Решение № 11087 от 14.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9434/2019 г.

Решение № 11087 от 14.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9434/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на А. Апостолов, подадена чрез адвокат Василев, против решение № 3909 от 10.06.2019 г., постановено по адм. дело № 194/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължение по декларация № ДЛЦ18-ГР94-428 от 08.11.2018 г., потвърден с решение изх. № СФД18-РД28-208 от 30.11.2018 г. на директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община и Апостолов е осъден да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 150 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е приел, че актът за установяване на задължение по декларация е издаден от компетентен орган, тъй като по делото не е представен оригинал на заповед № С015-РД-09-622 от 03.06.2015 г. Твърди, че към датата на издаването му Е. Високалийска не е била оправомощена и не е притежавала материална компетентност да действа в качеството си на орган по приходите, като по делото не са представени цитираните от съда заповед № С015-РД-09-504 от 20.04.2015 г. и заповед № РЗ-09-3917 от 21.10.2008 г. Сочи, че съгласно представено в открито съдебно заседание на 04.04.2019 г. удостоверение с рег. № 433200-36451 от 02.04.2.1019 г., издадено от МВР, СДВР, отдел "Пътна полиция", към 17.03.2017 г. МПС е със служебно прекратена регистрация. Счита, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като от 19.08.2011 г. до 19.01.2018 г. е бил лишен от ползването на автомобила. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което обжалваният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Евентуално моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, чрез юрк. Йосифова, дава становище за неоснователност на касационната жалба в представен писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № ДЛЦ18-ГР94-428 от 08.11.2018 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, от Е. Високалийска - инспектор в отдел "Общински приходи "Лозенец", с който на А. Апостолов са установени задължения за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2013 г. до 30.04.2017 г. в размер на 1 519, 98 лв. и лихва за забава в размер на 504, 91 лв., потвърден с решение изх. № СФД18-РД28-208 от 30.11.2018 г. на директора на дирекция "Общински приходи" при Столична община. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. Апостолов против АУЗД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по приходите в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процедурата и в съответствие с материалния закон. Съдът е установил, че с договор за покупко - продажба на МПС от 27.05.2011 г. А. Апостолов е придобил собствеността върху лек автомобил "БМВ 325 ЦИ" с рег. № СА 7252 PC и същият е регистриран за движение на името на Апостолов, в качеството му на собственик, по реда и при условията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. На 25.07.2011 г. жалбоподателят е уведомил 04 РПУ - СДВР, че е пострадал от престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като е заявил липсата на един брой регистрационна табела от лек автомобил "БМВ 325 ЦИ" с рег. № СА 7252 PC - превозното средство, за което са установени задълженията с АУЗД. По случая е заведена преписка с вх. № 28217/2011 г. по описа на 04 РПУ - СДВР, като на жалбоподателя е издадено удостоверение per. № 52339 от 29.07.2011 г. по описа на 04 РПУ - СДВР. На 19.08.2011 г. автомобилът заедно със свидетелството за регистрация част I, свидетелството за регистрация част II и два броя автоключа са предадени като веществени доказателства по досъдебно производство № 1554/2011 г. по описа на 05 РУ - СДВР, пр. пр. № 17440, по повод на което е образувано н. о. х. д. № 8050/2012 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение. С определение от 04.01.2018 г. на 10-ти състав на Софийски районен съд е постановено на жалбоподателя да бъдат върнати съхраняваните в 05 РУ - СДВР като веществени доказателства един брой автомобил марка "БМВ", модел "325 ЦИ", с ДК [рег. номер на МПС], заедно със свидетелство за регистрация на МПС част I, свидетелство за регистрация на МПС част II и два броя автоключа за автомобила. Същите са върнати от 05 РУ - СДВР на 19.01.2018 г. Видно от удостоверение рег. № 433200-36451/02.04.2.1019 г., издадено от зам. началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, в масива на АИС КАТ на 17.03.2017 г. е отбелязано прекратяване на регистрацията на лекия автомобил по чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, въз основа на уведомление от Гаранционния фонд. МПС е регистрирано отново за движение по републиканската пътна мрежа на 03.09.2018 г. със стария регистрационен номер. Първоинстанционният съд е приел, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ за недължимост на данъка, тъй като автомобилът е бил регистриран за движение през целия период. Обстоятелството, че автомобилът не е бил във фактическо владение на касатора през този период не води до друг извод. Според решаващия състав единственият правнорелевантен факт за недължимост на данъка е прекратяването на регистрацията на автомобила. Този факт в конкретния случай не е бил налице. Въз основа на това съдът е приел, че разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ е неприложима в случая. Решението е правилно. Административният съд правилно е приел, че АУЗД е издаден от компетентен административен орган, на посоченото в него правно основание по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, в установената форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и без данни за допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователни са наведените оплаквания в касационната жалба, че АУЗД е издаден при липса на материална и териториална компетентност. АУЗД е издаден от Е. Високалийска на длъжност инспектор в отдел "Общински приходи "Лозенец" към дирекция "Общински приходи" при Столична община, в качеството на орган по приходите по смисъла на ДОПК. Действително, по делото не са представени цитираните от съда заповед № С015-РД-09-504 от 20.04.2015 г. и заповед № РЗ-09-3917 от 21.10.2008 г., но те са неотносими към настоящият спор, защото по делото пред административния съд е представена, заверена вярно с оригинала, заповед № С015-РД-09-622 от 03.06.2015 г. на кмета на Столична община, с която е оправомощил за органи по приходите, които да извършват установяване и събиране на местни данъци и местни такси за битови отпадъци, служители от дирекция "Общински приходи" при Столична община, както следва: началници на отдели в дирекция "Общински приходи"; инспектори на длъжност в дирекция "Общински приход" и др. Тази заповед е действаща и относима към датата на издаване на АУЗД и с нея са отменени заповед № С015-РД-09-504 от 20.04.2015 г. и заповед № РЗ-09-3917 от 21.10.2008 г. По делото са представени доказателства, че Е. Високалийска е преназначена на 02.08.2017 г. като инспектор в отдел "Общински приходи "Лозенец". Видно от допълнително споразумение към трудов договор № СОА18-РД-15-2271 от 14.03.2018 г., Е. Високалийска заема длъжността инспектор в отдел "Общински приходи "Лозенец" към дирекция "Общински приходи" при Столична община, поради което същата е компетентна да издаде обжалвания АУЗД. Същият е подписан именно от нея. По делото е представена и длъжностна характеристика. АУЗД е потвърден с решение с изх. № СФД18-РД28-208 от 30.11.2018 г. на Д. Делев - вр. и. д. директор на дирекция "Общински приходи" при Столична община. По делото пред административния съд е представена заповед № СОА18-РД-15-8589 от 08.08.2018 г., с която на Д. Делев е възложено да изпълнява задълженията на директор на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община по заместване на титуляра В. Видинов до завръщането му на работа от отпуск за временна нетрудоспособност, за срок не по дълъг от 6 месеца, считано от 08.08.2018 г. Видно от представената справка, към датата на издаване на потвърждаващото АУЗД решение - 30.11.2018 г., В. Видинов е бил в болничен за периода от 05.11.2018 г. до 04.12.2018 г., поради което решение изх. № СФД18-РД28-208 от 30.11.2018 г. е издадено и подписано от компетентния да потвърди АУЗД орган - Д. Делев, в качеството му на временно изпълняващ длъжността директор на дирекция "Общински приходи" при Столична община. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, като за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. Дължимостта на данъка върху превозните средства е обвързана с прекратяването на регистрацията. Следователно, правото на собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 от ЗМДТ е правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка, поради което, легитимирайки се като негов собственик до прекратяване на регистрацията, за касатора, в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ, е възникнало задължението за заплащане на данък върху превозното средство в законоустановения по чл. 60 от ЗМДТ срок за процесните периоди. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая регистрацията на автомобила е прекратена на 17.03.2017 г. - това е и релевантният момент, от който следва да се приложи нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. От друга страна липсват доказателства и твърдения от страна на касатора да е подавано писмено заявление за прекратяване на регистрацията на автомобила по чл. 18а, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. в периода, за който са установени задължения за данък върху превозните средства от 01.01.2013 г. до 30.04.2017 г., ведно с лихви за забава. Административният съд обосновано е приел от доказателства по делото, че автомобилът е бил регистриран за движение по пътищата на Република България, а невъзможността същият да се ползва от задълженото лице, тъй като не е бил в негово владение, е без значение за дължимостта на данъка, съответно за законосъобразността на обжалвания АУЗД. В съответствие с материалния закон е изведено заключение за липса на основания за отпадане на допълнително установените задължения за заплащане на данъка до преустановяващия облагането момент. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 371, 74 лв. за касационната инстанция, изчислени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,