също касационна жалба в частта, с която е отхвърлена жалбата му. В нея едноличният търговец поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на същото и връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на съда. Касационната жалба, подадена от Борис Томов, се оспорва като неоснователна от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" и за неоснователност на втората касационна жалба, подадена от Борис Томов, по изложени в съдебното заседание аргументи. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на двете касационни жалби, наведените в тях касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: И двете касационни жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения срок и са допустими. Разгледани по същество, и двете са неоснователни по следните съображения: Предмет на обжалване пред Административния съд - Велико Търново, е бил ревизионен акт № 1100118 от 29.05.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Ловеч (погрешно посочен в мотивите на обжалваното решение като издаден от ТД на НАП - Габрово), потвърден с Решение № 583 от 01.08.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, с който на ЕТ "Борис Томов" е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 33 469,44 лв. за данъчните периоди по ЗДДС (отм.) от 01.10.2003 до 31.08.2006 г. включително, като е определена и съответната дължима лихва. Органът по приходите е определил размера на данъка по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК поради това, че в хода на ревизията не е представена счетоводна отчетност от ревизираното лице по Закона за счетоводството (ЗСч.), както и поради това, че документите, необходими за установяване на данъчната основа, липсват или са негодни за ползване - хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 от ДОПК. Съдът е приел, че правилно ревизионното производство е проведено по този особен ред предвид това, че жалбоподателят не е представил изисканите му с ИПДПОЗЛ № К-3894 от 19.10.2006 г. първични и вторични счетоводни документи, както и че не е представена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, с която да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и източниците на всички доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране. Съдът е приел, че с оглед представянето на всички фактури в хода на съдебното производство жалбоподателят е оборил презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за вярност на фактическите констатации на ревизионния акт по отношение на това обстоятелство (липса на фактури) по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради което е преминал към произнасяне по съществото на спора въз основа на всички представени доказателства за наличието или липсата на основание за признаване на право на данъчен кредит по процесните фактури и предвид разпределението на доказателствената тежест съобразно общите правила на ГПК. С решението на Административния съд - Велико Търново, е отменен ревизионният акт в частта, с която е отказано право на данъчен кредит на ЕТ "Борис Димов" по фактура № 134 от 30.06.2006 г., издадена от "Зорница" ЕООД, и е отхвърлена жалбата в останалата й част, включително по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките от ЕТ "Гарант-Теодоси Петров", "Изолас" ООД, "Изола Петров" ЕООД, "Павлина 2004" ЕООД, "Ивтрейд" ООД, "Комерс" ЕООД и "Зорница" ЕООД (по фактура № 199 от 30.08.2006 г. за извършени СМР), като неоснователна. Така постановеното решение е правилно и обосновано. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново: За да отмени ревизионния акт по отношение на доставката по фактура № 134 от 30.06.2006 г. с предмет строителни материали, издадена от "Зорница" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че от жалбоподателя са представени доказателства, установяващи наличието на предпоставките на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит. По делото е безспорно установено, че данъкът е начислен по реда на чл. 55 от ЗДДС (отм.) и е платен по ДДС-сметката на доставчика, което е отбелязано и в ревизионния доклад. По отношение реалността на доставката настоящата съдебна инстанция споделя изводите на Административния съд - Велико Търново, основани на извършения цялостен анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното производство. На първо място, по делото е установено, че предметът на спорната фактура е идентичен с този на представените фактури от предходния доставчик "Михайлов" ЕООД, включително и по отношение на количествата доставени материали. От материалите по делото е видно, че е сключен договор за наем от 01.05.2006 г. между "Зорница 2005" ЕООД и Георги Стоянов Димитров, по силата на който последният се е задължил да предостави на дружеството за временно и възмездно ползване камион "Газ", модел 53. Действително, както е посочил касаторът, съдът погрешно е посочил, че приложеният по делото договор от 01.01.2006 г., сключен между "Герила" АД и "Зорница 2005" ЕООД, има за предмет отдаването под наем на същия камион. Това обстоятелство обаче не е повлияло на крайния извод на съда относно наличието на реална доставка. Представени са многобройни писмени доказателства относно транспортирането на стоките - товарителница и пътен лист за извършване на превоз на процесните строителни материали, както и експедиционна бележка за тяхното предаване на ЕТ "Борис Томов". Възражението на касатора, че вписването на Георги Димитров като превозвач на стоките е в противоречие с цитирания договор за наем, не може да бъде споделено, тъй като не съществува някаква забрана или уговорка отдаденият под наем товарен автомобил да се управлява от някои от лицата, влезли в наемни правоотношения. Констатацията във връзка с представените разходни касови ордери за наем на камиона, че разходите не са осчетоводени, също не води до извод за липсата на облигационно правоотношение между доставчика "Зорница 2005" ЕООД и Георги Стоянов Димитров. Предвид изложеното, като е приел, че в тази част са оборени констатациите в ревизионния акт за нереалност на доставките по процесната фактура и неправилно е отказано правото на данъчен кредит, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По касационната жалба на Борис Данаилов Томов: По отношение на отказаното право на данъчен кредит по доставките от ЕТ "Гарант-Теодоси Петров" касаторът не е изложил конкретни оплаквания, като настоящата инстанция счита, че при постановяването на решението в тази му част първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. В хода на административното и съдебното производство безспорно е установено, в това число и чрез заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, че фактурите по доставките от ЕТ "Гарант-Теодоси Петров" са издадени след дерегистрацията на едноличния търговец по ЗДДС, което представлява самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.). Настоящият касационен състав на Върховния административен съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно доставките от "Изолас" ООД и "Изола Петров" ЕООД, за които също не са релевирани конкретни възражения в касационната жалба. В хода на съдебното обжалване не са представени доказателства за реалното извършване на доставките, в това число за транспортирането на стоките и тяхното предаване на ЕТ "Борис Томов". Същите са доводите на съда по отношение на фактура № 199 от 30.08.2006 г. с предмет "извършени СМР", издадена от "Зорница 2005" ЕООД. Недоказани са останали обстоятелствата относно вида на извършените строително-монтажни работи и обекта, в който са реализирани, приемането на услугата, както и вложените от доставчика материали. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно доставчика "Павлина" ЕООД. В нея неправилно е посочено, че вещото лице по назначената експертиза е установило редовно водено счетоводство и наличие на счетоводни записвания за доставката. Видно от заключението по експертизата, дружеството не е намерено от вещото лице на посочения адрес, поради което не е отговорило на поставения въпрос относно отразяването на фактурата в счетоводството на доставчика и начисляването на данъка. Това обстоятелство, както и непредставянето на документи относно реалното извършване на доставката са обосновали правилния извод на съда за наличието на законовите предпоставки за отказ на правото на данъчен кредит. По отношение на доставчиците "Ивтрейд" ООД и "Гиби Комерс" ЕООД спорът се свежда до наличието на реално извършени доставки, тъй като по делото безспорно е установено начисляването на данъка по реда на чл. 55 от ЗДДС. В хода на съдебното производство с оглед установяване реалността на доставките от "Гиби Комерс" ЕООД са представени мемориален ордер и пътни листове, които са оспорени от процесуалния представител на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, като е предоставена възможност на жалбоподателя да представи доказателства за истинността им. Предвид непредставянето на никакви доказателства от страна на Борис Томов за установяване истинността на документите правилно съдът на основание чл. 194 от ГПК ги е изключил от доказателствения материал по делото. Досежно фактура № 362 от 25.11.2005 г. с предмет "извършена услуга" в хода на административното и съдебното производство от едноличния търговец не са ангажирани доказателства, установяващи вида на услугата и начина на нейното предоставяне. В тази връзка, с оглед липсата на други документи относно реалността на доставките, основателно съдът е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт в тази му част. По отношение на издадените от "Ивтрейд" ООД фактури с предмет "неръждаеми тръби, профили и колена" също по делото липсват доказателства за транспортирането, предаването и съхранението на стоките, поради което касационната жалба в тази част следва да бъде отхвърлена. Правилно е решението на съда по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите от доставчиците, на които в хода на ревизионното производство не са извършени насрещни проверки, имащи за предмет различни видове горива, строителни материали и услуги от телекомуникационни компании. В касационната жалба не са релевирани конкретни оплаквания относно тези доставки, но на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следва служебно да се произнесе относно съответствието на обжалваното решение с материалния закон. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, по отношение на тези доставки са представени единствено данъчни фактури, като по делото липсват и не са ангажирани доказателства за начисляване на данъка по чл. 55 от ЗДДС (отм.), както и за това, че процесните стоки и услуги са използвани за извършване на облагаеми доставки от ревизираното лице. Липсата на такива доказателства е довела до правилния извод, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по тези доставки. По тези съображения Върховният административен съд - първо отделение, намира, че обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора по делото не се следват разноски на страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,