Решение № 7 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2558/2014 г.

Решение № 7 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2558/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. К. чрез адв. Г. Н. против решение № 8739 от 13.12.13 г. по в. гр. дело № 5839/11 г. на Софийски градски съд. С него е отменено решение № III-17-45 от 20.05.09 г. по гр. дело № 3529/07 г. на СРС, 86 състав в часттта за ползване на семейното жилище и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени претенциите на И. Г. К. и М. Г. П. -К. за предоставяне на ползването на апартамент, находящ се на първи надпартерен етаж в жилищната сграда в [населено място], [жк], [улица], собственост на [фирма], с управител и едноличен собственик М. Г. П. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Искането е за обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Ответницата по жалбата М. П. счита, че е неоснователна. С определение № 1109 от 2.10.14 г. състав на Четвърто гражданско отделение е допуснал въззивното решение до касационен контрол за проверка на процесуалната му допустимост. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери допустимостта и правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: За да отхвърли претенциите и на двете страни за предоставяне ползването на семейното жилище, въззивният съд е приел, че то е собственост на търговско дружество, не са събрани доказателства, че отношенията между съпрузите са търпими, за да се разпредели ползването му между тях, и родените от брака деца са навършили пълнолетие. Настоящият състав на Четвърто г. о. на ВКС, приема, че решението е допустимо, но неправилно. В разглеждания случай и двете страни са направили искания за предоставяне ползването на семейното жилище. По правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация. След въвеждането му като предмет на делото от страните съдът дължи произнасяне и по двете претенции. Действително въззивното производство е прекратено по въззивната жалба на И. К., но за да се произнесе съдът за ползването на семейното жилище е необходимо да се възстанови висящността и на двете претенции. Неправилно въззивният съд е отхвърлил исканията за предоставяне ползването на семейното жилище и на двете страни. Съдът е следвало да разреши спора между страните, при съблюдаване на критериите по чл. 107 СК (отм.) и ППВС № 12/71 г. По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да отмени обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и да върне делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.