Решение № 5738 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12999/2010 г.

Решение № 5738 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12999/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "ВИА ОЙЛ"-ЕООД със седалище в гр. Варна и адрес на управление: ул. "Дебър" № 54, вх. А, ет. 2, ап. 5, подадена чрез процесуалния му представител адв. Колева, срещу решение № 1786 от 20.08.2010 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 2680/08 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 030800789/10.07.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 535/15.09.08 г. на зам. директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението"-гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел в своето решение, че спорът между страните се свежда до реалното осъществяване на доставките между дружеството и преките доставчици. Мотивите на органа по приходите за отказ на правото на данъчен кредит са свързани с непредставянето на доказателства във връзка с обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. Възможността на жалбоподателя да осъществи транспортирането на стоката не е оспорена в хода на ревизията. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил № РА № 030800789/10.07.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 535/15.09.08 г. на зам. директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението"-гр. Варна при ЦУ на НАП. I. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с № № 557/22.12.03 г. и 559/27.01.04 г., издадени от "Авесста" - ЕООД, с предмет на доставките котелно гориво. В ревизионния доклад и в ревизионния акт, както и в решението на зам. директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението"-гр. Варна при ЦУ на НАП е посочено, че от страна на доставчика не са представени доказателства за извършване на доставката, за счетоводна отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходни доставки, поради което са налице обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Съгласно изискванията на чл. 63 от ЗДДС (отм.), данъчен кредит е сумата от начислен данък по получена от регистрираното лице облагаема доставка. Доставка по смисъла на чл. 6 от закона е прехвърлянето на собственост върху стока или услуга. Не са представени документи, доказващи изпълнение на доставките - предмет на фактуриране от страна на прекия доставчик на ревизираното лице по смисъла на чл. 6 от закона. Не се доказва наличие на възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.). Посочени са правните основания на чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4, чл. 64, ал. 1, т. 2, чл. 63 , чл. 6 и чл. 24 от ЗДДС (отм.). В хода на съдебното производство е прието заключение на вещото лице по назначената ССЕ, според което от проверката в счетоводството на "Авесста" - ЕООД се установява начисляването на данъка по процесните фактури и предходният доставчик по фактура № 559/27.01.04 г., който е ЕТ "Манол Божков - ММ" по фактура № 363 от 31.01.04 г. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА в тази част, като е изложил мотиви за това, че не са представени доказателства, установяващи реалното осъществяване на доставките, а именно - за обективно осъществено прехвърляне право на собственост върху стоката - котелно гориво. Според сключения договор с този доставчик, транспортът на горивото се осъществява с автоцистерни на купувача или с ж. п. транспорт. Доказателства за транспортирането на горивото, за това къде е предадено и натоварено и къде се съхранява не са представени. По отношение на този доставчик изводите на съда са правилни. Неоснователен е доводът на касатора, че органът по приходите не е оспорил реалността на доставките по двете процесни фактури. Макар да е доказано начисляването на данъка в счетоводството на доставчика, то доказателства за реалното осъществяване на доставките не са представени. Посочването на предходния доставчик по една от фактурите не е достатъчно, за да се приеме, че е налице доставка по тази фактура. В касационната жалба се твърди, че жалбоподателят разполага с необходимите транспортни средства /цистерни/ за транспортиране на горивото и доказателства за това са били представени на органа по приходите. С оглед мотивите на съдебното решение, което е предмет на касационно обжалване и след като доказателства за това, че транспортът на горивото е осъществен с цистерни на получателя, не се съдържат в преписката, то жалбоподателят следваше до ги представи в касационното производство. II. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по фактури с № № 570/05.08.04 г. и 576/10.09.04 г., издадени от ЕТ "Манол Божков - ММ" с предмет на доставките котелно гориво. По отношение на тези доставки действително правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 5 във вр. с чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) в размера на данъка по фактурите, издадени от предходните доставчици - ЕТ "Кайне - Николай Иванов - Спас Спасов" по фактури с № № 100/09.08.04 г., 101/10.08.04 г., 112/25.08.04 г., 113/26.08.04 г. и 114/27.08.04 г. и "Дивайс"-ЕООД по фактура № 1632/05.08.04 г. В случая в хода на ревизията на са представени доказателства, установяващи обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) от тези предходни доставчици и е оспорена реалността на предходните доставки, по които получател е ЕТ "Манол Божков - ММ". Правоприемникът на ЕТ "Кайне - Николай Иванов - Спас Спасов" не е открит при извършването на насрещната проверка в хода на ревизията. Същият не е бил открит и при извършената на ЕТ "Манол Божков - ММ" ревизия, приключила с РА № 0365215/27.02.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна и представен като доказателство по делото. По всички фактури, издадени от ЕТ "Кайне - Николай Иванов - Спас Спасов", по които ЕТ "Манол Божков - ММ" е упражнил право на данъчен кредит, това право му е отказано с РА. По фактурите с посочените по-горе номера, издадени през м. август 2008 г., очевидно ревизираният ЕТ не е упражнил право на данъчен кредит. Същите не са посочени в РА като получени от него през данъчния период м. август 2004 г. Нещо повече, за данъчния период м. септември 2004 г. е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от същия доставчик с № № 83, 87 и 88, което показва, че фактурите с № № 100/09.08.04 г., 101/10.08.04 г., 112/25.08.04 г., 113/26.08.04 г. и 114/27.08.04 г. не са били издадени на посочените в тях дати. В хода на тази ревизия доставчикът "Дивайс"-ЕООД не е проверяван. В хода на настоящата ревизия е констатирано, че той не е разполагал със стоката към момента на издаването на фактурата и следователно няма как да е прехвърлил собствеността върху нея на получателя. Доказателства, установяващи реалното осъществяване на тези предходни доставки, не са представени от жалбоподателя в хода на съдебното производство, поради което с решението правилно е отхвърлена жалбата и срещу тази част на РА, макар и по съображения, различни от изложените в мотивите на същото. Съдът е изложил съображения, аналогични на тези във връзка с доставките по фактурите, издадени от "Авесста" - ЕООД. С оглед на изложеното, решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е представляван от юрисконсулт в касационното производство и не е заявил претенция за разноски за това производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение