Решение № 1846 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1217/2018 г.

Решение № 1846 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1217/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от "Напоителни системи" ЕАД, с ЕИК 831160078, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 1965 от 15.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2624 по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив) за 2017 г. С него е отхвърлена жалбата на "Напоителни системи" срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 52 от 17.08.2017 г., издаден от оправомощено, съгласно Заповед № РД - 562 от 07.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите, лице "за директора" на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив (БДИБР – гр. Пловдив), с който са установени по основание и размер задължения за това дружество, представляващи дължима такса за водовземане по Разрешително № 0784 от 07.03.2002 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с Разрешително № 0784 от 29.11.2005 г., продължено с Решение № РР-1531 от 29.06.2012 г. с нов № 31420035, издадени от директора на БДИБР - Пловдив, за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. за правото на водовземане от повърхностен воден обект - Язовир "Гарваново", с цел на водоползването - Напояване, в общ размер на 3896, 30 лв, ведно с дължимата лихва за периода на забава в размер на 1169, 66 лв. В касационната жалба се излагат съображения за постановяване на обжалваното решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва. Твърди се, че съдът не взел предвид, че подадените към БД декларации по чл. 194б от Закона за водите (ЗВ) са на база актувани водни маси, доставени до водоползвателите. Сочи се, че източените водни маси за напояване за периода 2012 г. – 2015 г. са значително по - голям процент, което показва, че загубите по съоръженията на напоителната система са много големи и до крайния потребител достига изключително малък процент от иззетите количества. Подробно се разясняват причините за това. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на обжалвания АУПДВ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - директорът на БДИБР – гр. Пловдив не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд било образувано по жалба на "Напоителни системи" ЕАД срещу АУПДВ № 52 от 17.08.2017 г., издаден от оправомощено, съгласно Заповед № РД - 562 от 07.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите, лице "за директора" на БДИБР – гр. Пловдив, с който са установени по основание и размер задължения за това дружество, представляващи дължима такса за водовземане по Разрешително № 0784 от 07.03.2002 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с Разрешително № 0784 от 29.11.2005 г., продължено с Решение № РР-1531 от 29.06.2012 г. с нов № 31420035, издадени от директора на БДИБР - Пловдив, за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. за правото на водовземане от повърхностен воден обект - Язовир "Гарваново", с цел на водоползването - Напояване, в общ размер на 3896, 30 лв, ведно с дължимата лихва за периода на забава в размер на 1169, 66 лв. По установените в обжалваното решение факти спор няма. За да отхвърли жалбата срещу спорния АУПДВ, първоинстанционният съд приел, че актът е издаден от компетентен орган, надлежно оправомощен при условията на заместване, в предвидената от закона писмена форма, с необходимото съдържание, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът съобразил разпоредбата на чл. 194а, ал. 1 - 3 ЗВ и приел, че в случая, действителните обеми източена вода от язовир "Гарваново" за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. са определени, посредством данни от "НС" ЕАД, клон "Горна Тунджа" и са обективирани в Констативен протокол № Х-38 от 05.02.2013 г., който е съставен от служители на БДИБР, гр. Пловдив в присъствието на представители на дружеството (Г. Гугов и Г. Пеев). В него не се съдържат изрично направени възражения от страна на представителите на "Напоителни системи" ЕАД. Наред с това, съдът отчел, че действителните обеми източена вода от язовир "Гарваново" за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. са определени на база данните в представените годишни водни баланси от страна на това дружество. Взел предвид и факта, че от него не са представени доказателства за направено заплащане на дължимите такси за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., нито се твърди да е направено такова. Не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите такси за водовземане по подадените от изпълнителните директори на "Напоителни системи" ЕАД декларации по чл. 194б ЗВ, съответно в размер от 361,30 лв. за 2012 г., в размер от 108,60 лв. за 2014 г. и в размер от 227,70 лв. за 2015 г. Като съобразил това, първоинстанционният съд направил извод, че АУПДВ се явява издаден в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е издирил приложимия материален закон и въз основа на цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, по която касационният жалбоподател не спори, е направил изводи, които са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. Тези изводи са в съответствие с материалния закон и се споделят от настоящия състав. В касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД се правят оплаквания за неправилност на решението на АС – Пловдив поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното възражение на касатора е, че решаващият съд не е взел предвид, че източените водни маси от язовира за напояване за периода 2012 г. – 2015 г. са в повече от посочените в подадените към БД декларации по чл. 194б ЗВ, които са на база актувани водни маси, доставени до водоползвателите, и това показва, че загубите по съоръженията на напоителните системи са много големи и до крайния потребител достига изключително малък процент от иззетите количества. Оплакванията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона и необоснованост на съдебния акт, както и за постановяване на решението при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, са неоснователни. Обосновани и в съответствие със закона са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Последният е определен на база реално източените обеми вода за напояване през периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г., който е установен, както по реда на чл. 194а ЗВ – за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. посредством данни от "НС" ЕАД, клон "Горна Тунджа", обективирани в Констативен протокол № Х-38 от 05.02.2013 г., без възражения от страна на представителите на "Напоителни системи" ЕАД, така и за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. - на база действително пропуснато количество водни маси съгласно данните в представените годишни водни баланси от страна на това дружество. Цената на действително източената вода за напояване (общото пропуснато годишно водно количество) е определена по формулата, съдържаща се в чл. 8, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2012 г. (отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г.) - при цена на водата за напояване от 0, 001 лв. / куб. м. (чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифата). Наведените в касационната жалба доводи за големи загуби по съоръженията на напоителните системи са недоказани и освен това ирелевантни за спора, тъй като таксата се определя не на база използван воден обем от крайните потребители, а на база отнет воден обем от водния обект, за който е дадено разрешителното. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, тъй като е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби, спазил е съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка е изградил крайни правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Доколкото не са налице релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение