Решение № 8427 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 848/2010 г.

Решение № 8427 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 848/2010 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Иван Манчев Димитров, гр. Сливен, кв. "Българка", 30-А-10, срещу Решение № 17.4. от протокол № 50 от 04.12.2009 г. на Висшия съдебен съвет. Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно, тъй като не е мотивирано. Административният орган не е посочил какъв е критерият, по който извършва избора за административен ръководител. Възведеното конкурсно начало изисква да бъдат ясно и точно изведени критериите, въз основа на които се извършва избора. Счита, че решението засяга негови права и законни интереси. Моли съда да го отмени и върне на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, счита жалбата за неоснователна. Решението е законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни - Светлана Костадинова Драгоманска-Стефанова и Светозар Димов Светиев, не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението е постановено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в съответствие с материалноправните изисквания и при спазване на административнопроизводствените правила. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Длъжността заместник на административния ръководител - заместник-председател на Административен съд, гр. Сливен, е била вакантна. В изпълнение на задължението си по чл. 40, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.12.2007 г. относно реда и организацията по провеждане на конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател (Наредба № 1) Висшият съдебен съвет е обявил и публикувал на интернет страницата си свободната длъжност. Жалбоподателят и заинтересованите страни, в срока по чл. 40, ал. 3 от Наредба № 1, отправили предложения до Комисията за предложенията и атестирането за назначаване на длъжността. В същия срок, за Светлана Драгоманска-Стефанова, предложение направил и административният ръководител - председателят на Административен съд, гр. Сливен. Списъкът на допуснатите кандидати е публикуван на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. На кандидатите е извършено атестиране и със свое решение Висшият съдебен съвет е определил и на тримата оценка "много добра". На заседанието си от 04.12.2009 г. Висшият съдебен съвет, след като е обсъдил кандидатурите, провел таен избор. С 18 гласа "за"и без гласове против и въздържал се Светлана Драгоманска-Стефанова е избрана за заместник-председател на административния съд. Жалбоподателят и заинтересованата страна Светозар Димов Светиев не са получили по нито един глас "за". Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Страните по делото не спорят, че процедурата по назначаване на заместник административен ръководител е проведена при спазване на изискванията, визирани в Закона за съдебната власт и в Наредба № 1. Не се спори също, че жалбоподателят и заинтересованите страни отговарят на обективните изисквания за заемане на длъжността "заместник на административния ръководител - заместник-председател" на административен съд, визирани в чл. 169 и 170, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Спорът е досежно законосъобразността на самото решение. Единственият аргумент на жалбоподателя е немотивираност на оспорваното решение поради липсата на критерии, въз основа на които е проведен избора. Този негов аргумент не намира опора в законодателството. За да бъде магистрат назначен на ръководна длъжност е необходимо да са налице определени обективни и субективни предпоставки. Обективните изисквания са визирани в чл. 169 и чл. 170, ал. 2 от ЗСВ - лицето следва да е съдия, прокурор или следовател, да има най-малко десет години стаж (за конкретната длъжност) и да има положителна оценка от последната атестация. Тези изисквания досежно тримата кандидати са налице. Наред с посочените обективни изисквания, за да назначи съответния магистрат на ръководна длъжност, Висшият съдебен съвет извършва преценка и досежно изискванията по чл. 162, т. 3 от ЗСВ. Нравствените и професионални качества в съответствие с Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите са законоустановените критерии, въз основа на които кадровият орган извършва преценката си. Безспорно, така установените граници на оперативната самостоятелност предоставят на Висшия съдебен съвет широка дискреция, но това е въпрос на законодателно решение. Съдът, в случая, е длъжен да извърши проверка за спазването на границите на оперативната самостоятелност и за спазването на закона при избора от трите законосъобразни решения. Преценката на органа за наличието на нравствените и професионални качества на магистрата не подлежи на съдебен контрол. В случая не се спори, че органът е спазил границите на оперативната си самостоятелност - правото да назначи, т. е. и да избере, е негово, чл. 171 ЗСВ, кандидатите отговарят на обективните законови изисквания, спазени са изискванията за провеждане на процедурата, както и за гласуване. При констатирана законосъобразност на упражнената оперативна самостоятелност и при избор, от трите възможни законосъобразни решения, съобразен със законовите изисквания, съдът изчерпва компетентността си за контрол на оспорения акт. Съдът не може да се произнася по целесъобразността на взетото решение. Не може да извърши проверка дали решението, избрано от трите законосъобразни възможни решения, е най-икономично и най-благоприятно за държавата и обществото, по смисъла на чл. 6, ал. 4 АПК, защото това би означавало да замести Висшия съдебен съвет в преценката му за нравствените и професионални качества на магистрата. Такова правомощие съдът няма. Критериите, по които Съветът е извършил избора, представляват правила за начина на упражняване на оперативната му самостоятелност. В съответствие с принципа на последователност и предвидимост, чл. 13 АПК, тези критериите са не само публично оповестени, а и законово определени - чл. 162, т. 3 от ЗСВ - притежаването на необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите. С оглед на това неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че критериите, по които Висшият съдебен съвет е взел решението си са неясни, т. е. че е нарушен чл. 13 АПК. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за немотивираност на оспорения акт. Съгласно фикцията на чл. 34, ал. 3 ЗСВ, за мотиви на решението на Висшия съдебен съвет, с което се приема направеното предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението. Следователно, фактическите основания на решението за назначаване на Светлана Костадинова Драгоманска-Стефанова се съдържат в предложението на председателя на Административния съд, гр. Сливен. Към тях са прибавени и фактите относно самото гласуване, които установяват наличието на законово изискуемото мнозинство. Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорваното решение са неоснователни. При извършената служебна проверка на оспорения акт съдът констатира, че същия е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което оспорването на Иван Манчев Димитров следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК , във вр. с чл. 187, ал. 3 ЗСВ Върховният административен съд