Решение № 148 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6318/2014 г.

Решение № 148 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6318/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр. д. № 11743/13 г., с което е уважен в размер на 2000 лв. искът на П. Ю. срещу касатора с пр. осн. чл. 49 ЗЗД, за обезщетяване на неимуществени вреди, нанесени на ищеца с интернет публикация от 5.10.08 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за определяне и разграничаване на фактическите твърдения от негативните оценъчни съждения и съответно - на отговорността за тях, според указаното в р. по гр. д. № 1376/11 г. на четвърто г. о. на ВКС. Касаторът поддържа жалбата и моли въззивното решение в обжалваната осъдителна част да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Ответникът по жалба П. Ю. не изразява становище в това производство. ВКС на РБ, като разгледа касационната жалба, намира следното: По поставения въпрос: В практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК се приема, че негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери достоверността на разпространената информация/ р. по гр. д. № 1376/11 г. на четвърто г. о./ При спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация съдът е длъжен да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия на журналиста е засегнат. Съответно в мотивите към акта си, с който разрешава спора по същество, съдът е длъжен да посочи кои от тях представляват твърдения за факти и кои - оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида. В мотивите съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква - оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от КРБ. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени. Допустимата журналистическа критика по отношение на публичните личности и в частност на политиците, е с по-широки граници. Колкото по-известна е една личност, включително политик, толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да понася. Обществеността има право да бъде информирана за действията и постъпките на този, комуто се е доверила да представлява интересите й. Поради това политиците, още повече лидерите от тях, следва да понасят засиления журналистическия интерес и да търпят повече укори, включително с надхвърлящи добрия тон изразни средства. Но и журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди или да клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 от КРБ, а доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди. Обидни биха били изрази, използвани извън контекста на коментираните събития и пряко засягащи достойнството на адресата, но не и тези, при които личността се характеризира с негативни изразни средства като участник в процеса, обект на неблагоприятния коментар. Такава оценка политическите лидери трябва да понасят, тъй като по отношение на тях границите на допустимата журналистическа критика са по-широки. /р. по гр. д. № 1486/11 г. на четвърто г. о./. В този смисъл са и цитираните в жалбата решения на ЕСПЧ по делата "Л. срещу А." и "О. срещу А.". По основателността на жалбата: Въззивният съд е уважил частично искът на Пл. Ю. срещу касатора по чл. 49 ЗЗД, за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено с интернет публикация от 5.10.08 г. със заглавие: "Националната агенция приходите започва проверка на приходите и имотите на лидера на С. П. Ю.", съдържаща фактите, че ищецът е излъгал в имотната си декларация до Сметната палата, като е скрил различни търговски съдружия, включително прехвърляне на имоти на съпругата му С. Въззивният съд е приел, че изложеното е за встъпителната декларация на ищеца по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности/ ЗПИЛЗВДД/, вх. № 8819/07 г. от 17.10.07 г. Констатирал е при проверка на изнесените факти, че ищецът не е декларирал участието си в посочените в публикацията [фирма], [фирма] и [фирма]. В публикацията се сочи, че не е декларирал участието си и в [фирма], но то е регистрирано с решение от 1.03.07 г. и след като декларацията пред Сметната палата касае предходната - 2006 г., ищецът не е имал задължение да декларира участието си в това дружество. В декларацията не са отразени още притежаваните от съпругата на ищеца къща с двор в [населено място] и парцел в [населено място], но като се отчете начина на придобиването им - по завещание, недекларирането им не представлява толкова "смущаващ факт около имотното състояние на ищеца", както е квалифицирано в публикацията. Употребените изрази "скрил", "излъгал" очертават негативна оценка за личността на ищеца и са собствени на автора на публикацията клеветнически по отношение на ищеца изявления, за които агенцията следва да носи отговорност. При установеното негативното влияние на публикацията върху личността на ищеца, ГС му е определил обезщетение по чл. 52 ЗЗД в размер на 2000 лв. Решението като краен резултат е правилно, но в решаващите изводи - с оглед и на посоченото във въпроса при допускане на обжалването разграничение, следва да се направят някои корекции: В процесната публикация е посочено, че информацията за имотното състояние на ищеца е оповестена с писмо на ръководителя на НАП М. М. до председателя на парламентарната комисия "А. " Б. В.. Писмото е от 17.09.08 г. и в него е посочено, че ищецът участва в 15 търговски дружества и 3 сдружения с нестопанска цел, вкл. една политическа партия. По - нататък са разгледани въпроси от данъчно- осигурителен характер за дружествата, в които участва или които управлява ищецът. Не се засяга въпросът за декларирането им пред Сметната палата по ЗПИЛЗВДД, затова информацията в тази насока е собствена на агенцията, след извършена проверка в съответните регистри, както е посочено по-долу в публикацията и верността й е оспорена в исковата молба. В публикацията е посочено, че от справката на БГНЕС се установява, че ищецът не е декларирал участието си във фирмите "Ф. БГ", "Итком", "Б. ", чрез която участва в "С. кафе", "Е. ауто" и "Ю. - П. Ю. ". В декларацията при освобождаване от длъжност от 14.08.09 г. ищецът е декларирал сочените в публикацията имоти на съпругата му С. Ю. с година на придобиване 1987 г.; в тази декларация и в годишната декларация за 2008 г. е декларирал участие в посочените в публикацията [фирма], [фирма] и [фирма]. Въз основа на това и на представените от ответника удостоверения от Агенцията по вписванията, въззивният съд обосновано е приел, че изложените в публикацията фактически твърдения за тези 2 имота и 3 дружества са верни. За предложения във връзка с верните факти оценъчен коментар на поведението на ищеца ответната агенция не носи отговорност. Коментарът не е самоцелен, а окачествява с използвани в житейския им, разговорен смисъл думи /скрил, излъгал, защото не е декларирал/ неизпълненото от ищеца задължение за деклариране на изискуеми от закона обстоятелства. Изложените в публикацията факти за недекларирани пред Сметната палата фирми, при отчитане на спецификата на подлежащите на деклариране обстоятелства по ЗПИЛЗВДД / закона/, обаче, не са изцяло верни и основаната на невярната част от тях негативна за ищеца квалификация на поведението му / скрил, излъгал/ е клеветническа и увреждаща. За нея ответникът носи отговорност, както е посочено в цитираната по -горе практика на ВКС и е прието като краен резултат във въззивното решение.. На осн. чл. 4, ал. 1 от закона лицата по чл. 2, ал. 1, каквото е ищецът, декларират имуществото по чл. 3, ал. 1, т. 1-4 в срок от един месец от встъпването им в длъжност и от освобождаването им от длъжност. Коментираната в публикацията декларация на ищеца от 17.10. 2007 г. е встъпителна - за притежаваното от ищеца имущество по чл. 3, ал. 1, т. 1-4 от закона към датата на встъпването му на съответната длъжност - и към момента на публикацията е единствената, подадена от него пред Сметната палата по ЗПИЛЗВДД. На осн. чл. 3, ал. 1 от закона, лицата по чл. 2, ал. 1 декларират в публичния регистър следното имущество и доходи: 1. недвижимо имущество; 2. моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства; 3. парични суми, вземания и задължения над 5 хиляди лева в местна или чуждестранна валута; 4. ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества, поименни акции в акционерни дружества, в това число придобити чрез участие в приватизационни сделки извън случаите на бонова (масова) приватизация. От представените по делото доказателства е видно, че "Ю. - П. Ю." е фирмата на регистрирания от ищеца едноличен търговец - удостоверение на л. 123, не е "съдружие", според използвания в публикацията израз и не подлежи на деклариране по чл. 3, ал. 1, т. 4 от закона. Ищецът към подаване на декларацията е управител на [фирма] и няма личен дял в дружеството - л. 118 и 126, който да подлежи на деклариране по силата на същата разпоредба. От разпространената отчасти невярна информация за факти и основаната на неверните факти негативна оценка на поведението му, ищецът е претърпял неимуществени вреди - бил притеснен и загрижен за своето и на семейството му добро име и за негативното влияние на публикацията върху политическата му дейност и представянето на политическата партия, която оглавява, на предстоящите избори. Затова, като се има предвид широкото огласяване на публикацията / св. Д./ и престижността на ответната агенция, законосъобразно на ищеца е определено обезщетение по чл. 52 от ЗЗД в размер от 2000 лв. Поради изложеното на осн. чл. 293 ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отделение