Решение № 15457 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2013 г.

Решение № 15457 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Бургас моли да бъде отменено решение № 331/12.02.2013 г. по адм. д. № 2156/2011 г. на Бургаския административен съд, с което е отменен РА № 281100466/16.06.2011 г. на ТД на НАП-Бургас, с който за периода м. 6.2008 г. - м. 12.2009 г. е определен за внасяне ДДС 58 417,80 лв с лихви и корпоративен данък за 2008 г. - 12 551,05 лв с лихви и за 2009 г. - 7526,87 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Авто АС" ООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалбата е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 281100466/16.06.2011 г. на ТД на НАП-Бургас, с който за периода м. 1.2008 г. - м. 12.2009 г. е определен за внасяне ДДС 58 417,80 лв и корпоративен данък за 2008 г. - 12 551,05 лв с лихви и за 2009 г. - 7526,87 лв с лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган след проведена по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК ревизия, тъй като дружеството има укрити приходи, формирани от част от цената на услугата по обучение на водачи на МПС, която не е осчетоводена. ЗДДС е начислен на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС, тъй като в РА е констатирано, че дружеството е достигнало облагаем оборот за регистрация по ЗДДС към 31.05.2008 г. В частта по ЗКПО финансовият резултат е увеличен с неотчетените приходи за всяка от годините, представляващи разликата между пазарната цена на предоставените услуги, определена по експертна оценка и декларираните приходи от ревизираното лице от курсовете за обучение на водачи на МПС. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че е налице изискването по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като разпитаните осем бивши курсисти са дали противоречиви обяснения за платените суми за обучението им, неподкрепени от писмени доказателства, някои от тях посочили, че са давали пари на ръка на инструкторите, за които няма данни дали са осчетоводени от ревизираното лице. Изводът е необоснован. Обясненията на водачите, завършили обучение при ревизираното лице макар и противоречиви относно конкретните стойности на обучението, съдържат данни за заплатени суми за обучение надвишаващи значително осчетоводените приходи от курсист от ревизираното лице 150 лв за 2008 г. и 200 лв - за 2009 г. В ревизионното производство е назначена оценителна експертиза за определяне пазарни цени на курсовете за обучение на водачи в гр. Бургас, Сливен и Карнобат. По определените от тази експертиза цени за обучение на водачи категория "В" за гр. Бургас 560 лв за 2008 г. и 633,33 лв за 2009 г., цени за категория "А" за гр. Бургас и по цени за категория "М" за гр. Карнобат 63,33 лв за 2008 г. и 83,33 лв за 2009 г. са определени укритите приходи за двете години, поради липса на сравнителни данни за последната категория за гр. Бургас. Съдът в нарушение на процесуалните правила е приел, неправилно в ревизионното производство са изградени изводите по експертиза, назначена в друга ревизия, приобщена с протокол от 9.03.2011 г. - в хода на ревизията. Видно от експертизата с нея са определени по метода на сравнимите неконтролирани цени средни пазарни цени за обучение на водачи за 2008 г. и 2009 г. в гр. Бургас, гр. Сливен и гр. Карнобат за категории "А", "В" и "М". С приобщаването на експертизата в хода на ревизионното производство с протокола от 9.03.2011 г. е прието заключението и неправилно съдът е приел, че с експертизата са определени пазарни цени само за гр. Сливен, след като за всеки от градовете в експертизата са определени цените на обучението за всяка от категориите, като за категория "М" са определени цени само за гр. Карнобат. В съдебната оценъчна експертиза са определени пазарни цени само за обучение на водачи от категория "В", поради липса на данни от други учебни центрове за категории "А" и "М". Използван е същият метод, като изводите са изградени по данни от две други автошколи. Правилно съдът не е възприел изводите на съдебната експертиза, формирани от минимален брой сравними неконтролирани цени на две други автошколи, едната от които има сходно дело като процесното. В частта по ЗКПО решението е неправилно. След като в съдебното производство не са оборени констатациите в РА на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, включително в частта за цените за обучение на водачи в категория "М" неправилно съдът е отменил РА в частта по ЗКПО. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. В частта по ЗДДС съдът след като неправилно е приел, че не са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК на основание чл. 27, ал. 3 ЗДДС е приел, че в случая не е налице хипотеза на свързани лица, която да позволи определяне на данъчна основа по доставките с предмет обучение на курсисти по пазарни цени. В случая е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и на основание чл. 122, ал. 2 и 4 ДОПК данъчната основа за облагане по ЗДДС правилно е определена от данъчния орган по установените в ревизията цени на доставките - обучение на водачи на МПС. По чл. 122, ал. 4 ДОПК в случаите по ал. 1 органът по приходите определя основата за облагане с данъци за съответния период, за който са установени обстоятелства. В този смисъла е и решение № 10560/11.07.2013 г. по адм. д. № 1137/2013 г. на Върховния административен съд, I отделение. Решението като неправилно и в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Поради промяната в резултата разноските следва да бъдат преизчислени. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 1626,36 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,