Решение № 10525 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5739/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на директора на Регионална дирекция по горите Кърджали, чрез процесуалния си представител, срещу решение 531 от 07.04.2025 г. по адм. дело 29/2025 г. на Административен съд Ямбол. С обжалваното решение АС Ямбол е отменил заповед РД05-00245 от 27.11.2024 г. на директора на РДГ Кърджали, с която на основание чл. 57, т. 8 от Наредба 8 от 5 август 2011 г. за сечите и горите, във връзка с констатирано нарушение по чл. 52 ал. 1, т. 1 от същата наредба, за което е съставен констативен протокол серия КОО 130190/27.11.2024 г., е обезсилено позволително за сеч 0795273/24.11.2024 г. за поземлен имот с идентификатор 20674.35.4 земеделска територия юридически лица, в землището на [населено място] могила, община Свиленград. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че съдът е изяснил спора от фактическа страна, но погрешно е интерпретирал данните по делото и е достигнал до неправилни и необосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Сочи, че съдът неправилно е приел, че имотът, за който е издадено позволително за сеч, обезсилено с обсъжданата заповед, е горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Закона за горите. В тази връзка се позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредба 18 от 07.10.2015 г., според който инвентаризацията на горските територии не води автоматично до промяна на трайното им предназначение, без да е проведена предвидената в Закона за горите процедура за това. Навежда съображения, че процесният имот е инвентаризиран през 2015 г. като имот с характеристики на гора по смисъла на чл. 2 ЗГ преди 01.03.1991 г., но не е проведена процедура по реда на чл. 81 ЗГ или § 49 ПЗР на ЗГ за промяна на предназначението на имота със заповед на министъра на земеделието и храните. Едновременно с това намира за неправилни изводите на съда, че са спазени изискванията за издаване на позволително за сеч, т. к. липсва утвърден горскостопански план или програма и не е налице хипотезата на чл. 88, ал. 5, т. 2 ЗГ, посочена като правно основание за издаването му. При тези съображения, развити подробно в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба Секвоя С. К. ЕООД, не е представил писмен отговор по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: По делото са установени следните фактически обстоятелства: Съгласно договор за наем на земеделска земя 107 от 10.10.2024 г. , сключен между С. И. Г. ООД в качеството на наемодател и Секвоя С. К. ЕООД, в качеството на наемател, наемодателят е предоставил на наемателя под наем за временно и възмездно ползване, за една стопанска година, считано от 01.10.2024 г. до 30.09.2025 г. собствените си земеделски земи, описани в таблица към договора, включително поземлен имот 20674.35.4, находящ се в [населено място] могила, община Свиленград. На същата дата 10.10.2024 г. между Секвоя С. К. ЕООД и инж. И. И. е сключен договор за услуга с предмет издаване на позволителни за сеч за земеделски имоти, за които възложителят е упълномощен представител и наемател. На 17.10.2024 г. е извършено трасиране на ПИ 20674.35.4 и е съставен протокол за трасиране или означаване и координиране на границите на поземления имот, съгласно чл. 65, ал. 5 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. По КК на [населено място] могила, община Свиленград имотът представлява земеделска територия, с начин на трайно ползване гори и храсти в земеделска земя. Във връзка с подадено от Секвоя С. К. ЕООД инвестиционно предложение за почистване от върхово изгорели при пожар иглолистни и широколистни дървета в имоти с изброени идентификатори, в т. ч. ПИ 20674.35.4, директорът на РИОСВ Хасково, с акт изх. БР-509(4)/18.11.2024 г. е приел, че в резултат на съвместна проверка от РДГ Кърджали, ТПДГС Свиленград, ОСЗ Свиленград и РИОСВ Хасково, поземлен имот с идентификатор 20674.35.4 , с площ 30598 кв. м., попада в част от посочените подотдели: 402 у склопена култура, на възраст 40 години, в състав черен бор, бял бор и единично участие на благун и 402 т склопена култура, на възраст 45 години, в състав черен бор и единично участие на благун. Констатирано е, че съгласно Инвентаризацията на горските територии на ТПДГС Свиленград от 2024 г. имотът представлява гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗГ, а по кадастралната карта на [населено място] могила е земеделска територия. В писмото е посочено, че при обход на терена в границите на имота се забелязват напълно обгорели иглолистни дървета на възраст около 40 години, опожарени при пожар възникнал на 13.07.2024 година. Възложителят е уведомен, че за инвестиционното предложение не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за оценка за съвместимостта. С протокол рег. 745600-463/08.08.2024 г. е регистриран горски пожар, възникнал на 13.07.2024 г., вследствие на който са засегнати горски територии като територията на обсъждания имот е идентифицирана като собственост на юридически лица (юридически земеделски територии). С позволително за сеч 0795273 от 24.11.2024 г., издадено на основание чл. 108 ЗГ от инж. И. И. лицензиран лесовъд, е разрешено на Секвоя С. К. ЕООД да извърши добив в имот 20674.35.4, находящ се в землището на [населено място] могила, площно сечище от 3,059 ха. Посочен е вид на сечта в насаждение по чл. 88, ал. 5, т. 2 ЗГ, очакван добив 600 куб. м. лежаща маса. Отбелязани са допълнителни изисквания при провеждане на сечта - масата е определена окомерно, опожарена иглолистна дървесина, почистване на земеделска земя. С констативен протокол от 27.11.2024 г., съставен от служители на РДГ Кърджали, при извършена проверка е установено, че позволително за сеч 0795273 от 24.11.2024 г. е издадено в нарушение: 1) на чл. 108, ал. 1, т. 4 ЗГ, т. к. оправомощените лица могат да издават позволително за сеч само за горски територии; 2) на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба 8/05.08.2011 г. за сечите в горите поради липса на горскостопански план или програма, одобрен пан извлечение или предписание; 3) като вид на сечта е посочен чл. 88, ал. 5, т. 2 ЗГ за плантация от дървесни и храстови видове като дървесните видове в имота не са от този вид. С обжалваната пред първата инстанция заповед РД05-00245 от 27.11.2024 г., издадена от директора на РДГ Кърджали, на основание чл. 57, т. 8 от Наредба 8 от 05.08.2011 г., във връзка с констатирано нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба 8 от 05.08.2011 г., за което е съставен констативен протокол, е обезсилено позволително за сеч 0795273 от 24.11.2024 г. за поземлен имот с идентификатор 20674.35.4 земеделска територия юридически лица, в землището на [населено място] могила, като в обстоятелствената част на акта са възприети мотивите, изложени в констативния протокол. При тези фактически обстоятелства съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е обсъдил подробно приложимата нормативна уредба и с оглед фактическите установявания по казуса е достигнал до извод, че са изпълнени законовите изисквания за издаване на обезсиленото позволително за сеч. Въз основа на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗГ, които регламентират кои земи притежават характеристиките на горски територии, съдът е приел, че предмет на позволителното за сеч са горски територии, извън посочените в чл. 108, ал. 1, т. 1 и 2 ЗГ. Издателят на позволителното за сеч е надлежно вписан в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, дружеството има сключен нарочен договор с лицензирания лесовъд и след като имотът по своята характеристика е гора, същият притежава изискваната от закона компетентност да издаде позволителното за сеч в горска територия, собственост на юридическо лице. По отношение на приетото от органа нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба 8 от 05.08.2011 г. съдът е приел, че не е ясно коя точно хипотеза от визираните в разпоредбата е нарушена не е посочен конкретният документ, който би следвало да съпътства издаването на позволителното за сеч. Аналогични са изводите на съда относно нарушението по чл. 88, ал. 5, т. 2 ЗГ за липса на яснота към коя хипотеза е подведено нарушението и в какво се състои несъответствието с Приложение 5 от Наредба 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране на горските територии. При тези съображения съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, доколкото не се констатира да са налице сочените в нея правни основания за обезсилване на издаденото позволително за сеч и в разрез с целта на закона, и постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, намира, че съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по спора, правилно е интерпретирал фактите и е достигнал до обосновани изводи относно приложимия правен режим за процесния имот и компетентността на издателя на обезсиления акт, но неправилно е приел, че не са налице визираните в заповедта нарушения на материалния закон при издаване на позволителното за сеч. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗГ обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България се уреждат от този закон. Съдът правилно е приел, че съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗГ поземлен имот с идентификатор 20674.35.4, предмет на обезсиленото позволително за сеч, е горска територия, т. к. по своята характеристика отговаря на дефиницията за гора по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗГ. Гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗГ са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. В чл. 2, ал. 3 ЗГ изчерпателно е посочено за кои категории площи не се прилага Законът за горите и това са - 1. паркове и градини в урбанизирани територии; 2. горите и земите в националните паркове и в резерватите; 3. дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават белезите на гора по ал. 1; 4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища. При инвентаризацията на горските територии на ТПДГС Свиленград процесният поземлен имот, който е отразен като земеделска земя в кадастралната карта, е категоризиран като гора на приблизително 40 години, с дървесна растителност от черен бор, бял бор и благун, т.е. попада в хипотезата на § 49 ПЗР на ЗГ. Според представените с касационната жалба таксационни описания на подотдели 402 т и 402 у поземленият имот е с насажденията от иглолистни и единични широколистни култури, които изцяло покриват характеристиката за гора, съгласно правната уредба на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗГ. В тази връзка, неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че имотът не е горска територия, позовавайки се на чл. 9, ал. 2 от Наредба 18 от 07.10.2015 г. и на липсата на проведена процедура по промяна предназначението на поземления имот по реда на чл. 81 ЗГ. В чл. 9, ал. 2 от Наредба 18 от 07.10.2015 г. е предвидено, че инвентаризираните залесени и самозалесени земеделски територии не се включват в баланса на горските територии, а с чл. 81 ЗГ е регламентирана процедурата по промяна на предназначението на земеделски територии или нарушени територии по смисъла на Закона за устройство на територията в горски територии, която приключва със заповед на министъра на земеделието и храните. Сходна е процедурата по § 49 ПЗР на ЗГ, която урежда промяна на предназначението на земеделски терени, които са представлявали гори преди 1 март 1991 година. Обстоятелството обаче, че след инвентаризацията и отразяването в горскостопанските карти на поземления имот, не е проведена процедура по чл. 81 ЗГ, респ. по § 49 ПЗР на ЗГ, за промяна на предназначението на имота като горска територия и отразяването й в кадастралната карта въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните, не налага различен извод относно приложимата нормативна уредба. След като поземленият имот притежава характеристиките на гора и не попада в изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3 ЗГ, извършваните в него горскостопански дейности следва да са по реда и условията на Закона на горите. По определение на т. 19 от § 1 ДР на ЗГ, това са дейностите, свързани със стопанисването, защитата и опазването на горските територии и добива на дървесина, както и с изготвянето на горскостопански планове и програми. Обратното разбиране би означавало за тези горски територии да се прилага Законът за опазване на селскостопанското имущество, което противоречи на принципа за дерогиране на общия закон при правна уредба в специалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗГ, Законът за горите е специален по отношение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, който дава лаконична уредба за опазване на трайните насаждения в селскостопанските земи чл. 32 34 ЗОСИ и е неприложим по отношение на имоти, които представляват горски територии и не попадат в изключенията по чл. 2, ал. 3 ЗГ. В допълнение следва да се посочи, че § 9 ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи също регламентира, че земеделските земи, върху които е възстановено правото на собственост по реда на чл. 10 от този закон и са гори по смисъла на Закона за горите, се подчиняват на режима на Закона за горите и на Закона за ловното стопанство. Ето защо доводите и възраженията в касационната жалба във връзка с приложимия правен режим за обсъждания имот не намират опора в релевантната правна уредба и освен това противоречат на основната теза на касатора, че обезсиленото позволително за сеч е издадено в нарушение на визираните в заповедта материалноправни разпоредби на Закона за горите, както правилно е отбелязал решаващият съд. Съдът правилно е приел, че административният орган в противоречие с фактическите установявания и относимите правни разпоредби е приел, че поземленият имот не е горска територия и не попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 4 ЗГ. Изводите на съда, че обезсиленото позволително за сеч е издадено в съответствие с чл. 108, ал. 1, т. 4 ЗГ от оправомощено лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии извън посочените в т. 1 и 2 (държавна и общинска собственост), с което собственикът има сключен договор за конкретния имот, са правилни и обосновани. Неправилно съдът е приел, че не са налице материалноправните основания за обезсилване на издаденото позволително за сеч по чл. 57, т. 8 от Наредба 8 от 05.08.2011 г. Съгласно чл. 57, т. 8 от Наредба 8 от 05.08.2011 г. позволително за сеч, издадено по реда на наредбата, се обезсилва когато е издадено в нарушение на чл. 52 - 56 и чл. 65 72. В чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба 8 от 05.08.2011 г. е предвидено, че сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите въз основа на утвърден горскостопански план или програма, одобрено план-извлечение, предписание или в случаите на чл. 45, ал. 7 и 8. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че за имота няма горскостопански план или програма, одобрен план-извлечение или предписание. Действително, както е приел съдът, в чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредбата за сечите в горите са предвидени различни основания, по силата на които се издава позволително и може да се извършва сеч в горските територии наличие на горскостопански план или програма, предписание или план извлечение. Неправилно обаче е счел, че няма яснота нарушението към коя от изброените хипотези се отнася, т. к. според данните по делото не се установява за процесната горска територия да е налице което и да е от изброените основания, както е приел и органът в обсъжданата заповед. Съгласно чл. 101, ал. 1 ЗГ, сечите се провеждат за възобновяване, отглеждане и подобряване състоянието на горите и за постигане на целите, заложени в горскостопанските планове и програми или план-извлечение. В чл. 13, ал. 3, 4 и 8 ЗГ е предвидено, че за горските територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, се изработват горскостопански планове или програми, с които се определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10 години и се утвърждава със заповед на директора на съответната регионална дирекция по горите. По делото няма данни и не се е твърдяло за гората в имота да е налице горскостопански план и/или програма, доколкото и според административния орган същият не е със статус на горска територия и не се прилага режимът на Закона за горите. Съгласно чл. 106, ал. 1 ЗГ освен в случаите, предвидени в горскостопанския план или програма, собствениците на гори, както и лицата, на които е предоставено управлението на поземлени имоти в горски територии, провеждат санитарни и принудителни сечи и когато е дадено предписание за това от регионалната дирекция по горите или от съответната лесозащитна станция, както и на основание план-извлечение. По делото не е спорно, че обезсиленото позволително за сеч е издадено за провеждане на сеч след възникнал пожар в поземления имот. Пожарът представлява абиотично въздействие според дефиницията на § 1, т. 1 ДР на ЗГ. Съгласно чл. 35, ал. 1 и 3 от Наредба 8 от 05.08.2011 г., принудителна сеч се провежда при наличие на повреди, причинени от абиотични въздействия. В този случай се отсичат повредени и/или повалени дървета с цел усвояване на дървесината в изброените хипотези по чл. 34, ал. 3, т. 1 3, като т. 3 е когато са предвидени в одобрено план-извлечение, ако няма утвърден горскостопански план или за изменение на насоката на стопанисване при утвърден горскостопански план или програма. В оспорената заповед изрично е посочено, че за имота няма горскостопански план или програма, одобрено план-извлечение или предписание. В обезсиленото позволително за сеч изобщо няма позоваване на която и да е от визираните по-горе хипотези за провеждане на сеч в обсъжданата горска територия. В контекста на фактическите установявания и приложимите правни разпоредби, не става въпрос за неяснота коя от хипотезите по чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредбата е релевантна, както е счел решаващият съд, а че не е изпълнено нито едно от основанията, което би било меродавно към издаване на позволителното за сеч. Съдът не е изложил убедителни мотиви защо намира, че не е допуснато нарушение на материалния закон при определяне на вида на разрешената сеч по чл. 88, ал. 5, т. 2 ЗГ в обезсиленото позволително. Съгласно чл. 88, ал. 5, т. 2 ЗГ не сe стопанисват като гора плантации от дървесни или храстови видове, създадени с цел ускорено производство на биомаса. Плантацията представлява изкуствено насаждение, създадено за производство на дървесина и горски продукти - § 1, т. 50 ДР на ЗГ. Стопанските дейности, включително провеждането на сечи в териториите по чл. 88, ал. 2, т. 5 ЗГ се осъществяват по различни, самостоятелни правила, уредени в Закона за горите и подзаконовите актове. Дървесните видове, предвидени за плантациите по чл. 88, ал. 5, т. 2 АПК са изброени в Приложение 5 към Наредба 18 от 07.10.2015 г. и измежду тях не фигурират черен бор, бял бор и благун, с които е заета обсъжданата горска територия. Поради това решаващият съд неоснователно е приел, че в обжалваната заповед не е ясно посочено на кое от изброените изисквания не отговаря позволителното за сеч. В съответствие със законовите разпоредби административният орган ясно е посочил, че правното основание, на което е издадено позволителното за сеч е за провеждане на вид сеч, която е различна от действително осъществената. Налице е нарушение на материалния закон, т. к. гората, предмет на обезсиленото позволително за сеч не отговаря на критериите за плантация по чл. 88, ал. 5., т. 2 ЗГ и за нея не е приложим редът и условията за провеждане на сеч за този вид насаждения. Предвид изложеното, законосъобразно и в съответствие с релевантните разпоредби административният орган е приел, че позволителното за сеч е издадено в нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба 8 от 05.08.2011 г. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице основанията за отмяна по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Секвоя С. К. ЕООД срещу заповед РД05-00245 от 27.11.2024 г. на директора на РДГ Кърджали, с която на основание чл. 57, т. 8 от Наредба 8 от 5 август 2011 г. за сечите и горите, във връзка с констатирано нарушение по чл. 52 ал. 1, т. 1 от същата наредба, е обезсилено позволително за сеч 0795273/24.11.2024 г. за поземлен имот с идентификатор 20674.35.4 в землището на [населено място] могила, община Свиленград. С оглед изхода на спора, Секвоя С. К. ЕООД следва да заплати на Регионална дирекция по гори Кърджали направените разноски по делото в размер на 200лв. за юрисконсултско възнаграждение, по 100лв. за всяка инстанция, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,