Решение № 1793 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2009 г.

Решение № 1793 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Чатски" Гражданско дружество, гр. Добрич, представлявано от Управителя Иво Митев, чрез адв. Петя Койкова, срещу Решение № 299 от 28.04.2009 г. по адм. дело № 1102/2005 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 1-23-184/15.04.2005 г. на ТДД - Добрич, потвърден с Решение № 516/06.07.2005 г. на Директора на РДД - Варна, с който на ГД ЗЗД "Чатски" за 2003 г. са определени данъчни задължения: корпоративен данък и лихви за закъснение, вследствие извършено увеличение на финансовия резултат със следните суми: със сумата от 17378,08 лв., на основание чл. 109 от ДПК вр. чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО и със сумата от 18000 лв., на основание чл. 109 от ДПК вр. чл. 23, ал. 2, т. 5 и т. 10 от ЗКПО. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението на Варненския окръжен съд, атакуваните актове на данъчната администрация, както и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на "Чатски" Гражданско дружество, гр. Добрич срещу ДРА, ВОС е приел следното: В хода на ревизията са били връчени ИПДПОДС № 14-184-1/25.02.2005 г. и № 14-184-2/30.03.2005 г., като жалбоподателят не е представил документи, които са от значение за определяне на данъчните му задължения, а именно: корпоративен данък за 2003 г. - главна книга за 2003 г.; оборотни ведомости - месечни и тримесечни; счетоводни справки за извършени счетоводни операции през ревизирания период; вторични документи и регистри за отразяване на закупени и вложени в собствена продукция стоки и материали; касови книги за периода 01.01. - 26.06.2003 г. и 30.09.-31.12.2003 г.; оригинал на фактура от 18.12.2003 г. за извършено СМР от "Стив макро" ООД; инвентаризационен опис на сметка 219 - други нематериални ДА; инвентаризационни описи/потвърдителни писма/ при инвентаризация на вземания и задължения за ревизирания период; аналитична счетоводна информация за движение на материалите и влагане в кухненска продукция; договор за наем на ресторант с "Чатски" ООД. Предвид на това данъчната основа е определена след извършен анализ от данъчния орган на обстоятелствата, визирани в чл. 109, ал. 2, т. т. 1 - 16 от ДПК, имащи значение за конкретния случай. В хода на ревизията е било констатирано, че липсва заведена счетоводна отчетност, съгласно изискванията на ЗСч - аналитична отчетност, стойностно и количествено записване по счетоводните сметки, задължителни инвентаризации на активите, съгласно ЗСч и др. За произвежданата кухненска продукция липсвала аналитична информация за движението на материали /стоки/ и влагането им в производство на готова продукция. Всички материали, подлежащи на обработка и стоки, подлежащи на продажба в непреработен вид са били заведени в с/ка 304. Установено е, че са получени стоки /материали/ в размер на 23795,82 лв., които не са били осчетоводени в тази сметка, а в с/ка 219 Ч други нематериални дълготрайни активи. Данъчният орган е счел, че са налице приходи, неотчетени в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство и ненамерили отражение във финансовия резултат, тъй като в края на ревизирания период наличните стоки са в размер на 3000 лв., а за нематериалните дълготрайни активи няма представени доказателства за извършена инвентаризация. Вземайки предвид обстоятелството, че през 2003 г. по данни от ОПР дружеството е работило с надценка от 173,03%, данъчният орган е определил продажната стойност /прихода/ по фактури № № 101810/29.01.2003 г., 101802/24.01.2003 г., 1248/31.07.2003 г., 1253/31.08.2003 г. и 1255/31.08.2003 г., като със сбора от разликите между продажната и отчетната стойност на стоките по тези фактури, възлизащ на сумата от 17378,08 лв., представляващ неотчетени съгласно определения с нормативните актове ред приходи е увеличил финансовия резултат на жалбоподателя, на основание чл. 109 от ДПК вр. чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО. Установено е било в хода на ревизията, че в с/ка 602 дружеството е отчело разходи в размер на 18000 лв., от извършено СМР на нает обект - ресторант "Хепи", с изпълнител "Стил Макро 2000" ООД. В счетоводството на дружеството не е било отразено извършено авансово или окончателно плащане. В счетоводната документация липсвал първичен счетоводен документ - оригинал на фактура № 584/18.12.2003 г. По искане на ревизиращия екип, жалбоподателят е представил копие на фактурата, договор за възлагане на строителство от 25.11.2003 г. и протокол № 026/18.12.2003 г. При извършена проверка в Информационен масив при ТДД - Добрич е било установено, че в дневниците за продажби на "Стив Макро 2000" ООД няма декларирана доставка по фактура № 584/18.12.2003 г. Предвид установеното при ревизията и на основание чл. 109 от ДПК вр. чл. 23, ал. 2, т. 5 и т. 10 от ЗКПО е бил увеличен финансовия резултат на жалбоподателя със сумата от 18000 лв. Съдът е съобразил всички събрани по делото доказателства. Обсъдил ги е, включително и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото и прието от съда като обективно и компетентно дадено. От него е било установено, че същото е изготвено след запознаване с всички документи по делото, счетоводни справки и регистри, инвентаризационни описи, приложени по преписката, като експертът е категоричен, че за ревизирания данъчен период дружеството има заведена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството. Жалбоподателят прилагал двустранно счетоводно записване, тъй като е регистрирано по ЗДДС лице. Стопанските операции се отразявали хронологично и систематично. Налице са били основните счетоводни регистри, които се откриват в началото на всеки отчетен период, съгласно ЗСч - календарната година. За проверявания период 2003 г. аналитичното отчитане на движението на стоките е било организирано чрез самостоятелна складова програма, намираща се в ресторант "Хепи" и която е била предоставена по Договора за франчайзинг от франчайзодателя. В края на всеки месец рекапитулационните данни от складовата програма са били отразявани по кредита на сметка 304 - Стоки в счетоводната програма. Извършена е била инвентаризация на наличните стоки в отделните обекти в края на отчетния период. По поставената задача какъв следва да бъде процента на надценката на отчетната стойност на стоките по процесните фактури, описани в таблица на стр. 6 от обжалвания ДРА, съобразен с действащата нормативна уредба към проверявания период 2003 г., вещото лице не е могъл да даде отговор, тъй като няма нормативна уредба, която да регламентира минимални, максимални или пределни надценки в сферата на общественото хранене. Макар експертът да е дал заключение, че за ревизирания данъчен период дружеството има заведена счетоводна отчетност, съгласно ЗСч и че е извършвана инвентаризация на наличните стоки в отделните обекти в края на отчетния период, съдът правилно е отчел, че законосъобразно данъчният орган е приел, че са налице обстоятелства по чл. 109, ал. 1, т. 3 от ДПК. Това е така, предвид обстоятелството, че в хода на ревизията е установено, че в края на ревизирания период наличните стоки са били в размер на 5000 лв., а за нематериалните дълготрайни активи няма представени доказателства за извършена инвентаризация. Не е оборена и констатацията на данъчния орган, че липсва заведена аналитична отчетност, стойностно и количествено записване по счетоводните сметки. Спазена е процедурата по уведомяване на ревизирания субект за реда, по който ще бъде извършена ревизията, а данъчният орган е направил и необходимия, съгласно чл. 109, ал. 2 от ДПК анализ на обстоятелствата, визирани в чл. 109, ал. 2, т. 1 - т. 16 от ДПК, имащи значение за конкретния случай. Вземайки предвид обстоятелството, че през 2003 г. по данни от ОПР дружеството е работило с надценка от 173,03%, данъчният орган е определил продажната стойност /прихода/ по фактури № № 101810/29.01.2003 г., 101802/24.01.2003 г., 1248/31.07.2003 г., 1253/31.08.2003 г. и 1255/31.08.2003 г., като със сбора от разликите между продажната и отчетната стойност на стоките по тези фактури, възлизащ на сумата от 17378,08 лв., представляващ неотчетени съгласно определения с нормативните актове ред приходи е увеличил финансовия резултат на жалбоподателя, на основание чл. 109 от ДПК вр. чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО. Не се спори между страните по делото, че в с/ка 602 дружеството е отчело разходи в размер на 18000 лв. от извършено СМР на нает обект ресторант "Хепи", с изпълнител "Стил Макро 2000" ООД. В счетоводството на дружеството не е било отразено извършено авансово или окончателно плащане. В счетоводната документация липсвал първичен счетоводен документ - оригинал на фактура № 584/18.12.2003 г. В хода на ревизията жалбоподателят е представил копие на фактурата, договор за възлагане на строителство от 25.11.2003 г. и протокол № 026/18.12.2003 г. При извършена проверка в Информационен масив при ТДД - Добрич е било установено, че в дневниците за продажби на "Стив Макро 2000" ООД няма декларирана доставка по фактура № 584/18.12.2003 г. Предвид установеното при ревизията, съдът е намерил, че законосъобразно, на основание чл. 109 от ДПК вр. чл. 23, ал. 2, т. 5 и т. 10 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на жалбоподателя със сумата от 18000 лв. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Възраженията и доводите на касатора, които се повтарят и в касационната жалба са обсъдени от съда. Съдът е отговорил правилно на тези възражения. При тези данни правилен е извода на съда, че издаденият ДРА е законосъобразен, тъй като данъчните органи законосъобразно са преминали към определяне основата за облагане по реда, предвиден в чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.), след като е безспорно, че са били налице предпоставките на чл. 109, ал. 1, т. 1 и 3 ДПК (отм.). Неоснователно е оплакването, че данъчните органи не са приложили правилно всички критерии, посочени в т. 1 - 16 на разпоредбата. Поначало данъчният орган не е длъжен да съобразява с всички тези критерии, а е длъжен да извърши анализ на тези обстоятелства, които дават възможност данъчната основа да се определи по възможно най-достоверен начин. Неоснователни са изложените съображения в жалбата за необсъждане от страна на съда на всички доказателства по делото. Съдът съвсем обстойно и аргументирано е разгледал всички възражения на жалбоподателя относно формирането на данъчната основа по периоди, като е съпоставял установеното от данъчните органи при ревизията със събраните в хода на процеса доказателства и е направил законосъобразни изводи относно определянето на данъчното задължение и неговата дължимост, които се споделят напълно и от настоящата инстанция. Законосъобразността на така формираната данъчна основа не е оборена по никакъв начин от данъчнозадълженото лице чрез посочване на други обстоятелства и доказателства. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на ВОС не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, , във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение,