Решение № 2784 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 864/2017 г.

Решение № 2784 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 864/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "К." ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление село Ц. Б., ул. "П. В." .№..., представлявано от управителя С. С., и М. Н. С., чрез пълномощника си адвокат Р. С., подадена против решение № 114 от 09.12.2016 г. по адм. дело № 266/2016 г. на Административен съд Ш., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 2153-27-35/24.08.2016 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Ш. и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че не е съществувала и не съществува към настоящия момент законодателна забрана съдружник да сключва облигационен договор с търговското дружество, и в този конкретен случай е била налице правно основание, предвидено в закона осигуряване за положен труд по този облигационен договор. Иска се отмяна на обжалваното решение и на индивидуалния административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ-гр. Ш. чрез главен юрисконсулт Л. И. излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 114 от 09.12.2016 г. по адм. дело № 266/2016 г. Административен съд Ш. е отхвърлил жалбата на "К." ООД против Решение № 2153-27-35/24.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Ш., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх. № 1012-27-55/22.07.2016 г. срещу отказ от заверка на осигурителна книжка на М. Н. С., ЕГН ********** за периода 01.01.2004 г. до 31.05.2004 г. за работа без трудово правоотношение в "К."ООД и срещу задължително предписание № ЗД-1-27- 00155922/12.07.2016 г. на контролен орган на НОИ, в частта с която на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е разпоредено да бъде заличена информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за М. Н. С., ЕГН ********** с код за вид осигурен "14" за месеците от януари 2003 г. до май 2004 г. за осигурителен стаж и доход за работещи без трудово правоотношение, и са присъдени разноски. Съдът е приел, че С. като съдружник в търговско дружество и самоосигуряващо се лице е следвало да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, но вместо това неправилно се е осигурявала по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление за заверка на осигурителна книжка вх. № 4004-27-266 от 29.02.2016 г. дружеството "К." ООД е поискало от директора на ТП на НОИ-гр. Ш. да бъде заверена осигурителната книжка на М. С. за периода от 01.01.2004 г. до 31.05.2004 г. и от 01.01.2014 г. до 06.2015 г. В отговор на писмо изх. № 1029-27-810/14.03.2016 г., директорът на офис Ш. при ТД на НАП-В. е уведомил директора на ТП на НОИ-Ш., че в резултат на извършената проверка е установено, че за периода от м. 01.2004 г. до м. 05.2004 г. С. е притежавала качеството на управител и съдружник в "К." ООД и е упражнявала дейност, и по нетрудови правоотношения в същото дружество. Същата не е декларирала данни с регистрация на самоосигуряващо се лице, с която да декларира упражняване на дейност в качеството на самоосигуряващо се лице за посочения период и не е внасяла осигурителни вноски, в качеството на самоосигуряващо се лице и за нея не са подавани данни с Декларации обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" за самоосигуряващо се лице. Въз основа на извършена проверка и направените констатации контролен орган на ТП на НОИ приел за установено, че С. е вписана като съдружник, управител и представител на "К." ООД, считано от 30.01.2002 г. до 04.06.2015 г. и в този период е извършвала трудова дейност в дружеството като съдружник и управител. За нея няма подадена декларация за заявено начало на осигуряване за времето от м. 02.2002 г. до 31.05.2004 г., а е налице заявление с вх. № 612/07.06.2004 г., с което е декларирала осигуряване считано от 01.06.2004 г., като С. е изявила желание осигурителната й книжка да бъде заверена за периода 01.01.2004 г. до 31.05.2004 г. Представила е граждански договор № 3/05.01.2004 г., сключен между нея и дружеството за осъществяване на последващ контрол при диагностика на автомобили за посочения период. От представените сметки за изплатени суми за този период е установил, че осигурителните вноски са внесени за сметка на дружеството. При тези данни е прието, че вместо да се осигурява като съдружник по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО същата неправилно и в нарушение на чл. 11 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ се е осигурявала по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО за периода от 01.01.2003 г. до 31.05.2004 г., за който период липсват данни за внесени осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице. И тъй като липсват вноски за самоосигуряващо се лице за периода м. 01-05.2004 г. вкл., осигурителната книжка на С. е заверена само за периода 01.01.2014 г. до 03.06.2015 г. и е отказана заверка на осигурителен стаж и доход, вписан в осигурителна книжка за периода 01.01.2004 г. до 31.05.2004 г. Въз основа на направените при проверката констатации, че за периода 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г. осигурителната книжка на С. е заверена неправилно, а данните в Регистъра на осигурените лица за времето от 01.01.2003 г. до 31.05.2004 г. са некоректни, ст. инспектора по осигуряването Б. Д., като контролен орган на ТП на НОИ издала и Задължителни предписания № ЗД-1-27-00155922/12.07.2016 г. на осигурителя "К." ООД-с. Ц. брод да заличи данните с декларация образец 1, с вид осигурен "14" за С., за времето от 01.01.2003 г. до 31.05.2004 г. и да коригира данните с декларация 1, с вид осигурен "12" за С. за м. 06.2015 г., 3 дни в осигуряване, 57.27 лв. осигурителен доход, 03.06.2015 г. последен ден в осигуряване. Отказа и предписанията са обжалвани от дружеството, като с решение № 2153-27-35/24.08.2016 г. директорът на ТП на НОИ-Ш. е оставил жалбата без уважение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества. Тези лица се осигуряват по реда на НООСЛБГРЧМЛ. Осъществяваната дейност по управление правилно е била определена като основание за задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Освен това е установено, че С. е полагала труд и по без трудово правоотношение - по граждански договор, като осигурителните вноски са били удържани от възложителя, което е довело до неправилно осигуряване. Върху възнагражденията за работа без трудови правоотношения лицата са длъжни да внесат осигурителните вноски по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО /предишна ал. 8/, като ги включат в Справката за определяне на окончателен размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение