Решение № 4297 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2015 г.

ВАСVI отделение12.04.2016 г.докладчик Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3907 от 5.06.2015 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 7988/2014 г. ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати в полза на В. П. А. разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, в полза на Е. С. Р. разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, и в полза на Т. Д. М. 350 /триста и петдесет/ лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 4297 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ София град срещу решение № 3907 от 5.06.2015 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 7988/2014 г. С него се отменя решение № РО-473/30.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане № 2774/26.02.2014 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО за събиране на суми по ревизионен акт за начет № 2076 от 26.06.2014 г. в размер на 1337.15 лева, от които 1256.45 лева главница и 80.70 лева лихва, и е отхвърлена жалбата на В. П. А., Е. С. Р. и Т. Д. М. срещу посоченото разпореждане. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответниците - В. П. А., Е. С. Р. и Т. Д. М., всички чрез адвокат Ковачева вземат становища за неснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на ответниците по жалбата в качеството на членове от състава на ТЕЛК срещу които с цитираното разпореждане е реализирана отговорността по реда на чл. 110 от КСО. Установено е, че с решение на НЕЛК е било отменено решение на ТЕЛК относно оценката на работоспособността, срока на инвалидността и потвърждава по останалите поводи като е определена 41% ТНР със срок от една година по отношение на С. А. В.. В резултат на това изменение на решението на ТЕЛК от НЕЛК с ревизионния акт се търси изплатената сума като главница и лихва, представляваща неправилно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Разпоредбата на чл. 110 КСО е анализирана и приложена към съответния случай, като съдът е установил, че няма нарушение на нормативни разпоредби при издаването на решението на ТЕЛК с оглед отмяната му от НЕЛК, поради което не е налице основание по чл. 110 КСО за реализиране на имуществената отговорност. Прието е, че решението на НЕЛК е постановено след определен период от постановяване на решението на ТЕЛК, в който здравословното състояние на освидетелствания е било променено след преглед, поради което и при налични нови данни за здравословното състояние е променен и процентът на трайно намалената работоспособност. При установеното от фактическа и правна страна съдът е отменил решението. Решението на съда е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност /ТНР/ включва определянето на обстоятелствата от т. 1 - 9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1 - 5. Съгласно чл. 62 от Наредбата видът и степента на увреждането - степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съгласно разпоредбата на чл. 63 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон, процентът на ТНР /видът и степента на увреждане/ се съобразяват със степента на установения дефицит. Анализът на цитираната уредба дава основание за правен извод, че екпертизата, изразена в решение на ТЕЛК и НЕЛК, е професионална дейност на специалисти със специална подготовка, натоварени със задача да установяват факти, свързани със здравословното състояние на освидетелстваните лица, които факти и цели са предвидени в нормативната уредба за нуждите на различни административни производства, включително и тези, уредени по КСО. Тази дейност на експертна оценка се извършва по предвидените нормативни правила, но съдържа и субективната преценка на отделните специалисти - членовете на ТЕЛК и НЕЛК в което се изразява професионалния характер на експертизата. Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 КСО е за вреди причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. За да е налице такова нарушение, следва да е установено нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е налице действие или бездействие изискуемо според правната норма - например чл. 62 НМЕ, като наред с това е довело и до издаване на неправилно решение - несъобразено с обективните данни за здравословното състояние на освидетелстваното лице. В настоящия случай и в двете решения на ТЕЛК и НЕЛК е налице обсъждане на медицинската документация, обсъдени са медицинските данни от нея и от извършените прегледи е изведен извод относно здравословното състояние на освидетелствания С. А. В. Процентите на ТНР са определени според отправните точки, посочени в чл. 63 НМЕ, а различията в тях са резултат от различната субективна професионална оценка въз основа на данните от медицинската документация. От друга страна в решението на НЕЛК не се сочат нарушения при издаването на решението на ТЕЛК, които са довели до отмяната му, а се постановяват различни изводи въз основа на установените факти в това административно производство, без да е извършено нарушение на нормативни разпоредби по издаването на решението на ТЕЛК. Приетото за установено от фактическа страна от съда в обжалваното решение дава основание за извода, който е приет, че няма основания, като законови материални предпоставки за реализиране на отговорността по реда на чл. 110 КСО и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на всеки от ответниците се държат разноските в размер на 350 лева възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, ВАС - шесто отделение

Цитирани разпоредби

2