Решение № 1172 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11010/2010 г.

ВАСIV отделение23.01.2012 г.докладчик Галина Карагьозова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 851 от 23.04.2010 г., постановено от Административен съд - Варна, Първо отделение, пети състав, по адм. дело № 3323/2008 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1172 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11010/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Денислава Димитрова Бадинска, против решение № 851 от 23.04.2010 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 3323/2008 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, по отношение имоти № 4522, 4523 и 478 по ПНИ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена първоначалната жалба като се отмени оспорената заповед на областния управител относно посочените имоти. Представени са писмени бележки. Ответникът - областният управител на Варненска област, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бонева, в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Никола Йорданов Николов, Димитра Борисова Георгиева, Ружана Стоянова Тодорова, Кирил Тодоров Кирилов, Йорданка Тодорова Петрова, Ганка Костадинова Иванова, Христо Михайлов Христов, Коста Михайлов Христов, Киро Янев Киров, Кирчо Панайотов Янчев, Янко Панайотов Янчев, Веска Николова Монева, Киро Николов Киров, Стоянка Алексиева Кирова, Керанка Миткова Чолакова, Пепа Димитрова Желева, Стефка Тодорова Желева, Кирил Костов Манолов, Антония Добрева Челебиева, Лена Тодорова, Катя Кирилова Байчева, Асен Бориславов Стоянов, Стоянка Василева Парушева, Кремена Иванова Янева, Радостина Иванова Минкова, Милен Желев Митев, Тодор Петров Тодоров, Еленка Петрова Даркева не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - Варна е образувано по жалба на настоящата касаторка против цитираната заповед - № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г., на областния управител на Варненска област, за одобряване на ПНИ за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землището на кв. Виница, община Варна, по отношение отреждането на имоти № 478 и съседните № 4522 и 4523 по плана. Възражението е, че в новообразуваните имоти № 4522 и № 4523 са включени изградени съоръжения - подпорни стени, наложени поради голямата денивелация на терена, както и изграден басейн и съоръженията за същия. Чрез проектирането на посочените имоти се нарушава фактическата - действителна имотна граница с имот № 478, който е собствен на жалбоподателката. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, като е приел за установено, че жалбоподателката се легитимира като собственик - нотариален акт № 152/1999 г., на имот от 600 кв. м идеални части от лозе, цялото с площ от 820 кв. м, а по скица от 950 кв. м, който е придобила чрез покупка от бивши ползуватели. С ПНИ за имота й е отреден имот № 478 с площ от 600 кв. м, като в регистъра към плана жалбоподателката е вписана като собственик. Имот № 4522 е вписан като собствен на наследници на Киро Киров с площ от 352 кв. м, а имот № 4522 е с площ от 519 кв. м, вписани на собственици - наследници на Керана Николова Апостолова. От неоспореното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че в имот № 4523, който е образуван чрез отделяне на частта над 600 кв. м от имот № 478 са останали изграденият басейн, подпорна стена, плочник и трайни насаждения. Съдът не е възприел заключението на вещото лице относно констатацията, че имот № 4523 не отговаря на изискванията за площ в селищно образувание, тъй като е с площ от 519 кв. м, т. е. повече от минимално изискуемите 400 кв. м. При тези данни съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като с ПНИ са отчетени правата на собственост на жалбоподателката, като й е отреден имот, отговарящ на същите и на изискванията на закона - чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Отхвърлил е възражението, че новообразуваният имот № 4523 не отговаря на изискванията, тъй като са налице всички основания за образуване на нов имот за наследниците на бившия собственик - разлика над 600 кв. м, липса в тази разлика на съоръжения, които следва да бъдат отчетени - изградения басейн и обслужващите агрегати са изградени без строителни книжа. Освен това съдът е посочил, че възможността за присъединяване на действително ползвани от бившите ползуватели разлики до реално владените граници на имотите, какъвто е и настоящият случай, могат да бъдат присъединявани само към имоти, отредени за ползуватели с трансформирано право на ползване, докато жалбоподателката не е ползувател, а е придобила имота на друго основание. Съдът е отхвърлил като неотносими възраженията относно отразяването на собствеността и съответствието на новообразуваните имоти № 4523 и № 4522, тъй като посоченото касае правата на трети лица и са ирелевантни за спора. По тези причини жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ, разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. метра. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост, какъвто е и настоящият случай. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от ПНИ и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. В случая тези изисквания са спазени. Правилно съдът е приел, че приоритета на бившите ползватели, респективно на лицата придобили право на собственост от такива лица, е до нормативно определената площ на имота, в случая до 600 кв. м. За тази площ е признато правото им да придобият собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За разликата над тази площ, която реално е ползвана от тези лица е въведено нормативно изискване за минимална площ, при наличие на която се отрежда имот за бившите собственици, за които е признато право на възстановяване. По този начин законодателят е въвел баланс за упражняване на конкуриращи се права. В случая е установено, че разликата над отредените за жалбоподателката 600 кв. м е достатъчна за образуване на нов имот за бившите собственици. (Дори в нот. акт, с който същата се легитимира е посочено, че по скица имотът е с площ от 950 кв. м, при реално владени 820 кв. м). Праводателят на жалбоподателката, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, е придобил 600 кв. м, идеални части, именно които е прехвърлил на жалбоподателката. Отреденият й с ПНИ имот напълно съответства на правата по нотариален акт. Дори и да се приеме най-благоприятното за жалбоподателката, че същата макар и приобретател, а не бивш ползувател, може да претендира за присъединяване на реално ползваните части над отредените й 600 кв. м, то в случая не са налице необходимите условия затова. Разликата до действително ползвания размер на имота е в рамките на нормативно определената за отреждане на имот и за бившия собственик. В тази разлика действително се намират съоръжения - подпорни стени, басейн и обслужващата го инфраструктура, които съгласно легалната дефиниция на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ са съоръжения, които следва да бъдат съобразени, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, но само в случай, че от разликата не би могъл да се образува самостоятелен имот, която хипотеза не е налице. В тази насока правилно съдът е приел, че новообразуваният имот № 4523 отговаря на изискванията на закона. Отреждането на имот за бившия собственик дори не следва да се съобразява с изискванията на чл. 19 от ЗУТ, както съдът е приел, обсъждайки установеното от вещото лице, че имотът е над 400 кв. м, тъй като в случая е приложима специалната разпоредба на чл. 28, ал. 7 и ал. 9, изр. последно от ППЗСПЗЗ. Както отреденият имот за жалбоподателката, така и имот № 4523 отговарят на изискванията за площ, осигурен достъп до улица или път. Неоснователни са възраженията в касационната жалба и писмените бележки на процесуалния представител на касаторката, съответно неотносими са доказателствата в тази насока, че неправилно в плана е вписана собствеността по отношение имот № 4523. Посоченото касае правата на трети лица, които не могат да бъдат защитени от жалбоподателката. Процесуалната субституция е възможно само в изрично посочените случаи, какъвто настоящият не е. С оспорения план напълно са съобразени правата на собственост на Денислава Бадинска, като отреденият й имот отговаря на всички изисквания за площ, форма, граници и достъп до път. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1